Антония Парапанова, собственик и главен консултант на Амейз ЕООД

България е идеално място да създадеш нещо и да завладееш с него света

Антония или както я наричаме Тони, е пълна с енергия и дори когато човек чете мейлите и усеща нейният ентусиазъм и желание за полет. С пълно себеотдаване тя управлява консултантската си фирма "Амейз". Тази млада дама е наш автор от една година и в предстоящия юнски хартиен брой ще прочетете една много интересна нейна статия за Героите-лидери. Днес обаче я представяме от другата и страна в рубриката „Зад сцената“.

Тони, кое е другото ти „аз“ отвъд професията?

- Другото ми „аз“ е волен ездач на гърба на кон сред поля и гори, писател, любител на екстремното, социално животно, но и самотен войн, когато трябва или когато душата иска да отпочине от суетата.

На какви обороти живееш?

- Живея на оборотите на „двигател перпетуум мобиле“ (така дори ме наричат колегите) – никога не се спирам. От рано сутрин до късно вечер всяка една минута е активна и нещо се случва. Летвата трябва да се вдига високо, мозъкът и тялото трябва да работят, да създават, да мислят и да преживяват. Иначе не чувствам, че живея.

Смяташ ли, че имаш какво още да учиш?

- Много ме радва безусловният факт, че човек се учи цял живот. Толкова много знание, опит, занаяти, идеи и какво ли още не има по света. Не мога да науча всичко, но определено ще се опитам. Привличат ме информационните технологии и програмирането, литературата, психологията, философията, спорта, историята, бъдещето и много други. За всяко от тях има и няма време едновременно.

Ако ти кажат сега, че имаш възможност да избереш дестинация за пътешествие, за къде би тръгнала?

- От край време мечтая да посетя различни държави в Африка. Но не просто като турист за една седмица, а като доброволец по благотворителен проект за опазване на природата или животните, помощ на нуждаещи се или друго. Единствено като жител, макар и временен, на някоя страна можеш да я усетиш наистина. Усмивките, приготвени за туристите, създават една фалшива реалност, на която се радваме, когато пътуваме. Но да усетиш истинския дух, култура, проблеми и радости на един град, държава или народ означава наистина да си бил там!

Кои изкуства харесваш?

- Харесвам онези конкретни проявления на изкуства, в които хората влагат душата си. Виждала съм танцьори на хип-хоп и брейк, които не търсят слава, но когато излязат на дансинга влагат толкова душа, че всички около тях онемяват. Чувала съм приятели да пеят на микрофон в караоке не на световно ниво, но да те карат да слушаш с отворена уста. И съм виждала хора да създават с ръцете си невиждани красоти като картини, колажи, икони от дърво и други, които не са изложени в музеите, но когато ги видиш - ги докосваш, за да провериш дали са истински.

За какво отдаваш време на себе си?

- Отдавам време на себе си, за да чета и да пиша. Обичам да уча и да създавам. Обичам да срещам нови хора и стари приятели. Обичам да давам. Отделям време за спорт. Това за мен е задължително. Гледам от време на време да организирам някой планински преход за физическо натоварване, съзерцание и размисъл.

Докъде стига суетата ти?

- На моята суета краката са й къси. Стигат колкото да се огледа в огледалото няколко пъти и да се сети да се снима за фейсбук от време на време. Все пак съм жена – искам да изглеждам добре и да го покажа. Но гледам да показвам повече красота по друг начин – с много усмивка, енергия, ентусиазъм, палейки хората около себе си в лични срещи, а не онлайн. Защото една усмивка най-често предизвиква усмивка в отговор и по този начин красотата създава красота.

Кое те дразни в отношенията?

- Понякога ме дразни театъра в отношенията. Дори не толкова ме дразни, колкото ме уморява и отегчава. Хубаво е да сме истински и искрени, но самата същност на социалното общество предполага да се спазват някои правила, да се играе по определен начин и понякога да си в роля. Тези роли са нужни за баланса и за функционирането на обществото. Но те са сякаш да носиш чужди обувки – или ще ти падат и накрая ще ходиш бос или ще ти стискат и ще си направиш мазоли. За това трябва да се стремим възможно най-често да сме самите себе си.

Колко често се ядосваш и на какво най-вече?

- Много рядко се ядосвам. Аз съм палещо позитивен човек. Старая се да гледам на всичко от добрата страна, да съм с положителна нагласа и да вярвам, че всичко ще се получи. Тази силна позитивна енергия ми пречи да се ядосам. Случва се, но дори ми е трудно да се сетя за последния път.

На каква цена би напуснала България?

- Аз съм човек с две родини. С майка от Русия и баща от България съм се чудела дълго към къде принадлежа. Когато бях малка бях готова да бъда и на двете места. След време осъзнах, че към Русия изпитвам любов и носталгия, но родината ми е тук. Чудех се на какво се дължи промяната, а всичко е толкова просто. Родината е там, където е твоето „племе“, където са твоите хора. Тук имам здрави приятелства, имам изградена мрежа от контакти, имам постигнати успехи. Жал ми е за хора, които се утешават с любимата фраза „Бягайте в чужбина, че тук нищо не става“. Какво като България е малък пазар? Тук е идеално да създадеш нещо и да завладееш с него света.

А на каква цена бих напуснала България? Като човек, който е готов да се пребори с всяка трудност и предизвикателство, мога да се справя добре, където и да е. Ако се наложи да замина заради семейство, образование или друго, мога да го направя и да се справя добре. Но до колко щастлива ще съм от тази победа, никой не знае.

Любими храни?

- Изключително много обичам здравословна храна, особено сурови плодове, зеленчуци и всякакви зелени неща. Супа от коприва, лапад или спанак ми звучат страхотно. Пилешко и риба също са на върха на класацията. Млечните продукти са на почит, особено сиренето – няма ястие, което да не върви със сирене. И много обичам всякакви странни храни, които за другите са непознати или предизвикват съмнение – нетипични морски дарове, екзотични плодове и други интересни и непознати за нашите ширини неща.

Любими напитки?

- Вода. За мен водата е най-ценната напитка. Иначе обичам и вино – червено. Не обичам газирани напитки и силен алкохол, въпреки руската си кръв.

На какъв подарък би се зарадвала?

- На жест. Обожавам и силно ценя жестовете. Не искам скъпи подаръци, нещо поръчано от интернет в рамките на 5 минути и доставено до моята врата. Разбира се, всяка жена би трябвало да обича скъпи подаръци. Аз също ще се зарадвам и няма да го изхвърля – ще го използвам. Но когато човек е вложил мисъл, желание, дал е повече любов и усилие, отколкото пари – това е истински ценният подарък. Аз обичам да правя такива. Обичам да влагам много душа и креативност. И най-много ме радва, когато някой направи същото.

Коментари

Браво на Тони! Впечатлен съм от духа, оптимизма и хубостта й!