Още много преди появата на християнството растенията и дърветата, които остават зелени през цялата година, са имали специално значение за хората през зимата. Точно както днес хората украсяват домовете си по време на празничния сезон с борове, смърч и ела, древните народи окачват вечнозелени клони над вратите и прозорците си. В много страни се вярва, че вечнозелените растения пазят от вещици, призраци, зли духове и болести.
В началото хората са украсявали само клонки от елхи, ели, борове и чак през 1597 г. започват да украсяват цели дървета. Вечнозелените дръвчета символизират вечен живот. Постепенно украсите на елхата ставали все по-богати. Коледните дръвчета се обкичвали с гирлянди, множество светлини и коледни играчки.
Обикновено на върха на коледната елха стои голяма звезда, която символизира пътеводната звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Исус Христос. Задължителната украса за елхите са и ангелчетата, захарни пръчки, разноцветни топки и свещички, гирлянди.
През XVII век в украсата на коледното дърво навлизат нови тенденции. В Германия започнали да се произвеждат добре познатите гирлянди, като в началото се използвало истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки. През XIX век настъпва истинска революция в украсата на коледната елха.
Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малкото бяло ангелче кацва на върха на зеленото дърво. Родителите започнали да оставят под коледната елхата подаръци за децата си.
През 1882 г. американците патентоват електрическите лампички. Празничното дърво бързо придобива популярност и в цяла Европа.
За първи път у нас коледна елха се появява в края на XIX век в Царския дворец в София. Поводът обаче не е бил Коледа, а новогодишен бал, организиран от княз Александър Батенберг.
