Преди няколко дни се връщах през парка Заимов и чух музика. Приближих – естрада, младежи (някои само по дух J) изпълняват български народни песни, извиват се хора с преплетени стъпки, други изнасят сценки. Самодейни групи и деца от квартала пеят с и без съпровод, ентусиазиран диджей надува „Бяла роза“ и други „възрожденски“ мотиви през уредбата.
По едно време осъзнавам, че музиката в момента не е точно тип „народна“. Бяла роза беше отстъпила пред нещо друго, не съвсем българско. Заслушах се – детенце на около 8-9 години пее на английски. На припева разпознах коя е песента: популярен в момента хит – “Dance monkey”. Игрива и палава музика, която веднага си казах, че не е на мястото си на този наш, роден празник сред нашите български сънародници под родните мъждукащи счупени лампи в алеите на парка.
И тъкмо да започна да изразявам патриотичното си възмущение, както подобава на всеки ревностен шовинист и забелязах детската народна танцова група, очакваща ред да излезе на сцената. Деца на възраст между 7 и 13 години. И всичките се бяха хванали на хоро, а стъпките им точно следваха ритъма на английския хит. Пристъпваха дружно детските крака, обути в шарени цървули, плетяха стъпки, без да пропуснат и един такт.
Останах стъписан. Цялата идея за благородно възмущение изведнъж ми се стори далечна и неясна. Замислих се. Тези деца не искат да се делят, те искат да са заедно, да споделят музиката и танците си. Не езика, не границите, а желанието им да споделят позитивната емоция и да са заедно ги обединяват в един общ, световен организъм. Организъм, обхващащ цялата планета, който няма да може да бъде разделен от граници, политически различия и егоистични стремежи. Докато ние, възрастните все още живеем и най-вероятно ще умрем разделени от дребните си страсти и още по-дребните си страхове и омрази.
А децата вече приканваха случайни зрители от публиката, да се хванат на странното хоро под акомпанимент на чуждестранен хит.
И осъзнах, че колкото и да се делим на нации, религии, етноси, социуми, нашите деца с един замах, ще зачертаят предразсъдъци, тесногръдия и егоцентричност, за да изградят един нов свят на заедност и съгласие. Детска планета, без страх, война и страдание. Планета спояваща култури, ценности и вярвания с една-едничка цел: щастие и смислен живот. Колко бих искал да приемат и мен да живея на тази тяхна детска планета!
Кристиан Георгиев пише статии с подтекст, заснема забавни видеа и обучава, коучва и мотивира, опирайки се на своя над 20 години опит на висши ръководни и търговски позиции в някои от най-известните международни компании: Нестле, Бритиш АмериканТобако, Рекит Бенкизер, Бостонска Консултантска Група и др.
Фото и видеоентусиаст, управляващ партньор е в Arthur Adams® Business Training Centre – водещи консултанти в обучения по мениджмънт и лидерство, „меки“ умения, продажби и презентационни умения. Особено атрактивни са симулациите и работа с реални казуси, вкл. от практиката на обучаващите. Обученията се провеждат при възможност присъствено в зала и/или синхронно онлайн www.arthuradams.bg