Още когато стартирахме хартиеното списание, създадохме и негов сайт. Тогава за хостинг компания избрахме SuperHosting.bg. Днес разговаряме със собствениците на компанията Любомир Русанов (вляво) и Методи Дреновски за присъствието в интернет, новите облачни услуги и сигурността в световната мрежа.
Как се развива днес хостинг индустрията в България?
Любомир Русанов - Спокойно мога да кажа, че се развива добре, предвид на това, че вече доста компании имат уеб присъствие. Резкият ръст вече намаля, но пък хората са все по-активни, компаниите имат повече от едно уеб решение за различни проекти, нуждаят се от хостинг услуги за социалните мрежи. Има няколко направления на хостинг услугите, като най-масовото решение е споделеният хостинг, който е и най-достъпен. Облачните (Cloud) услуги, базирани на вече познатите виртуални сървъри (VPS), например, са друго решение, но при тях все още не е дошъл големият пик. Очакваме го след около година-две. Той зависи от това, дали и ние ще си свършим добре работата. :) Друг вид услуги са наетите сървъри, но те на практика най-много страдат от облачните услуги, защото хората предпочитат да имат повече гъвкавост. До известна степен има и все още доста консервативни бизнеси, които искат да имат 100% тяхно място и затова наетите сървъри все още се радват на популярност.
Как да се избере добра хостинг компания? Какви параметри да се отчетат?
Методи Дреновски - Изборът на добра хостинг компания наистина е много важен за стабилното присъствие в интернет. Не е въпрос на сравняване на параметри. Много е важно да има квалифициран екип, който да помага 24 часа 7 дни в седмицата. Все още са малко хостинг компаниите, които го предлагат. Важен е начинът на управление и поддръжка на инфраструктурата - това води до стабилност на вашите проекти онлайн. Много е важно, разбира се, и възможността да се скалира в рамките на една услуга, както и от една услуга в друга – примерно от споделен хостинг да се премине към клауд услуга, когато проектът, достигайки следващия етап от развитието си, го изисква.
Какво ще препоръчате да ползва една малка фирма, която за първи път създава свой сайт, какъв минимален пакет услуги са й нужни?
Методи Дреновски - Важно е малката фирма да изясни какво си представя под присъствие в интернет, за да можем да кажем коя услуга е подходяща за нея. Защото на малката фирма с амбициозен проект, който се стреми да стане по-голям, й трябват едни услуги. Такава, на която и трябва интернет, за да комуникира с клиентите си, ще й трябва друго решение. Но общо взето, малките фирми ползват споделен хостинг, като за клиентите е от голямо значение, че към всеки план предоставяме допълнителни услуги с висока добавена стойност. Примерно един хостинг план започва от 45 лв. на година с ДДС, с цената за най-масовите .com домейни още 19,55 лв. с ДДС годишно, като за тази цена клиентът получава 50 лв. бонус за реклама в интернет. Вторият ни план е 117 лв. на година, но в пакетите има ваучер за реклама за 100 лв. в интернет. Така фирмата може веднага да започне да рекламира, като това е един вид безплатен опит за тестването на ефективността от рекламата.
Любомир Русанов - Решението за типа на хостинг услуга не е свързано с мащаба на фирмата. Има големи фирми, които използват споделен хостиг, както и малки фирми, които използват по-специализирани решения. По-големите фирми се ориентират към клауд решения - например инфраструктура като услуга (Infrastructure as a Service - IaaS) – това са един или няколко виртуални сървъри, конфигурирани по определен начин. Много важно за фирмите е правилното управление и мониторинг. Почти няма фирма в България, която да имам нает ИТ персонал 24х7, а ние го имаме, наблюдаваме техните услуги и при проблем реагираме веднага.
Какво ще кажете за безплатните хостинг платформи. Какви са техните минуси и плюсове?
Любомир Русанов - Това е широка тема и трябва да уточним какво точно имаме предвид под безплатна платформа. Съществуват много решения, които дават възможност да имаш безплатно уеб присъствие. Обикновено те са свързани с доста ограничения, почти без поддръжка и не са добро начало за бизнес, защото не дават сигурност. Когато нищо не си платил, не може да изискваш нещо особено. Има т.нар. „фримиум модел“ – някоя фирма започва с безплатни услуги и след това плаща за определени неща. Другият вариант е след време всички клиенти на фримиум модела да получат съобщение, че трябва да заплатят определена сума и тогава обикновено 90% от тях се отказват. Но тези модели все по-малко работят. Все пак цената на хостинга е толкова ниска, че ако една компания не може да си я позволи, то със сигурност ще има и други проблеми в бизнеса.
Методи Дреновски - В световен мащаб се вижда, че безплатните хостинг решения не са работещи и големи компании като Yahoo и Google затвориха безплатните си платформи. Освен това, трябва да се има предвид, че ако една компания разчита на безплатен хостинг, не се знае дали след година, примерно, нейният сайт няма да изчезне и така цялата й информация и изградената корпоратиивна идентичност да загинат.
А какво предлагате като облачни технологии?
Методи Дреновски- В България тези технологии навлизат по-бавно. Досега имаме изградени голям брой частни Cloud решения. Съвсем скоро ще предоставим и възможност за публичен достъп. Имаме вече доста опит, но на база обратната връзка, която получаваме от нашите клиенти, искаме да предоставим максимално стабилна и функционална услуга, която реално да улеснява работата на всички. Основата услуга, която ще може да се ползва, е IaaS (Infrastructure as a Service). Предоставяме възможност лесно, достъпно и гъвкаво да се управляват услугите на ниво инфраструктура. Също, една много важна характеристика на Cloud услугата е, че плащате толкова, само колкото използвате. Чрез стабилна основа ще дадем възможност на всички, които искат да правят проекти за услуги или софтуер, да могат да развиват гъвкаво и скалируемо бизнеса си, предоставяйки им най-доброто качество.
Любомир Русанов - Самата клауд концепция е изградена на няколко слоя. Най-ниското ниво е хардуерът, без който не може. Следващото ниво вече е най-близо до хардуера, където се работи с процесор, памет, дисково пространство. Там клиентът гъвкаво може да ползва толкова ресурси, колкото му трябват. По-високо ниво е платформата като услуга (PaaS – Platform as a Service) – тук говорим за облак, но в по-високо ниво на абстракция. Използва се уеб приложение, което работи в някаква среда и се прибавят допълнителни услуги. Самата платформа има отговорност да стартира съответните виртуални сървъри, да ги свърже правилно, но за клиента да изглежда като просто, работещо уеб приложение. Следващо ниво е SaаS (Software as a Service) - софтуер като услуга - когато има едно работещо приложение, даващо услуги към крайните клиенти. Типичен пример за SaаS са различните приложения, които вече съществуват за издаване на онланй фактури.
Каква е сигурността на облака?
Любомир Русанов - Тя може да се разглежда в няколко аспекта. Хората се притесняват от това, че нямат представа къде физически се намират техните данни. Информацията може да е разположена на сървъри в София, Германия, Ню Йорк, а може и различни парчета да са на различни физически места, което всъщност, погледнато от друга страна, гарантира дори по-голяма сигурност. Всички се притесняват, че не знаят кой външен човек може да прочете данните им, но по-големият проблем, всъщност, не е свързан с облака, а с личната сигурност. Една от най-често масовите грешки е, че много потребители слагат на пощенските си кутии парола – 123456, която реално е най-популярната парола. Имаше изследване, че 50% от хората използват точно нея. Шансът недоброжелатели да я уцелят и да влязат в данните ви е огромен! Сто процента мога да кажа, че сигурността в облака е много по-голяма от тази на офисното PC, което може да бъде откраднато и тогава губим всичко. В клауд услугата се използват дейта центрове, до които има много сериозен контрол на достъп и степен на защита. В крайна сметка основният бизнес на фирмите, които предлагат облачни услуги, е да предоставят сигурност и те инвестират изключително много в това. Нека обаче първо обърнем внимание на личната си сигурност, както казах по-горе!
