Българите все по-ясно осъзнават значението на хидратацията за здравето си, но реалните им навици все още не отговарят на препоръките за оптимален дневен прием на вода. Само 18% от хората следят стриктно колко вода пият на ден, а близо една трета от възрастните признават, че не приемат достатъчно течности. Това показват резултатите от национално представително проучване на Ipsos в България, проведено през 2025 година.
Данните разкриват разминаване между нагласите и поведението, като средният дневен прием на вода при възрастните е 1,8 литра, а при децата – 1,3 литра. В същото време българите смятат, че оптималното количество вода за възрастен човек е около 2,2 литра дневно, което подчертава съществуващия дефицит между възприятие и реалност. Сходна е ситуацията и при децата, при които възприеманата необходимост е 1,5 литра дневно, но реалният прием остава по-нисък, като една трета от родителите споделят, че децата им пият под един литър вода на ден.
Особено притеснителни са резултатите, свързани с най-малките. Една четвърт от родителите на деца до две години не разпознават признаците на дехидратация, а близо половината не знаят какво е препоръчителното дневно количество вода за тази възрастова група. Според проф. д-р Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика към НЦОЗА, потребностите от вода варират в зависимост от възрастта, пола и телесната маса. Тя посочва, че при мъжете нуждите са по-високи поради разликите в телесния състав, а научните препоръки определят дневния прием на вода спрямо килограм телесна маса. За хората между 16 и 30 години се препоръчват 35–40 мл на килограм, за възрастовата група от 31 до 54 години – 30–35 мл, а за хората между 55 и 65 години – 25–30 мл. При кърмачетата и малките деца необходимите количества са значително по-високи.
Проучването показва още, че водата остава най-често консумираната напитка у нас, като средно се пие около шест пъти дневно. След нея се нареждат кафето и газираните напитки, съответно с два и един приема дневно. Предпочитанията обаче варират според възрастта, като младите хора до 29 години по-често избират студен чай, сокове и енергийни напитки, докато кафето е особено популярно сред хората на възраст между 50 и 59 години.
По отношение на вида вода, бутилираната минерална вода е най-разпространеният избор, като 64% от анкетираните споделят, че я консумират редовно. Въпреки това, едва една трета от хората четат етикетите на бутилираната вода, за да се информират за нейния състав и произход, което поставя въпроса за информирания избор на потребителите.
Водата се възприема като ключов фактор за цялостното здраве от 91% от участниците в проучването, но конкретните ползи от хидратацията не са еднакво добре разбрани. Само половината от анкетираните категорично свързват приема на вода с по-добро храносмилане или поддържане на нормално тегло. Малко над 40% асоциират добрия воден баланс с физическото състояние на организма, включително мускулната функция, възстановяването след спорт, гъвкавостта и енергийните нива.
Що се отнася до психичното здраве, около една трета от българите са напълно убедени, че редовната хидратация допринася за спокойствието и помага за справяне със стреса. Най-силно тази връзка се отчита сред младите хора на възраст между 20 и 29 години, които по-често вярват в положителния ефект на водата върху психичното благополучие.
Източниците на информация за хидратацията също показват тревожна тенденция. Българите най-често се доверяват на приятели, социални мрежи и телевизия, докато едва 31% се консултират с личния си лекар или педиатър. Само 16% търсят специализирана литература, като жените и младите хора между 20 и 29 години посочват социалните мрежи като основен източник на информация, а хората на възраст 60–69 години разчитат повече на експертни публикации.
Според Владимир Попов, старши бранд мениджър „Негазирано портфолио“ в Кока-Кола България, резултатите ясно показват, че макар водата да се възприема като изключително важна за здравето, реалните навици на хората остават недостатъчни. Той подчертава, че е тревожно колко голям дял от населението търси информация основно онлайн, вместо да се обръща към медицински специалисти, и заявява амбицията компанията да бъде партньор в насърчаването на по-здравословни навици.
Проф. д-р Веселка Дулева допълва, че водата е от съществено значение за всички жизнени функции на организма – от храносмилането и метаболизма до концентрацията и физическата издръжливост. Тя предупреждава, че дори леката дехидратация може да се отрази негативно на работоспособността и общото здраве, като децата са особено уязвими при недостатъчен прием на течности. По думите ѝ, изграждането на навици за редовен прием на вода трябва да започне още от ранна възраст.
Сходно мнение изразява и д-р Райна Томова, педиатър, която подчертава, че редовният прием на вода е един от най-лесните, но често подценявани начини за грижа за здравето на децата. Според нея ранното изграждане на такива навици подпомага концентрацията, енергията и цялостното физическо и психично развитие.
