fbpx Ключовата дума в бизнеса е управление | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Ключовата дума в бизнеса е управление

Мариана Печеян, управител на "ВСК Кентавър"

Ключовата дума в бизнеса е управление

Тя е една от жените в България, която здраво е хванала в ръце бизнеса и въпреки трудните времена върви напред. Мариана Печеян е прокурист на ВСК Кентавър -Маштексмо ЕООД - София, ВСК Кентавър -ЗММ ЕООД - Велинград, ВСК Кентавър - ИЗ Динамика ЕООД. Освен складовата база и търговската част, които се намират в София, "Кентавър" разполага и с два завода - в Дряново (производство на метало- и дървообработващи инструменти) и Велинград (производство на машини). В момента са най-големият поддоставчик в света на най-голямата американска фирма-доставчик на прецизни инструменти Кенаметал. Повече от 10 години фабриката е над 90% експортно ориентирана. Печеян е председател на Клуба на жените предприемачи и мениджъри в България. За десетгодишния юбилей на списанието разговаряхме с една успяла дама предприемач.

Г-жо Печеян, според Вас как се промени бизнесът в България за последните 10 години?
- Нека тръгнем от последните не 10, а 15 години, от момента, в който стартира приватизацията. До ден днешен коментираме начина, методите и резултатите от нея, правилно или неправилно е бил проведен процесът. Истината е, че той беше започнат твърде късно. Другите държави от така наречения соцлагер започнаха процес без да губят време, а ние закъсняхме с близо 8 години. Започнахме да продаваме предприятия и заводи морално и физически остарели, с ликвидирани пазари. Малкото фирми, които съумяха да се адаптират на външните пазари, заработиха основно като поддоставчици на големите европейски компании.

Според Вас как се развива индустрията у нас и какво трябва да се промени, за да имаме истинска такава?
- За съжаление България няма пряк излаз на външни пазари. Липсата на ясна стратегия за развитие на икономиката ни като цяло, за приходите, за секторните политики и от там за държавната политика, доведе до едно лудо строителство на бизнес и търговски центрове, от което ясно се видя, че няма полза за развитието на икономиката. Развитието на индустрията, зависещо само от европейско финансиране, е обречено, още повече при липсата на каквато и да е прозрачност в усвояването му.

До днес никой не е отчел колко средства са вложени в индустрията, земеделието, услугите или иновациите и какъв е бил ефектът от това. Какъв беше например ефектът от така широко коментираното повишаване на административния капацитет? За всички е видно, че и днес ние разполагаме с ниско квалифицирана и неадекватна администрация, за чието обучение на семинари в привлекателни хотелски комплекси бяха похарчени огромни средства.

През 2008 г., когато всички усетихме осезаемо негативните ефекти на световната икономическа криза, се видя, че оцеляват организациите, които инвестират в нови технологии. За развитието на индустрията най-важни са инвестициите. А пред българския и чуждестранния инвеститор стоят немалко пречки. На първо място кадрите, после банковата система, администрацията и съдебната система. Освен, че предлагат високи лихви, банките нямат политика за развитие на индустрията в България. Повечето от тях са чужди и не искат да създават конкуренция за производството в собствените си страни. Наблюдават се фрапиращи примери на злоупотреби от страна на администрацията, които не могат да стигнат до съда. Усилията на властта са видими, но съдебната система трябва да се реформира. На инвеститорите тук не се предлагат условия, каквито им дават на други места. Това е държавна политика.

Основното, което ние като държава изискваме от инвеститорите, е да запазят работните места и в същото време да инвестират във високи технологии - две противоположни неща. Когато една компания работи с високи технологии, тя може с 50 души да прави оборот от 100 млн. лв. Това е едно от основните предимства на новите технологии – че спестяват работна сила. Излиза, че ние не искаме да повишаваме производителността, а да запазим служителите и с много хора да произвеждаме по-малко.

Ще ви дам един пример. Когато купихме фабриката в Дряново, тя беше обзаведена с цифрови машини от „ЗММ- София”. По онова време бяха хит - производство 1996-97 г. Те обаче не инвестираха в нови модели и изостанаха от тенденциите, които следваше светът. Съвсем скоро излязоха нови модерни цифрово-програмни машини и стругове. Купихме такива и веднага усетихме разликата. Старите и новите машини произвеждаха една и съща продукция. Всеки три от старите машини се обслужваха от един работник, всеки три от новите – също от един. Разликата беше в производителността - новите три машини произвеждаха продукция колкото петнадесет от старите. С един работник! Това увеличава както оборота на предприятието, така и заплащането на този работник, защото той вече върши работа за петима. Това е ефектът от високата производителност.

Ние намалихме броя на хората от 500 на 350 - както заради кризата, така и заради новите технологии, които внедряваме. Няма човек, който иска да поддържа излишни работни места, защото те започват да пречат на всички останали. За да оцелееш в кризата, трябва да оптимизираш всички разходи, перо по перо. Същевременно да обучаваш кадрите и да продължаваш да инвестираш в тях и в технологични обновления.

Как една жена управлява производство в тежката индустрия?
- Ние вече живеем в свят на нови производствени отношения, базирани на научно-техническия прогрес. Свидетели сме на много жени, управляващи големи компании, както и ангажирани във висшите етажи на политиката. Без значение мъж или жена, за да управлява добре една компания, мениджърът трябва да притежава знания, да е отговорен и да може да взема решения и най-важното - да е изкачил стълбата на йерархията. Ако е пропуснал едно стъпало, може да се срути. Ключовата дума е управление. Не значи, че ако някой е завършил две висши образования или световен университет, може да управлява. Всъщност това е важно и за цялата икономика на държавата. И друго важно - мениджмънтът винаги трябва “да се дели на едно”, да се знае кой е собственикът. Щом има съдружници проблемите тръгват!

Какви промени са нужни за облекчение на бизнеса у нас?
Промяна в мисленето и отношението на държавната администрацията. Тя се нуждае от мащабна реформа, така че да не пречи на бизнеса в България. Погрешно е държавата се бърка в политиката на фирмите и не бива само големите работодателски организации да бъдат чувани, а никой да не се интересува от проблемите на малкия и средния бизнес. Това трябва да се промени. За да се случи всичко това обаче, трябва да се смени мисленето на политиците. Бизнесът е този, който трябва да ръководи и очертава приоритетите в икономиката на държавата. За мен най-голям приоритет трябва да имат инвестициите и образованието - инвестиции, както от чужбина, така и от местен произход.Необходимо е да се заздрави и връзката между нуждите на бизнеса и образованието.

Към момента липсва каквото и да е взаимодействие между тях и на практика се получава така, че учебните заведения бълват никому ненужни кадри, които щом бъдат назначени на работните места, бизнесът трябва да се заеме с тяхното обучение и преквалификация. Нужна е работеща агенция по инвестициите и кратки срокове за усвояване на средствата по европейски програми, които да са съобразени с динамиката на пазарите. Много по-подходяща би била и една адекватна подкрепа за участващите на специализирани изложения български производители – насърчаване на индивидуалното представяне със собствен щанд пред включването в общи щандове, което не води до никакъв ефект.

Според Вас, къде е икономическата сила на България?
За съжаление нямаме такава. От миналото се утвърдихме като специалист от всичко по малко и вероятно така и ще продължим. Погледнете модела ни на управление – лекари и учители масово се кандидатират за кметове, философи биват назначавани за министри, всеки иска да управлява държавата. По този начин нямаме шанс да се утвърдим като сила в никоя област.

Кои са Вашите златни правила за успех?
- Основно се ръководя от два принципа: единият е еврейски, другият арменски. Еврейският е „Стъпка по стъпка”. Започваш един бизнес, развиваш го и чак тогава подхващаш друг. Арменският – „Малко чекмедже, но мое чекмедже”. Избягвам да назначавам приятели и роднини на работа във фирмите, защото това влияе негативно на служебните отношения. За да бъдеш успешен доставчик на продукта или услугата, която произвеждаш, най-важното е да предложиш на клиента едно убедително отношение качество-срок-цена. А това се постига, когато създадеш подходящи условия за работа, плащаш добре на своите работници и служители и изискваш много от тях. Всичко, което е необходимо на една фирма да върви напред, е да разработи и прилага адекватна система за управление, с ясни за приложение правила и непрекъснато да я усъвършенства.