Световната пандемия разразила се в началото на 2020 г. изведе на преден план неподготвеността на страните в световен мащаб, както и на множество различни бизнеси за функциониране в условията на пандемия. Първоначалните реакции на отделните страни варираха от тотално отричане на сериозността на вируса и не предприемането на никакви конкретни мерки до затваряне на градове и държави и ограничаване до минимум на социалните контакти на населението. Реалистични изводи за справянето на отделните държави и бизнеси със ситуацията ще могат да се правят след години, когато ще е възможно да се измери средносрочното и дългосрочното влияние на кризата върху тях, както и ефективността на предприетите мерки.
В условията на световна пандемия, един от основните въпроси, който стои пред отделната държава, предприемач и физическо лице, е дали да инвестира (ако има спестявания или ако е готов да използва кредит за тази цел), дали да спестява (ако въпреки кризата доходите му/й все още надвишават разходите) или просто да потребява (освобождаване от риска и наслаждаване на полезността, която носи консумирането). Въпросът е накратко разгледан през призмата на отделната държава, собственик на бизнес и лице, извършващо трудова дейност (направеното деление не е изчерпателно, тъй като има много други субекти, чийто решения могат да бъдат анализирани).
Пандемията изправи страните в световен мащаб пред криза, с каквато не са се сблъсквали през последните 100 години, а именно от времето на Испанския грип (1918-1920 г.), при това глобализацията създаде съвсем различни условия спрямо тези от миналия век. Въпреки, че отделните държави в началото на 2020 г. се намират в различен етап на своето икономическо развитие, всички те за кратко време и под сериозен натиск трябваше да вземат решения, от които зависеше както живота на тяхното население, така и текущото, а до определена степен и бъдещето им икономическо развитие. Повечето страни предприеха мерки за ограничаване на разпространението на вируса, а в същото време създадоха и целенасочени програми за стимулиране на бизнеса, като отделиха огромни суми за тази цел.
Целта на икономическите мерки, предприети от държавите, бе да се подкрепи бизнеса, да се запазят работните места и да се съхрани потреблението в условията на глобална пандемия. Въпреки това страните от ЕС отчетоха значително свиване на своя БВП, а безработицата в САЩ стигна рекордни нива. В тези условия редица държави решиха да стимулират допълнително икономиката посредством стартиране на стратегически проекти и отделянето на допълнителни средства. Именно това са условията, в които от началото на 2020 г. функционира световната икономика.
В тази връзка мнозинството от страните в света предпочетоха да играят активна роля като „инвестират“ в своята икономика, а не просто да бъдат пасивен наблюдател. Като пример може да се разгледат и общности като ЕС, която също гласува спасителен план в размер на стотици милиони евро за справяне с кризата. Същото се случи и в САЩ, т.е. всички те предпочетоха ролята на инвеститор.
Световната пандемия, предизвикана от КОВИД-19, се отрази по различен начин върху различните бизнеси.
Според данни от Business Insider, в периода март-юни 2020 г., милиардерите в САЩ са увеличили своето богатство с 637 млрд. долара, докато повече от 40 млн. американци са останали без работа
Например сектори като туризма и транспорта са най-сериозно засегнати, като в тези сфери се наблюдава драстичен спад на приходите, фалиране на бизнеси, масово уволнение на служители и т.н. В резултат държавите, при които значителна част от БВП се генерира от тези сектори, са изправени пред значителни икономически и социални предизвикателства. От друга страна, фармацевтичната индустрия заедно с производството на медицинско оборудване и онлайн търговията регистрират значителен ръст в цял свят. Разбира се има и сектори, при които влиянието на пандемията не може да се определи еднозначно като положително или отрицателно, като например финансовата сфера.
Пандемията доведе и до създаването на нови бизнеси, а също така и до стимулиране на иновациите, свързани с телемедицината, 3D принтирането на маски и медицинско оборудване, дигиталното обучение, дигиталното потвърждение на идентичност, стрийминг услугите, виртуалната реалност и т.н. Създаването на такъв тип иновации е свързано с инвестиции в научноизследователска дейност и в създаване на фондове и програми за стимулиране на стартъп компания.
Бизнесът в България не прави изключение и ефектите от пандемията са разнообразни – от тотално фалиране на фирми и предприятия до компании, увеличаващи асортимента от продукти и услуги, които предлагат, както и наемащи голям брой нови служители. Един от най-важните фактори, който влияе при вземането на решение от отделния предприемач дали да инвестира или не, е очакването на предприемача за бъдещето. Болезнен пример може да се даде с хотелиерите по българското Черноморие. Всяка година преди сезона те реновират своите хотели и наемат допълнително или изцяло нов персонал, тъй като базират очакванията си въз основа на направените резервации.
Породеното незнание през тази година поради пандемията относно как ще се развие сезонът и дали туристите ще бъдат допуснати до българското Черноморие създаде сериозна несигурност сред всички тях, освен това изключително честата смяна на обстановката също увеличи тази несигурност. Поради тази причина много предпочетоха да не отварят врати през настоящия сезон, въпреки че имат кредити и/или неустойки към туроператори. На другия полюс са голяма част от шивашките фабрики, които изключително бързо се преориентираха към производство на маски и защитно облекло не само за нуждите на България, но и на страните от ЕС.
За да оцелее, бизнесът трябва да се приспособи към новата реалност, което може да бъде свързано със смяна на продуктовата гама или влизането на нов пазар
Прави впечатление, че дори в една и съща сфера, ефектите от пандемията могат да са различни. Например в сферата на аутсорсинг на информационни технологии, множество компании реализираха значителен спад на приходите си, тъй като основни техни компании бяха големи авиолинии или друг тип компании, които бяха силно негативно засегнати от кризата. По този начин се получи негативна верижна реакция. Други компании отново в същата сфера обаче реализират ръст на приходи и значително увеличаване на персонала, тъй като крайните им клиенти не са засегнати негативно от кризата, а в много случай дори напротив – реализират по-високи приходи спрямо периода преди КОВИД-19.
В дългосрочен план, фирмите, които не иновират се налага да напуснат пазара. Създаването на иновация е свързано с определен вид или комбинация от различни инвестиции – финансови средства, човешки ресурси, материални активи, ноу-хау, шоу-хау и т.н. Част от най-големите компании в световен мащаб през двадесети и началото на двадесет и първи век се създават именно след определена икономическа криза, тъй като кризите се свързват и с огромни възможности.
Един от най-известните и споделяни лозунги на барон Ротшилд от 18-ти век гласи „Купувай, когато по улиците се лее кръв, дори да е твоята собствена“
Отделните лица също са изправени пред избора дали да инвестират, спестяват или просто консумират в условията на пандемия. Следвайки съвета на Ротшилд, всеки може да се възползва от следните ефекти, които пандемията предизвика към днешна дата:
• Ускоряване на дигитализацията във всички сфери на живота;
• Значително обезценяване на акциите на водещи световни компании;
• Задържане на цените или дори намаляване на жилища и офиси;
• Ниски лихви по кредитите както за физически лица така и за бизнеси с допълнителен гратисен период;
• Поява на иновативни компании, решаващи проблеми, възникнали заради КОВИД-19, чийто акции все още са на изключително ниско ниво;
• Отпуснати са и тепърва ще се отпуснат огромни средства за справяне с кризата, в т.ч. и за създаване на нови продукти;
• Значението на фармацевтичния сектор, както и на селското стопанство отново се извиси на пиедестал, тъй като в условията на световна пандемия хората могат да се лишат от множество услуги, но не и от храна и лекарства.
Вземането на решение дали да се инвестира или не от отделната държава, предприемач или служител зависи от комбинация на множество фактори, но историята показва, че кризи като настоящата създават огромни възможности, а фирми, които не иновират губят своите пазарни позиции.
Антоан Шотаров е докторант по Икономика, изследваш връзката между иновациите и икономическия растеж. Също така е съосновател на три стартъп фирми, бизнес консултант и обучител. Антоан подпомага дейността на различни неправителствени организации, които се стремят да решат множество социални проблеми.
