Геновева Димитрова, филмов критик

Истинското гледане на филм е в киното

 

Геновева Димитрова е сред водещите български филмови критици. Въпреки, че интернет ни е обсебил и изтеглянето на филми не е проблем, тя е убедена, че истински можеш да усетиш и разбереш един филм, ако го гледаш в киносалона. Разговарях с нея за съвременния начин на живот, новите български звезди в киното, имаме ли велики режисьори.

Г-жо Димитрова, живеем в дигитално време, когато в интернет има всичко и е на един клик разстояние. Тегленето на филми не е проблем. Дали интернет няма „да убие“ киното?

- В интернет има океан от информация, но трябва да имаш знания и мисъл, за да отсееш житото от плявата. Да, мнозина теглят филми от интернет - някои от нетърпение, други - от невъзможност да го видят другаде, трети - от желание да се запознаят с класическо заглавие, четвърти - за запълване на времето... Разбира се, че и аз самата пускам филми на компютъра, но по-скоро за информация. Все пак предпочитам гледането в кино. Просто на монитора или телевизора, колкото и да е голям, се губят важни пластове и нюанси от филма. Например, от години гледах „Фотоувеличение“ на Антониони със студенти на компютър. Знам си, че е гениален и обяснявам защо. Но наскоро преживях шок – видях го в столичното кино „Одеон“ на реставрирано копие и той е по-млад и адекватен от много нови филми. Или пък черно-белият „Каръци“ на Ивайло Христов. Първия път от бързане ми се наложи да го гледам онлайн и се влюбих, но истински го заобичах на фестивалните прожекции – присъствала съм на поне три и лудеех заедно с публиката. Едва ли интернет ще убие киното – там то заживява алтернативен живот. Нещо повече – дори Amazon вече продуцира филми.

Мислите ли, че ако билетите са по-евтини, ще има по-голямо посещение в киносалоните?

- Хората стават все по-инертни към ходенето на кино, защото в мултиплексите е скъпо наистина, особено, ако си с деца. Но в София вече има няколко уютни арт кина, чиито цени на билетите са достъпни, а те са алтернатива на холивудските „бози“. По фестивали наблюдавам млади и възрастни киномани да се тълпят за ценни филми – вият се опашки за билети. По време на тазгодишния Кан прочетох прогноза на повелителя на американското независимо кино Джим Джармуш: „Нещата се променят. Инструментите се променят. Но не мисля, че гледането на филм на голям екран наистина може да се промени“.

Какво знае най-младото поколение за киното? Познава ли изобщо това изкуство?

- Навремето станах киноман благодарение на Кинолекторията в Плевен на уникалния Тодор Андрейков, светла му памет – гледахме филми от архива на Българската национална филмотека. През 1986 г. киноведският ни клас влязохме във ВИТИЗ/НАТФИЗ заради него – вече професор. Сега няма осенени хора като Тони, но познавам тийнейджъри, запознати с историята на киното повече от родителите си – гледат лакомо и стари, и нови филми, имат формиран вкус. Но те, разбира се, са красиви изключения – днес на подрастващите им дай технологични или фентъзи предизвикателства. Все по-често дори студентите ми, иначе интелигентни млади хора, не подозират за съществуването на Фелини, Бунюел или Бергман. Чували са за Дейвид Линч и Тарантино, но не са гледали филмите им, с нищожни изключения. Гигантски усилия полагам, за да ги „зарибя“ за истинското кино в краткото време на един семестър. Понякога успявам...

Къде се намира съвременно българско кино? Можем ли да се мерим със световните постижения? Все пак у нас никога не са се раждали звезди от ранга на Фелини и Копола или Кардинале и Брад Пит?

- Киното ни е с все по-високо самочувствие. Игралните ни филми получават все повече и по-престижни награди по световните фестивали. След успеха на „Обърната елха“, „Дзифт“, „Източни пиеси“, „Аве“, „Отчуждение“, независимия дебют „Урок“ и др., м. г. дойде златният „Св. Георгий“ от Москва за „Каръци“ - филмът взе още награди и има цели 12 номинации на Българската филмова академия, а тази година Ивайло Христов ще оглави журито на фестивала. Успехи имат и документалните, и анимационните ни заглавия. Българското кино ще се чувства по-комфортно, ако държавата изпълнява Закона за филмовата индустрия, а публиката прояви по-тръпен интерес към него. Вярно, за киното ни не се говори както за румънското, но се натрупва енергия и мисля, че скоро ще избухне.

Кои са вашите срещи с големи личности в киното? Кои винаги ще си спомняте?

- Много са. Почти няма български кинаджия, с когото да не съм разговаряла, а с Рангел Вълчанов, светла му памет, Георги Дюлгеров и Иван Черкелов – неведнъж. Имам интервюта с Вим Вендерс, Питър Грийнауей, Нури Билге Джейлан, Бела Тар... Във връзка с професионалния ми интерес към руското кино съм се срещала с почти всички големи имена – режисьори, актьори, продуценти, критици. С всеки е интересно посвоему. Най-свидни са ми срещите с невероятния Алексей Балабанов, светла му памет - в Ротердам през 2013 г., малко преди да си отиде, както и двете с Никита Михалков – в Москва и в София, колкото и да не съм съгласна с политическите му възгледи. В ръцете си съм държала единствено неговия „Оскар“ за „Изпепелени от слънцето“.

Какво мислите за масово появилите се български телевизионни сериали?

- Първият сезон на „Стъклен дом“ през 2010 г. бе успешен, но след това същата продуцентска компания се хвана с „Под прикритие“ и нещата повехнаха. Рейтинговите български сериали, независимо от жанра и формата си, не стават - най-вече поради драматургичната си недостатъчност и липсата на професионални условия в създаването им. Ако „Под прикритие“ някак не приляга на обществената БНТ, с „Четвърта власт“ тя наистина изигра автентичната си роля - важна бе появата на актуален политически „журналистически“ сериал. Най-новите не следя.

Как оценявате плеядата млади актьори, които се появиха в последните години и станаха масово популярни именно през телевизията?

- Не се сещам някой от тях да се е наложил в киното. Само, дето се заговори за „мечките“ в театъра. Всъщност с „Под прикритие“ грамадният актьор Владо Пенев, както и талантливите Мариан Вълев и Захари Бахаров най-сетне добиха популярност.

Не се ли изкушавате да бъдете режисьор на филм и какъв би бил той?

- Не. Обичам професията си, колкото и да изглежда девалвирала - днес почти всеки се има за филмов критик, ако съдим по форуми, сайтове и социални мрежи. Важното е да се отстояват експертността и високите критерии, както е във в. „Култура“. Всъщност съм сценарист на документалния филм на Станислава Калчева „Нощ в София“ (2008), продуцент и оператор Иван Тонев – първият за нощния клубен живот у нас. Скоро, живот и здраве, започваме нов – пак първи ще изследваме важна социална тенденция...

Къде е мястото на интернет в личния ви живот?

- Непренебрежимо. Но мога и няколко дни без интернет – ако съм в Рим с най-близките ми, например:)

---------------------

Геновева Димитрова е сред водещите български филмови критици, доктор по кинознание от 2010 г. (Институт за изследване на изкуствата при БАН). От 1991 е редактор Кино във в. „Култура”, а от 2000 - колумнист. Автор е на книгите “Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те” (издателство “ЕА”, 1999) и „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011) 2011. Хоноруван преподавател по кино в СУ „Св. Климент Охридски”. Има няколко номинации и Награда за оперативна критика на Съюза на българските филмови дейци през 2006 г.. Номинирана е седем пъти за оперативна критика от Българската филмова академия. Носител е на наградата за теория на БФА за книгата „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991 - 2011).