На среща между ръководството на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Главния прокурор на Република България бяха коментирани проекти на закони за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс (приет на първо четене от НС) и Наказателно-процесуалния кодекс (оттеглен от вносителите)
Участниците се обединиха около виждането, че значително разширяване на прокурорските правомощия по отношение на гражданското съдопроизводство не е обосновано, представлява връщане към норми, отменени в минал период и няма да доведе до добри резултати. Общо беше мнението, че важни промени в нормативната уредба не следва да се предприемат прибързано, а само след обществено обсъждане и внимателна оценка на въздействието.
АИКБ изрази безпокойството на бизнеса, че предлаганите промени, предвиждащи спирането на сделки, могат да доведат до нарушаване на бизнес средата, влошаване на инвестиционния климат и да ограничат, препятстват и застрашат сигурността на търговския оборот. Разбира се, АИКБ изразява своята готовност да дискутира законодателни решения, насочени към защитата на обществения интерес по отношение на мерките срещу финансирането на тероризма и срещу изпирането на пари.
На практика, прокуратурата и сега има възможност, осигурена от множество специални закони, да завежда и да участва в граждански и административни дела и може да ползва това свое право в съответните случаи, за да се намесва в защита на обществения интерес. От друга страна, предоставянето на обща (генерална) възможност на прокуратурата да встъпва в дела, като предявява неидентифициран по вид, предмет и правна характеристика иск, ще наруши принципите на правовата държава и на равенство на правните субекти пред закона.
Представителите на бизнеса изложиха позициите си за необходимост от изготвяне на оценка на въздействието на нормативните актове и в частност - на влиянието им върху бизнес средата и инвестиционния климат.
Главният прокурор и представителите на българските работодатели се ангажираха да продължат сътрудничеството си за успешно реформиране на съдебната система и за гарантиране на предвидима и ясна нормативна среда за развитие на стопанската дейност в Република България, в съответствие с добрите практики на правовата държава.
