fbpx Пълно възстановяване може да очакваме в края на 2017 г. | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Пълно възстановяване може да очакваме в края на 2017 г.

Пълно възстановяване може да очакваме в края на 2017 г.

В пост-кризисния период българската икономика ще има по-балансирана структура, в която всички компоненти на крайното търсене, включително нетният експорт, ще имат положителен принос към растежа. Това прогнозират икономистите на УниКредит.
Индивидуалното потребление се очаква да нараства годишно с между 3 и 3,5% в реално изражение в сравнение с между 6 и 7% годишно по време на бума. Инвестициите отново ще бъдат най-бързо нарастващият компонент на БВП от гледна точка на крайното търсене, като се очакват стойности от порядъка на 5 до 7% годишен ръст, в сравнение с между 15 и 20% в годините на бума. Все пак, възстановяването на индивидуалното потребление и инвестициите до пиковите им нива, отчетени преди кризата, ще изисква време. Като се има предвид, че в последното тримесечие на 2010 г. индивидуалното потребление беше около 9% по-ниско спрямо началото на кризата, достигането на пред-кризисните нива се очаква през 2014 г. Пълното възстановяване на бруто капиталообразуването ще отнеме повече време, тъй като в последното тримесечие на 2010 г. инвестициите бяха близо една трета по-ниско от пред кризисния си пик. Според икономистите, пълно възстановяване на бруто капиталообразуването може да се очаква към края на 2017 г. или началото на 2018 г.

За да бъде възможна тази нова, по-балансирана структура на растеж, която няма да позволи формирането на нови външни дисбаланси, ще са необходими няколко важни действия в стопанската политика:

На първо място ще са необходими политики насочени към подобряване на конкурентноспособността на сектора на търгуемите стоки. Така ще имаме икономика с достатъчно диверсифицирана структура, която да я направи устойчива на нови шокове.

В голяма степен тази нова структура, следва почти автоматично от края на бума в притока на чуждестранни спестявания от периода 2005-2008 год. Така, с или без провеждането на политики, специално насочени към промяна на структурата на растеж на икономиката, промяната ще бъде факт, дотолкова доколкото през следващото десетилетие е малко вероятно да очакваме предпоставките, довели до бума в инвестициите и потреблението от 2006-2008, да се повторят. Това обаче няма да е достатъчно, защото като се имат предвид мащабите на сектора на търгуемите стоки в момента (с дял от общо произведения БВП и заетостта от по-малко от една трета), вероятно ще се окаже, че ще е необходим значителен период от време, за да се достигне желаната структура на икономиката.

На второ място, за да се избегне формирането на дисбаланси, водещи до нов цикъл на бум-и-спад в икономиката, е важно да се засили връзката между темповете на увеличаване на производителността на труда и на доходите. Това може да изисква подобряване на уредбата на пазара на труда, особено в частта на колективното договаряне на заплатите.

На трето място, кризата разкри наличието на грешки на глобално ниво при оценката на риска в пред-кризисния период. Бяхме свидетели как пазарите изпадат в еуфория и оценката на риска се отклонява значително от стойностите, които фундаменталните фактори сочат. Един извод, който можем да направим със значителна степен на сигурност е, че подценяването на риска от периода преди кризата няма да се повтори скоро. Това означава, че достъпът до капитал в пост-кризисния период ще остане по-затегнат. В значителна степен това също се дължи и на самата криза, която подкопа нетното богатство на домакинствата и капиталовите позиции на фирмите, поради спада в цените на редица категории активи. Следователно, едно от предизвикателствата за икономиката ще бъде фирмите и домакинствата да се приспособят към по-затегнатия достъп до капитал, както от чужбина, така и от вътрешни източници.
Подобреното усвояване на средства от ЕС също ще бъде един от основните механизми да се противодейства на спада в притока на чуждестранни спестявания. Въпреки значителния напредък в усвояването на средствата от ЕС налице е значителен потенциал, който остава неизползван.

На четвърто място, домакинствата също претърпяха влошаване на своите финанси и техният потенциал да обслужват нови кредити също намаля в резултат на кризата. Така домакинствата трябва да разчитат повече на собствени източници при финансирането на покупки на стоки за дълготрайна употреба, включително жилища. Други ще трябва да преминат през доброволен процес на редуциране на финансовата си задлъжнялост, тъй като бъдещите им доходи сега изглеждат по-ниски отколкото преди кризата, когато се създаде впечатление, че заплатите в средносрочен план могат устойчиво да нарастват с двуцифрени темпове. Всичко това сочи, че в пост-кризисния период ще бъдем свидетели на увеличаване на нормата на спестяване от страна на домакинствата. Този процес трябва да бъде приветстван, тъй като ще служи като противовес на спада в притока на чуждестранни спестявания. Негативният му ефект по отношение на растежа и най-вече на вътрешното търсене може да бъде компенсиран с по-големи фискални стимули в хода на процеса на възстановяване и с повече усилия в подкрепа на експортно ориентираните производства.

И накрая, неблагоприятните демографски тенденции ще продължат да бъдат едно от основните дългосрочни предизвикателства, пред икономиката на България в пост-кризисния период. Това е общо предизвикателство за повечето страни от ЕС. Според УниКредит, за да се отговори на това предизвикателство, България ще трябва да се научи на изкуството да привлича успешно емигранти от други страни, при това емигранти с умения и образователен профил, които отговорят на нуждите на българската икономика.