Стандартите за корпоративна почтеност в компаниите по света изглежда се повишават – подкрепени от по-добро ръководство и по-строги регулации. Въпреки това, според доклада на EY за 2024 г., продължава да има значителен вътрешен и външен натиски върху поведението на служителите.
Според данните почти половината (49%) вярват, че в стандартите за интегритет в техните компании и те са се подобрили през последните две години. Нещо повече - мнозинството или 90% са уверени, че техните колеги спазват съответните правила, принципи на поведение и вътрешни правилници.
Резултатите в България
Данните у нас показват, че според 54% от анкетираните принципите за почтеност в техните организации са се подобрили през последните две години, като водещ фактор за това са по-ясните насоки от страна на управлението (63%). Според 86% от анкетираните, служителите в техните организации вършат работата си почтено и мениджмънта спазва съответните законови изисквания, етични кодекси и приложимите за индустрията регулации.
Изграждане на култура за подаване на сигнали за нередности
Според 68% от анкетираните в България, служителите в техните организации могат да подават сигнали за нередности без притеснение за негативни последици върху тях. А 32% от участниците в изследването споделят, че са докладвали за нередности през последните 2 години.
Предизвикателства в спазването на стандартите
Въпреки тези подобрения, половината от участниците в проучването (50%) споделят, че за техните организации е предизвикателство да запазят стандартите за почтеност в настоящите трудни пазарни условия. Почти една трета (30%) смятат, че сегашната макроикономическа ситуация оказва най-голям външен натиск върху служителите да пренебрегнат принципите за лоялност и интегритет; и повече от една четвърт (28%) отбелязват, че най-сериозната вътрешна заплаха идва от непознаването на правилата за поведение от страна на служителите.
Пропуски в комуникацията
Проучването откроява значителен дефицит в комуникацията, свързана с това колко е важно да се постъпва почтено и отговорно. Над половината от анкетираните членове на бордове (56%) и висшето ръководство (53%) споделят, че често чуват лидерите да акцентират върху важността на етичното поведение, но този процент спада до едва една трета (33%) сред служителите на по-долни позиции.
Различия в стандартите за почтеност
Проучването изтъква широко разпространеното възприятие, че стандартите за почтеност в различните организации могат да варират в зависимост от йерархичното положение, като за висшите служители често се проявява по-голяма търпимост. Близо една трета от участниците в анкетата (31%) споделят, че неетичните действия се пренебрегват, когато става въпрос за висшестоящи или служители с високи резултати и постижения.
Освен това се установява, че членовете на управителните съвети са значително по-склонни да имат притеснения относно възможно неправомерно поведение, което не са съобщавали по официални канали за сигнализиране на нередности (43% в сравнение с 19% от служителите на по-ниски длъжности).
Изграждане на ефективна култура на откровеност
Проучването показва още, че организациите трябва да положат допълнителни усилия за създаване на сигурна среда, която насърчава служителите да изразяват свободно своите опасения при забелязани нередности. Въпреки че броят на организациите без гореща линия за сигнализиране на нередности е намалял наполовина спрямо 2022 г., повече от половината от анкетираните (54%), които са ползвали такава услуга, съобщават за натиск да не го правят.
Висшите ръководители също имат тенденцията да преоценяват напредъка, който смятат, че са постигнали в създаването на позитивна култура на откровеност в техните компании. Докато 40% от анкетираните членове на управителни съвети смятат, че за служителите е станало по-лесно да изразяват своите притеснения, само 26% от служителите споделят това мнение. Подобно на това, 33% от членовете на управителните съвети вярват, че в техните организации вече има по-добра защита за лицата, подаващи сигнали за нередности, в сравнение с едва 14% от служителите.
