fbpx Татяна Иванова: Не аз избрах Космоса, а той ме избра | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Татяна Иванова: Не аз избрах Космоса, а той ме избра

Водеща снимка
Да

Татяна Иванова: Не аз избрах Космоса, а той ме избра

Със сигурност всеки млад човек има мечти – понякога твърде смели, понякога нереални, но те го теглят напред. 19-годишната Татяна Иванова обаче лети много напред и с голяма скорост към … Космоса. Реалният. И тя вече усилено работи, за да може да сбъдне мечтата си – да стане първата българка космонавт.

Момичето от Добрич бе прието да участва в единствената програма в света, която тренира и сертифицира кандидат астронавти за участие в суборбитален полет. Програмата се организира от Международния институт по космически науки и Project PoSSUM, и партнира с двата космически университета във Флорида, САЩ, където треньори са пенсионирани астронавти от NASA. През февруари 2022 г. Татяна премина през 5-дневни интензивни обучения на Академията, която има няколко различни сертифицирани курсове и това е само началото към далечния път нагоре.

В осмото поред луксозно издание на "Алманаха на успешните бизнес казуси" в България за първи път включваме толкова млад човек, но амбицията на Татяна е изключително впечатляваща и заслужава да я покажем и защото твърдо вярвам, че в България има прекрасно младо поколение. А ако имате възможност да я чуете на живо – не пропускайте! Звучи и въздейства повече от мотивиращо.

Татяна, как едно младо момиче се насочва към Космоса? Кое е онова, което те привлече натам?

- Привлече ме това, че е предизвикателно, различно, непредвидимо, непознато, трудно, магично... Аз обичам да помагам и винаги казвам, че за мен най-висшата ценност е човек да остави следа и да допринесе на човечеството. Всъщност, не аз избрах Космоса, а той ме избра. Превърна се в мисълта, с която се будя всяка сутрин и не излиза от главата ми. А на следващия ден отново.

Разкажи за Академията за астронавти във Флорида, където премина през интензивен курс през февруари 22 година

- Бях около десетина дни в САЩ, но самата Академия е с много интензивна програма в рамките на 5 дни. Три седмици преди старта обаче започнахме с онлайн лекциите. Най-съществената част от цялото обучение беше един много специален полет. Летях около един час с професионален пилот, който седеше зад мен. Целта на самия полет беше да се запознаем с онези усещания, които само астронавтите и военните пилоти познават – силно земно притегляне, нулева гравитация, отрицателно ускорение, както и урок по пилотиране. Самолетът, на който летяхме, е специален и е конструиран за въздушна акробатика – EXTRA 300L. Първият ден имахме само лекции и подготовки за полета. Преминахме през камерата за хипоксия, както и работата със симулатора за изследване на нощните облаци и други явления в мезосферата.

Пътувахме до Дейтона Бийч, град на около час и половина от Мелбърн, където основно се проведе Академията. Там всъщност бяхме в главната сграда на университета Embry-Riddle, където се намира камерата за хипоксия (бел.ред.: хипоксия - намаляване на кислород). Намалиха ни нивата на кислород едва до 6%, като следяха пулса ни, а докато това се случваше, ние имахме поставени задачи и паралелно с това трябваше да следим собствените си симптоми и тези на другите.

При мен лично възникна цианоза и имах остра болка в ушите, но други изпаднаха в еуфория, липса на координация, замаяност, неадекватност и т.н. По време на този експеримент бяхме записани на видео, което трябваше да изгледаме и да обсъдим след това. В един от дните там беше и работата с костюмите за IVA (Intra-Vehicular Activity) - научихме се как да ги обличаме, компресираме и декомпресираме. Това са доста бавни и сложни процеси, но смея да кажа и изключително забавни. Имахме специален ден с астронавта Уинстън Скот, прекарал над 19 часа в открития Космос и летял на совалките Ендейвър и Колумбия. Беше много вълнуващо.

Колко стъпала има да изкачиш, докато полетиш в Космоса?

- Най-младият човек, избран за космонавт, е бил на 26 г. Сега селекцията е изключително бавна и състезателна. Трябва да имаш поне магистърско ниво, но е препоръчително дори и докторантура. Ако професията ти е пилот, са необходими да имаш поне 1000 летателни часа, а в случаите на учен или инженер – 3 години стаж. Така че, имам още много да извървя само до кандидатстването в селекция. В началото на 2023 г. ми предстои да се преместя в САЩ, защото съм приета да уча космическо инженерство в Embry-Riddle, но паралелно с това си градя резюме и се подготвям индивидуално. Вълнувам се изключително много, че се осмелих да предприема тази крачка, защото без излишни приказки – САЩ е „Меката“ на космонавтиката в момента.

Това, че съм жена, не поставя пречки пред подготовката ми. Не мисля, че има разлика в натоварването на жените и мъжете, по-скоро зависи от психиката на човека, а от не пък зависи и физическата подготовка, до която е склонен да стигне той. Препоръчително е да си специалист в дадена област, но и в същото време тясно свързан с всички останали, покрити като теми в една мисия. С напредването на технологиите и времето, доста от изискванията се променят.

Трябва ли да притежаваш специални качества, за да станеш астронавт? Има ли място страхът?

- Обикновено космонавтите не ги е страх, защото на Земята са подготвяни с години за всякакви ситуации и са наясно какви са рисковете. Наскоро говорих с един човек и той ми спомена, че за него астронавтите са друг тип хора, по-висши индивиди. Спорно е това, но в същото време и изключително вярно. Трябва да си решителен, буден, мислещ, да имаш абсолютен самоконтрол, да си уникален отборен играч и лоялен на екипа. Там, горе, място за несигурни хора няма.

Според теб има живот на друга планета?

- Има толкова много звездни системи с планети и според мен има много в така наречената обитаема зона. Няма начин да не съществува друг живот някъде там. Организмите може би са пригодени към други елементи и среди, но съм оптимист и вярвам, че съществуват извънземни.

България има двама космонавти досега. Кога ще видим следващият?

- Нашите двама космонавти са излетели чрез специална програма между България и СССР. Уви, това вече е минало и най-реалният ни шанс да имаме следващ космонавт, е да станем първо пълноправен член на Европейската космическа агенция (ЕКА), което ще допринесе изключително силно на страната ни. Тогава ще имаме възможност българин да участва в селекцията за космонавти, да имаме достъп до пълната им база данни, наши хора да работят на високопоставени и добре платени позиции. Смятам, че е крайно време да се върнем като водеща космическа сила!

За мен България е голяма мотивация, защото ми дава яснота какво не харесвам, какво не желая да толерирам и какво възнамерявам да променя

Как преминава денят на едно 19-годишно момиче? С какво се занимава Татяна, когато не тренира и не мисли за Космоса?

- Ох... За съжаление нямам особено време за излизане с приятели, но се старая да балансирам и да се виждам поне с най-близките ми хора. Аз съм студент, посланик на Атлантическия клуб, от няколко месеца имам интервюта почти всеки ден, но вече свикнах. Имам огромното удоволствие да бъда канена на различни събития, което прави ежедневието ми изключително интересно и различно. Не ми е скучно. Обикновено все бързам за някъде. Като изключим сериозните ангажименти, се старая да прекарвам и време сама със себе си, презареждайки. Откакто напуснах родния си дом и живея в София без родителите си, станах маниак на тема чистота и домакинските дейности ми доставят удоволствие. Много обичам да планирам седмиците напред, да знам какво ми предстои. В същото време изпитвам удовлетворение да бъда подкрепа на приятелите си, да се включвам в доброволчески акции и да работя върху другите си хобита :)

За да вървиш по пътя, който си поела, не е ли тясна България за теб?

- Да, бих се развивала в чужбина. Но каквото и да стане, искам да съм финансово стабилна, за да мога да се прибирам често и да имам дом тук. Родена съм на Земята, крайният патриотизъм не ми е присъщ. Нали си знам, че кръвта ми е българска? Искам да обиколя света и да опитам от всичко и да натрупам знания. Признавам си, че копнея за друга държава в момента, но мнението ми се променя, както и аз самата се променям. Вярвам, че всичко идва с времето си, важното е да съм разумна в изборите си.

Смяташ ли, че България е държава, в която младите хора имат поле за развитие? Какво е за теб България? Какво би казала на твоите връстници?

- България е златна. Зависи колко смело мечтаем. При мен го няма полето за развитие, от което имам нужда, но в други сфери не е така. България за мен е голяма мотивация, защото ми дава яснота какво не харесвам, какво не желая да толерирам и какво възнамерявам да променя. Предизвиква ме да надхвърля възможностите си и въпреки всичко, обожавам духа, който носи и със сигурност е мое любимо място за почивка и приключения сред природата. Може би любимото ми нещо е морето, до което израснах, но друго кътче, което обожавам да посещавам е Смолян и околността. Бих казала на своите връстници да не слушат старото мислене, което ги вкарва в рамката на социализма. Трябва да са смели и неуморни. Трябва да ги ръководи страстта и сърцето! Всичко е възможно, ако повярваме (и не, не говоря празни приказки). Трябва да се действа.

Татяна Иванова е родена декември 2002 г. в Добpич. Бъдещата студентка в Embry-Riddle досега е участвала в два учебно-тренировъчни лагера по модел на НАСА - в Измир (Турция) и Хънтсвил, Алабама (САЩ). Свири много добре на барабани, има издадена стихосбирка "Ще те докосна ли?". Все по-често е канена на различни семинари и форуми като мотивационен лектор, както и като гост във всички национални телевизии.