Марио Бакалов: Не се отказвайте от целите си дори и в тези времена

Марио Бакалов е единственият български пилот в Европа на най-големия пътнически самолет - Airbus A380. През октомври 2016 г. за първи път в историята на българската авиация той приземява своя Airbus А380 на летище София, което го прави изключително популярна и разпознаваема личност. Марио е успешен мотивационен лектор, участва в мениджърски обучения и подкрепя различни социални и детски каузи. Той е част от луксозното ни издание Алманах 2020 на успешните бизнес казуси в България, което излезе в началото на тази година.

През март 2020 г. обаче, с обявяването на пандемията, животът приземява Марио в буквалния смисъл на думата, след като полетите на най-големите пътнически самолети спряха. Как животът му се приземи в изминалите месеци и какви са мечтите му днес, разговаряме преди дни с него.

Марио, как се промени животът Ви, след като големите самолети се приземиха?

- С приземяването на моя самолет, се промени изцяло животът ми, и то изведнъж. Не мога да кажа, че се промени към по-лошо. Разбира се, след първия шок се появиха екзистенциални страхове, дали ще загубя работата си и дали ще може да оцеляваме като семейство. Може би един от най-драматичните и тъжни моменти беше, когато отидох с моето семейство на летището. Там, където бях кацал и излитал хиляди пъти и мястото, на което си сбъднах мечтите. Сега пистите бяха запълнени с десетки паркирани самолети.

От друга страна обаче, след години изключително интензивен живот с постоянни пътувания и рядко повече от ден или два на едно място, изведнъж имах време за мен и за близките ми. Започнах да спортувам по-интензивно, записах се на спортно рехабилитационна програма на Боденското езеро в южна Германия и нормализирах редица параметри. След 15 години летене из различни времеви зони и постоянен jet lag, сънят ми се беше превърнал в мъчение, рядко можех да спя повече от 2-3 часа непробудно. Сега спях спокоен и се чувствах и все още се чувствам отпочинал и по-жизнен.

Установих, че ми прави удоволствие да приготвям меса, риби или зеленчуци на барбекю и така си готвехме вкъщи повече от всякога, което също сплоти семейството. Закарах и куфарите, с които бях живял близо 20 години, в килера. Така че, общо взето промяната в живота беше огромна, но ако изключим мислите и грижите около пандемията и нейните последици, тя е нещо добро за мен, или поне аз я превърнах в нещо полезно и позитивно.

Като мотивационен лектор с какво мотивирате хората днес?

- Аз съм оптимист в живота и дори в този предизвикателен момент вярвам, че тази ситуация води до нещо ново и добро и че всъщност всичко това е един тест, с който трябва да се справим. Целя да насочвам вниманието ми и това на хората не върху препятствията и трудностите, а върху новите възможности, които се откриват. От тях всъщност имаше доста през последните месеци и все още има, ако човек иска да ги види. Установих, че имам дарбата и желанието, а сега и времето да споделям с хората толкова много от натрупания ми опит. Например как съм се справил с трудните моменти в живота и най-вече през последните месеци и кои качества са ми помогнали да бъда успешен и никога да не се отказвам.

Бих искал така да окуража хората да не се предават и да преследват смело целите си в живота, дори в такива времена като сегашното. Разбира се, това означава за много от нас, че трябва да се адаптираме към новата реалност. Това е трудно и на моменти боли, но е неизбежно, ако искаме да сме успешни и щастливи. Или се преоткриваме и използваме новите възможности в наша полза, или се предаваме. Надявам се, че с моите разкази подтиквам хората към това да не се предават и да търсят нови пътища и хоризонти.

Трябва ли да си добър лидер, за да бъдеш и добър пилот?

- Задължително! В днешната авиация с все по-комплексна технология от фундаментална важност е човешкият фактор и ръководенето на малки екипи с ниски йерархии. Това се отдава най-успешно на добри лидери. Професионалната компетентност, да управляваш чисто технически един самолет например, е крайно недостатъчна, не само в авиацията. Нужни са и комуникативни и човешки качества, които всъщност са лидерски умения.

Какви лидерски решения взема един пилот?

- Да водиш един екип от например 24 души, които никога не си срещал преди това, във всякакви трудни и критични ситуации ефективно и успешно, изисква изключителни лидерски качества.

Според мен един лидер трябва да има три способности, а именно - да мотивира, да делегира и да кооперира. Мотивацията най-лесно се постига с добър пример и когато самият той е мотивиран и позитивен, това е заразно. Важно е да делегира отговорностите на членовете на екипа си, да ги окуражава те да взимат решения и да гледат на работата като на собствен бизнес. Лидерът не е микромениджър, той кооперира като подпомага за развитието на екипа си, търси и приема обратна връзка, признава, че не е безгрешен. Да си добър лидер и същевременно добър team player не е противоречие.

Промениха ли се хората, отношенията между тях като цяло, вследствие на „новия“ живот?

- При някои да, при други не. В най-тежката хуманитарна криза от дълго време насам, все още има хора, които не поемат отговорност към околните и заради липсваща информираност и дисциплина рискуват чрез поведението си живота на други. В това отношение съм крайно разочарован от части на обществото. За останалите, разбира се, отношенията тотално се промениха. Спазването на дистанция с месеци наред, намалените социални контакти, липсващите културни мероприятия, рестрикциите в пътуванията и в бизнеса, всичко това ни променя като индивиди, но и като общество. А сега, когато всеки от нас има поне един познат, който е загубил близък заради Ковид-19, се вижда колко мащабна е тази криза и колко много се нуждаем от истинска солидарност.

В близко бъдеще ще трябва да решим въпроса как ще се разпределят ваксините по света, така че да има равенство и честни условия за всички, как ще пазим рисковите групи и още редица въпроси, касаещи отношенията ни. Но колко се е променил светът, забелязах скоро, когато гледах филм и уплашено се запитах в една от сцените за момент, къде е маската на героя и защо си дава ръката за здрависване…

Имате ли сега мечти?

-  Честно казано, най-голямата ми мечта в момента в професионален план е да се кача отново на моя самолет А380 и изобщо да полетя отново. Имам и други мечти, но нека първо се сбъдне тази. Стискайте ми палци!

Всички говорят за „новото нормално“ . Кое е то според вас и кое е Вашето ново нормално?

-  Смятам, че още не се намираме в новото нормално, а в някаква междинна фаза на тежка криза, към която още не сме се адаптирали. Общо взето разбира се тъгувам за авиацията и летенето и с нетърпение очаквам да се върна на борда. От друга страна съм благодарен за това, което ми се случи последните месеци, защото ми отвори нови хоризонти с нови възможности и умения и ме направи един нов човек, който е най-вече по-здрав, живеейки по-активен живот и така по-щастлив.

Къде живеете сега, с какво е заето ежедневието Ви?

-  Живея с моето семейство във Франкфурт. Започнах да чета интензивно, преоткрих една тематика, която винаги силно ме е интересувала, но не съм имал време да развия, а именно начина на работа в медицината, например в операционни зали. Работни условия, които се доближават до тези на пилотите. Открих колко прилики има в професиите, осъзнах, че медиците могат да заимстват от нашия начин на работа на борда на самолет. В момента грешките и как да се учим от тях, е една от главните ми теми на различни конференции и семинари.

Също за първи път имам време да участвам в различни формати, които имат за цел да споделят знание и вдъхновение, както за деца, така и за възрастни. Като резултат на кризата, открих нови бизнес модели като онлайн обучения с мениджъри на тема вземане на решения в кризисни ситуации. Всъщност тук има много паралели между пилоти и мениджъри. И едните и другите трябва да вземат често съдбоносни решения с големи последици за малко време. Вече успяхме да обучим ръководните екипи на няколко големи компании в България с методика, взета от авиацията.

И не на последно място, първо по време на изолация малко на шега, направих онлайн магазин за мои авторски продукти на тема авиация, който точно в сегашната криза се оказва едно добро решение.

Ще дойде ли време да летим отново в облаците?

- Със сигурност! Въпреки черните облаци съм убеден, че няма бъдеще без авиация. Не мога да си представя, че хората ще преглътнат жаждата си за приключения и преживявания, и не вярвам, че виртуалните събирания са ефективни и могат да заместят личния контакт. В този свързан свят самолетите са една незаменима част от глобалното общество и допринасят за един мирен, толерантен и по-добър свят. А може би след тази криза ще разберем още по-добре този факт и ще оценим авиацията и свободата, свързана с летенето. С новооткритите ваксини даже вероятно това ще е по-скоро отколкото си мислим. А дотогава си пожелавам да бъдем внимателни и отговорни едни към други и да гледаме с оптимизъм към това, което ни предстои.