Технологиите са прекрасен слуга, но ужасен господар

Автор: 

Силвия Куманова

психолог терапевт-коуч, „Соменсо”

Съвсем естествен процес е, когато чувстваме натиск за промяна, социалната ни тревожност да расте, а когато този натиск е продължителен, без да ни се дава възможност да се адаптираме към промените, определено започва да страда възприятието за собственото ни Аз. Започваме да се чувстваме несигурни в обществото, в което живеем. Емоциите ни се насочват навътре, и в резултат на това идва тревожността, която като че ли напоследък се е превърнала в социално явление, което непрекъснато се храни с тревожни новини чрез социалните медии.

Социална тревожност

Още през 1965 г. Американската Психологична Асоциация включва в регистъра на фобийните разстройства ново явление, наречено „Социална тревожност“, т.е. страх от социални взаимоотношения.
Ако се върнем назад във времето и погледнем например технологията на телефона с кабел - близо век тя остава непроменена в същността си. Това дава възможност човешката психика да се адаптира към нея и обществото да възприеме използването на телефон като неразделна част от битието си без заплахата да учи нещо ново. Новият начин на свързаност улеснява всекидневните задачи на хората, но същевременно има ясно дефинирани граници – телефон на работното място, и телефон вкъщи. Само на тези две места човек може да бъде открит, и то по различно време. Личният живот на човека започва да страда от тази достъпност през голяма част от денонощието, което естествено се отразява на психологическото му равновесие. Появява се нова явление непознато до момента - непрекъснатата заплаха от нарушаване на личното пространство или това да бъдеш на разположение на другите. Нещата се влошават с появата на телевизията и най-вече по времето, когато тя става достъпна.

На разположение на другите

И нека да се пренесем в днешни дни – средно на 2 години технологията на мобилните телефони се променя. От клетъчни телефони, използващи 1G технология, преминаваме през 2G технологията на цифровите телефони и достигнахме до заветната 3G технология за мобилен интернет, която направи революция в преобразяването на телефоните – от устройства за пренос на глас в „умни устройства“. С настъпването на 4G технологиите за бърз интернет и съответно актуализацията на цените на тези услуги, правейки ги общодостъпни, вече явлението „на разположение на другите“ придобива ново измерение – „колко бързо можеш да бъдеш на разположение на другите“. Например колко бързо откликваш на текстовите послания. Ако наблюдавате изражението на хипнотизирано гледащия в екрана млад човек, можете да видите как лицето му се променя от тъга до гняв, докато чака ответната реакция на вече изпратеното съобщение.

Ето няколко сериозни доказателства за това, как технологиите ни прави по-тревожни:

1. Технологиите ни спасяват от дребната житейска неувереност, като ни оставят уязвими към важните неща в живота

Несигурността е коренът на безпокойството. Всички въпроси, които си задаваме: „Как да направя това?“, „Справям ли се добре?“, “Дали съм успешен и как изглеждам в очите на другите?“, ни изваждат от равновесие и ни правят по-тревожни.
Смартфоните ни позволяват да контролираме нашия свят и нашето потребление, както никога досега. Можем да останем потопени в контролиран свят по наш избор за дълго време. Можем да бъдем ръководени от Google Карти, да четем полезна информация, преди да вземем решение за покупка или пътуване, имаме мобилни асистенти, които ни напомнят за нашите задачи. Но като резултат на всичко това ние придобиваме все по-малко практика да оцеляваме в един несигурен свят.
Тук е парадоксът - човек би си помислил, че премахването на несигурността ще ни направи по-малко тревожни, но вместо това точно технологиите намаляват нашата опитност за справяне с нея, и това ни прави уязвими, когато това се случи.

Междувременно светът е станал доста по-несигурен за важните неща като изграждане на кариера и започване на романтична връзка. С развитието на технологиите се променя и пазарът на труда. Изчезват професии и се раждат нови такива. В понятието „постоянна работа“ в днешни дни се влага доста по-различно значение от същото такова в миналото.
И разбира се, любовта на живота – когато имаме достъп до хиляди потенциални партньори чрез онлайн запознанства, когато светът няма граници, колко често се питаме дали партньорът до нас е "единствения", дали не сме се объркали при избора, и най-вече не влагаме усилия за запазването на връзката си, тъй като на практика живеем виртуално с всички.

2. Технологиите ни позволяват да избягваме хората и най-вече отрицателните емоции, които вървят с тях

Мобилните приложения правят живота ни по-лесен и удобен, но една от причините за това удобство е, че намалява персоналната комуникация на живо с други хора.
Разбира се, всички искаме да избягваме тълпите или чакането на опашка, но когато избягването на хората става по подразбиране, ние изпадаме отново в парадокса на недостиг на опит. От една страна, не разполагаме с толкова много информация за това, което може да се случи, когато прекарваме време с други хора. Това води по подразбиране до предвиждане на най-лошите сценарии. Когато избягваме хората, нашето доверие в самите нас отслабва. Не сме сигурни в оценката на другите за това как се справяме с нещата, не се чувстваме удобно в собственото си тяло, и като резултат се отдръпваме от бъдещи възможности, т.е. ние избягваме неприятните емоции, които идват от взаимодействието ни с други хора като неудобство, безпокойство, скука и съжаление.

3. Технологичното социално взаимодействие - онлайн комуникацията е напълно различна от тази лице в лице

Интересен факт е, че при появата на електронната поща експерти предричаха, че ще прекарваме половината от работната си седмица, правейки слънчеви бани със спестеното от делови срещи време. Но какво се случва на практика - новите методи на комуникация ни създават зона на комфорт, т.е. чувстваме се толкова добре с тях, че постоянно ги вместваме в собствения си график стараейки се „бързо да бъдем на разположение на другите“ и … това отнема цялото ни време.
Отново цената, която плащаме за онлайн комуникацията е, че ние избягваме всички „грешки“, които можем да направим при общуване лице в лице, тъй като имаме повече време да помислим и да изпратим възможно най-точното послание към останалите. Когато сме свикнали да обмисляме предварително нещата, които искаме да кажем, за нас е трудно да поддържаме паралелна комуникация, дори ни става трудно да говорим по телефона, а предпочитаме да изпращаме съобщения. Този факт естествено ни прави несигурни в собственото си представяне и като резултат - доста по-тревожни.

4. Социалните медии – нашата публична присъда

Независимо от използваната социална платформа, харесванията, последователите и коментарите са мерило за това как ни вижда света. Те са разменната валута на суетата. Общественото обожание или публично порицание се случва пред всички. А за тийнейджърите и младите хора, които все още не са изградили своята идентичност и морален компас, общественото мнение може да доведе до социална криза.

Ако обобщим, явлението „социална тревожност“ се явява страх от обществена присъда. Социалните медии натискат „малките бутончета“ на нашата самоувереност и самоуважение, водещи до хлътване на основния бутон. Първоначално ни завладява чувството на облекчение, че можем да контролираме нашия онлайн живот. В дългосрочен план усещането, че можем да влияем на впечатленията на околните чрез целенасочено филтриране на информация за нас и нашия живот, ни кара да вярваме, че всяко одобрение, което получаваме, се отнася повече за нашата "марка" и по-малко за самите нас. Резултатът? Пропастта се увеличава между това, което искаме другите да мислят за нас и това кои сме всъщност ние, като по този начин увеличаваме тревогата си да бъдем разкрити.

5. Технологиите създават объркана реалност

Социалните медии обрисуват едно изкривено възприемане на живота. Колко от нас публикуват съобщения, че не могат да платят битовите си сметки, че се чувстват безсилни пред собственото си дете, или че чистят банята си например? Вместо това се публикуват само най-добрите сценарии: децата ни са успешни, имаме нова кола или сме били на екзотична почивка.
Когато говорим за самоувереност, ние сравняваме нашето действително Аз с хипотетичния ни образ. Когато този хипотетичен образ се явява като резултат на обърканата от технологиите реалност, нашата самооценка намалява, което води до удар върху самоуважението ни.

6. Технологиите водят до занижаване на вниманието, т.е. увеличава се разсеяността
Изследванията, посветени на правенето на много неща едновременно или т.н. мултитаскинг, всъщност показват, че това води до спад в производителността. Мозъкът има определени ограничения за това колко информация може да обработва наведнъж - не е възможно учениците едновременно да слушат урок, да си чатят, или да проверяват фейсбука си. В резултат на мултитаскинга, целенасочените постижения се намаляват или времето за тяхното достигане се удължава, тъй като се увеличават страничните малки достигнати цели. Това явление води до неспособност за преследване на една цел дълго време (тук идва и скуката). Вместо това удоволствие се получава от редица малки постижения, така усещането за нещо несвършено се увеличава, което от своя страна увеличава тревожността.

7. Технологиите улесняват анонимността

Фактът, че някой може да пострада от онлайн кражба на самоличност или лични данни, е реалност. Всъщност едно изследване показва, че 40% от онлайн потребителите са били жертви на тормоз – чрез открита заплаха или просто злобен коментар. Когато сме наясно, че т.н. „хейтъри“ или онлайн терористи застрашават личното ни пространство, съвсем естествено е дори там, където упражняваме контрол, да се чувстваме несигурни, а несигурността, както вече споменахме, е спътник на тревожността и фобията.

Технологиите правят живота ни по-сигурен, удобен и забавен, но цената е загуба на шанса да се научим да се справяме с несигурността, неудобството и скуката. Ако мога да перифразирам Робин Шарма, който казва: „Умът е прекрасен слуга, но ужасен господар.“, бих казала: „Технологиите са прекрасен слуга, но ужасен господар“, така че не се оставяйте да станете слуги на технологиите. Това не означава да живеете отшелнически живот или да не използвате смартфони или социални медии, но го правете така, че да оставяте място за истинските взаимодействия в живота си, за реалните живи хора около вас, и за реалните емоции.
Животът е низ от добри и не толкова добри събития, затова трябва да придобиваме опит да се справяме с реалното – емоции, несигурност, трансформации, и да успяваме да запазваме и устояваме себе си.

И следващият път, когато приятел ви изпрати текстово съобщение, вие просто вдигнете телефона и му се обадете – така ще чуете истинския глас на автора, неговата текуща емоция, и ще придобиете опит от реално социално взаимодействие.

------------------
Соменсо e компания, която се занимава с консултативна психотерапия. Експертите изготвят индивидуални програми за управление на стреса – баланс работа личен живот – синдром на професионалното прегаряне и професионалната скука , както и изграждане на социални умения – лидерство, управление на гнева, самоувереност и асертивност. Комуникационни умения - подготовка за интервю, говорене пред публика и др.
www.somenso.com

 

Моля коментирайте