В днешното дигитално време, когато всички снимат със смартфоните, секунди след това информацията е споделена в социалните мрежи, Иво, който е на 26 години, е избрал по-сложният, но и доста по-интересен и ценен начин да запечатва, това, което другите виждат. Той рисува истински картини от снимки, най-вече автомобили, а клиентите, които му поръчват са от различни краища на света. За това интересно хоби, което той вече е превърнал в бизнес, разказваме в следващите редове.
Иво, от кога рисуваш? Какво си учил?
- Рисувах още като дете, но нищо по-особено от къщички или семейството ми. Чак в седми клас започнах подготвителни курсове по рисуване, които ненавиждах, защото исках бързи резултати, а уменията ми бяха малки. Спомням си, че майки ми беше първият модел и имах задача да правя по 20 скици на седмица на човешка фигура. Първите ми няколко скици бяха толкова трагични, че от яд разбих фазера, върху който рисувах. Няма да забравя как заявих, че повече няма да рисувам, но се стегнах и ме приеха в гимназията по приложни изкуства в София. Там се запознах с изключително талантливи деца, преподаваха ми страхотни учители и атмосферата беше много вдъхновяваща, благодарение на директор Лилия Балева.
След завършването ми на средно образование се насочих към изучаване на архитектура в УАСГ, където тотално се изгубих и прекъснах следването ми на третата година. Рисувам от 13 години, но професионално от две. Към днешна дата продължавам да се уча най-вече от интернет.
От къде дойде идеята да рисуваш снимки? И защо автомобили? Коя беше първата си рисунка от снимка?
- Преди време изтеглих заем и си купих едно старо зелено Suzuki Samurai. Голяма финансова грешка за млад човек, но кеф цена няма. Вложих повече пари в нея за ремонти и тунинг, отколкото самата й стойност. Постоянно закъсвах с нея по горите, лежах под нея, бутах я, драх се до кръв, гълташе ми всичките пари, които имах, но я обичах изключително много. Всеки път, когато сядах зад волана се чувствах все едно си пускам някакъв супер як приключенски филм, а аз съм главният герой. В един момент обаче, отново се повреди и трябваше пак да отиде на ремонт. Успях чак след месец и половина да я закарам.
Няма никога да забравя момента, в който бях отново пред нея. Бях пътувал цял час с градски транспорт в студен и дъждовен ноемврийски ден и дадох буквално всичките си спестявания на майстора. Мръсна, тя ме чакаше паркирана на тротоара. Аз държах ключа в ръката ми и сърцето ми щеше да изскочи. Бях тъпо влюбен в тая кошница до такава степен, че рекох на глас: „Страшно много те обичам! Много ми липсваше! Какво ще кажеш да те нарисувам, любов моя?“. После малкият мотор отново заработи. След ден-два седнах да я рисувам детайл по детайл, а накрая я качих в един Сузуки форум. Останалото е история…
Днес всички снимаме с телефоните и веднага имаме картина, която е готова за споделяне. А ти рисуваш снимка, за която се изисква доста време. В дигиталното време има ли кой да оценява такова изкуство?
- Ние сме емоционални същества и връзката между изкуството и човекът е много ценна. Тези дигитални времена са страхотна възможност за всички артисти по света да достигнат до различни аудитории. Преди беше нужно да отидеш в музей, да посетиш галерия или изложба, а вече всичко това се намира в джоба ти и го държиш в ръката си. Смятам, че дигиталният свят само допринася за изкуството, но само истинските ценители се сдобиват с оригинали.
Колко време ти отнема една картина и колко да големи картините ти?
- Най-често хората си поръчват размер 30х42см и вече мога да го изпълня за един ден. Много е важно снимката, която получавам да бъде с висока резолюция, за да мога ясно да видя и нарисувам подробно всички детайли. Любимият ми материал за рисуване са акварелните моливи, защото ми позволяват да бъда много прецизен, особено когато ги комбинирам с тънка четчица. Ако пък ще рисувам на по-голямо платно, обичам акрилни бои. Наскоро приключих най-голямата ми картина до момента, която ще виси в автосалон някъде в Аризона. Тя е с внушителни размери - 190х74см и я направих с флуоресцентни бои, които светят в тъмното, когато са огрени с UV светлина. Нея можете да видите във Facebook страницата ми domycar69
Кой ти поръчва подобни картини, какъв тип са клиентите ти, жени или мъже?
- Моите клиенти са офроудъри, дрифтъри, собственици на луксозни автомобили, мъже с големи мечти и жени с големи мъже. Една от последните ми картини беше за един немец, който е собственик на стар пожарникарски камион Мерцедес 1113, трансформиран на кемпер. Всеки, които цени изкуството и автомобилите, е добре дошъл да разгледа какво правя. Първоначалната ми идея бе да създавам изкуство, насочено към хора с автомобилна страст, но от скоро ми прави впечатление, че привличам и хора на изкуството, което ме радва още повече. Вдъхновяваме се взаимно и наскоро случайно се запознах с една фотографка на луксозни спортни автомобили, която също обича да рисува. Седмица след запознанството ни започнахме да рисуваме рамо до рамо.
Може ли рисуването на снимки да е бизнес?
- Всички сме виждали артисти по курортите, които рисуват портрети на случайни минувачи, но не се виждам на тяхно място. Ако ме бяхте попитали в по-ранен етап от живота ми, дали вярвам, че е възможно, вероятно щях да ви изгледам странно, но за мен вече това е факт. Може да звучи нескромно, но вече хора от цял свят искат изкуството ми.|Първите стъпки в този бизнес с рисунки се случи на майтап в първи курс. Предложих на колегите ми да им нарисувам проектите срещу заплащане. Направих един клип набързо и го качих в групата на випуска. Изненадващо за мен, получих 8 поръчки в рамките на същия ден. Сега съм се отдал изцяло на творчество, по цял ден, почти без почивка. Получавам много ценни знания покрай всяка една картина като маркетинг, обслужване на клиенти, преговори, изграждане на бранд и най-вече комуникация.
