fbpx От какво зависи атмосферата в офиса? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

От какво зависи атмосферата в офиса?

Водеща снимка
Да

От какво зависи атмосферата в офиса?

Автор

Един от пост-ковид резултатите е приемането, че „новото нормално“ изисква различен модел на работа, както че връщането на работа от офиса също ще бъде предизвикателство за работодателите и служителите. Това налага промяна на средата, в която работим, и на подхода ни в това как да удовлетворим нуждите, които днес са различни от онези, които са били актуални преди пандемията.

Никога преди не сме говорили толкова активно за емоционално, физическо или ментално здраве и повече от всякога се работи в посока интегриране на всички компоненти в услуга на човека, така че да може да функционира пълноценно и с желание, без значение къде се намира.

Ако преди фокусът беше да осигурим възможността за работа от вкъщи, то сега изниква въпросът как да се върнат хората обратно в офиса, знаейки, че нищо не е и не може да бъде „както преди“. Именно поради тази причина голяма част от организациите работят в посока въвеждане като постоянна практика на хибридния модел на работа – с ясното осъзнаване, че хората имат нужда да запазят тази гъвкавост и това вече не е привилегия, а е част от нормата, в която се реализираме.

Разбира се, че има разлики според сектора, в който работим, но това, което е общо, е осъзнаването, че човешкият контакт остава най-важен и всички търсим начин да го съхраним, обогатим и създадем условия, в които да се осъществява естествено и регулярно. Също вече виждаме, че само дистанционното участие и вечните конферентни разговори ни правят антисоциални и не винаги толкова ефективни, колкото се смяташе в началото. Именно поради това е нужно да разнообразяваме средата и да създадем нови правила на работа, нови начини за почивка, както и да преосмислим цялостно концепцията за работа и общуване на работното място.

Това, което прави впечатление, е, че част от компаниите стимулират служителите да се върнат към работата в офиса, като правят съответни реконфигурации и осигуряват нови пространства, които да създават усещане за „living room”, но и да предложат нужното спокойствие и дистанция, гарантиращи тяхната безопасност. В София вече има няколко подобни проекта за интериорна трансформация, например Мегапарк. Това само потвърждава значимостта и дългосрочния характер на посочената тенденция, променяйки работната среда пред очите ни.

Друг феномен, който също прави впечатление, че именно това спазване на дистанция ни прави и нас самите много по-взискателни, притеснителни и сякаш вече изискващи да се „държим на разстояние“. Страничният ефект от това е повишеното безпокойство и намалено доверие, по-малко допускане на близост и в някакъв смисъл страх от струпване на много хора на едно място. Какво е решението? Да се групираме и да създаваме пространства и поводи за срещи в по-малък формат, но е задължително да си даваме време и повод това да се случва на регулярна база. В някакъв смисъл имаме нужда отново да се отпуснем и да се доверим на социализацията. Това показва, че сме станали по-чувствителни и реагиращи на средата и именно това налага преосмисляне и преустройване на работното пространство, комуникацията, организацията и процесите.

Всяка промяна преминава през определени етапи и търпи развитие. Без значение кой в какъв сектор се намира, икономическата и социалната среда оказват пряко влияние на бизнеса. Хората остават в центъра и през решенията, които се взимат, това дава отражение и на резултатите. Няма незасегнат сектор и организация и това, което се налага в момента, е адаптация и от двете страни.

Златната среда за мен е открит диалог между мениджмънта и служителите

Големите организации работят по международно приети стандарти и това в някакъв смисъл дава структура и рамка, но пък се губи досегът с хората и не може да се прецени какъв е дългосрочният ефект от тези решения. Малките организации имат определена гъвкавост, но налагат по-взискателно своите правила и строгост, която може би не е толкова нужна. Златната среда за мен е открит диалог между мениджмънта и служителите, за да се търси онова решение, което да удовлетвори нуждите на всички, така че да се съхрани здравият разум и дух, както и целостта на бизнеса.

Разбира се, че това не е толкова просто на практика и не може да се съобразяваме с индивидуалното мнение на хората, но затова е нужно да наблюдаваме и „сверяваме часовника“ с глобалните тенденции, здравните организации и не на последно място – с локалната ситуация. Грижа, адаптивност, човечност ми се иска да вярвам, че са не просто думи, а могат да бъдат обърнати в мисия, действия и отношение, което да се вижда, усеща и създава повод и желание да сочим за пример. Ясно е, че това, което работи за един, няма да работи за друг, но принципът на човечността според мен е универсален, така че това обуславя и оправдава избора, когато решението е взето комплексно и има цялостен подход.

На практика това се проявява през различни вътрешни проучвания в организацията, обновяване на вътрешните политики, изграждане на нови платформи и теми за обсъждане, които са актуални и важни за деня, иницииране на повече активности – предимно извън офиса, което не е толкова лесно за организиране, но е важно за тази социализация.

По отношение на работните пространства и офиса – осигуряване на безопасни условия на труд, както и повече пространство, което да даде нужното спокойствие. Все повече организации се обръщат и към специалисти, които да се грижат не само за физическото, но и за менталното здраве на хората, защото последствията и ефектите от „новата реалност“ са безпрецедентни. В това число консултации с психолози, експерти по „бърнаут“, както и различен тип специалисти, които да обърнат внимание на важността на психическото ни здраве и емоционална устойчивост.

Атмосферата в офиса се определя от доброто настроение, от отношението, което получаваме, от разнообразието, което си осигуряваме, и най-вече от хората, с които общуваме. Всичко останало в интериорните решения може допълнително да стимулира и активира нашите сетива, така че да сме още по-отдадени, търсещи и искащи да бъдем там.

Затова вярвам, че все повече и по-осъзнато имаме нужда от завръщане към социалните ни ангажименти, но с повече дълбочина, споделеност, осъзнатост и желание да се изразяваме, разбираме и общуваме свободно, отвъд страховете и ограниченията, в среда, която е готова да ни подкрепи и това да се случи с лекота и „на място“.

 

Facebook коментари