Вече можем да говорим за известно раздвижване в икономиката на страната ни. Това отчитат анализаторите на Райфайзенбанк (България). Първи сигнали за оживление на вътрешния пазар в условия на продължаващо подобрение на текущата сметка и спад на външния дълг са налице. Заедно с това има известни рискове пред развитието на икономиката, които следва да бъдат внимателно следени през зимните месеци. Ето и основните акценти, върху които обръщат внимание анализаторите.
Наблюдават се сигнали за възстановяване на вътрешното търсене. През юли търговията на дребно в страната прекрати тенденцията на спад на годишна база. Индустриалните продажби на вътрешния пазар продължиха да растат през юли и август. През август се наблюдаваше и значително ускоряване на оборотите на местния пазар, което е индикатор за съживяване на вътрешното търсене. Продажбите в страната са се увеличили със 17,8% спрямо август 2009 г. (спад от 1,4% с натрупване за предходните седем месеца). Добивната про- мишленост отбеляза растеж на обема на продукцията си от 2.8%, което се дължеше основно на добива на руда. Преработващата промишленост, също както цялото индустриално производство, започна да се подобрява през м. март на 2010 г. През месеца благоприятна динамика и съответно принос за растежа на общата продукция демонстрира производството на хранителни продукти, което се увеличи с 9,3%. Външната търговия продължи да се подобрява през м. август. Наблюдаваше се бурна активност, както по отношение на износа на услуги (23.7% растеж на годишна база), така и на този на стоки (47.6%).
Инфлацията се ускорява, най-вече поради сезонни фактори. Влиянието на повишението в международните цени на храните поради лошата реколта също се очаква да се засили. По-сериозно ускорение може да се отрази негативно върху покупателната способност на населението. Натрупаната от началото на 2010 г. инфлация е в размер на 2,7% (при 2.0% към август). Спрямо септември 2009 г. число- то е 3,5%, а средногодишната инфлация е 1,4%. Очаква се в следващите месеци слабата реколта от зърнени култури в световен мащаб също да допринесе за по-висока инфлация.
Минимален спад на безработицата през август, основно поради високото сезонно търсене на работници. Пазарът на труда все още не дава индикации за устойчиво възстановяване. При изходящия поток от бюрата по труда, като негативна тен- денция се очертава увеличаването на дела на лицата, отпад- нали от регистрация, за сметка на този на намерилите рабо- та.
Външната търговия продължи да се подобрява към август. Износът на стоки надхвърли вноса за първи път от 1998 г., като растежът му достигна близо 50% на годишна база. Текущата сметка реализира излишък от 612.8 млн. евро през август, благодарение на положителното търговското салдо и силния за туризма месец. За периода януари-август е натрупан излишък от 332.9 млн. евро, при значителни дефицити, акумулирани през същите периоди на предходните години. Може да се очаква известно влошаване на текущата сметка през последните месеци на годината, основно поради сезонни фактори.
Брутният външен дълг продължи да спада през август, а намалението спрямо декември 2009 г. достигна 1.3 млрд. евро. Това, заедно с подобряването на текущата сметка на страната, доведе до повишаване на перспективата на кредитния рейтинг на България от страна на Японската агенция за кредитен рейтинг.
Натрупаният бюджетен дефицит достигна 1.5 млрд. лв. през август. Въпреки това, фискалният резерв остава достатъчно висок в размер на 6.2 млрд. лв. Поради очакваните традиционно високи разходи в края на годината бюджетният дефицит е вероятно да нарасне с по-бързи темпове.
Кредитите за нефинансовите предприятия се увеличават с около 800 млн. лв. през август. Нетните чуждестранни активи на банките са се увеличили с 1.6 млрд. лв. спрямо септември 2009 г. Подобрението е в резултат на увеличението на чуждестранните активи с 309 млн. лв. и намалението на чуждестранните пасиви с 1.3 млрд. лв. (основно намаление на чуждестранни депозити). Към края на септември чуждестранните задължения на банките възлизат на 15.3 млрд. лв., като спрямо предходния месец те са се увеличили с около 1.4 млрд. лв. (увеличението се дължи почти изцяло на нарастването на чуждестранните депозити в евро).
Кредитите за нефинансовите предприятия са нараснали спрямо септември 2009 г. с 544 млн. лв., а за домакинствата – със 142 млн. лв. На месечна база през септември 2010 г. При домакинствата има спад на кредитите от около 53 млн. лв. При нефинансовите предприятия има нетно увеличение на кредитите от 802 млн. лв., но по-голямата част от него представлява обратно изкупуване на портфейли, поради което все още не може да се твърди, че има сериозно оживление в кредитирането. Основната причина обаче е обратното изкупуване на портфейли. Рано е все още да се говори за устойчиво нарастване на кредита.
Според главния икономист на Райфайзенбанк, увеличението на промишлените продажби и прекъсването на тенденцията на спад при оборота в търговията на дребно в страната може да се счита за индикация за раздвижване на вътрешното търсене и в частност на потреблението. Така може да се интерпретира и минималното намаление на депозитите на домакинствата, още повече, че част от изтеглените суми се пренасочват към инвестиции във фондове и злато.
