Ако в края на миналата година някой ми беше казал, че ще дойде време, в което задължително ще се носят маски на закрито, че за дълго ще затворят заведенията, театрите и кината, че процесите по подбор за високи мениджърски позиции ще протичат изцяло с онлайн срещи и оценяване, че свръхмодерните и удобни офиси на големите компании ще са пусти и бездушни в отсъствието на хората в тях, едва ли щях да му повярвам. Но, ето че днес, именно такава е действителността около нас – нова и непозната. И не само това - кой е вярвал, че в ерата на глобализацията и отворените граници, когато свикнахме да пътуваме без ограничения по света, сега е предизвикателство да намериш самолетен билет за някои дестинации. Вече сме в „новата реалност”. Наистина ли е толкова нова или ни връща към някои позабравени истини? И как всичко това влияе на нас като личности, на работата ни, на компаниите, на бизнес средата?
Каква е новата работна реалност и как изглежда пазарът на труда?
Статистиката показва, че от началото на пандемията в България над 250 000 души са се регистрирали като безработни. Факт е, че немалко компании (предимно в сегмента малък и среден бизнес) закриват дейността си, но в същото време в корпоративния свят не се наблюдават масови съкращения, по-скоро има тенденция при напускане на служители да не се наемат нови, а работата се преразпределя. При мениджърските нива не се наблюдават някакви особени промени. Когато възникне нужда от подбор, компаниите се задействат, тъй като това са позиции, които са ключови за работата на организацията и за постигане на резултатите, особено в трудни времена.
Какво ще се случва със заплатите?
Поради недостиг на професионалисти и някои специфики на българския пазар на труда, преди COVID-19 той беше „прегрял“ - диктуван от работещите/кандидатите за работа, но в момента тази тенденция не е толкова силно изразена. „Охлаждането“ дойде по един много неочакван начин, но на този етап не се очертава ясна тенденция относно промени в заплащането. Не може да се говори за намаляване, въпреки че има сектори и компании, в които се стигна и до такива стъпки. Пазарът на труда в България е все още нерегулиран и незрял, което води до големи девиации – все още има позиции, които са подценени, но също така и такива, които са надценени. Очакванията са, през следващата една година пазарът на труда да влезе в относително равновесие и зрялост. Ако кризата се задържи за по-дълъг период е напълно реално да има и плавно намаляване на доходите.
Идва ли застой в търсенето на таланти или напротив?
Търсенето на висококвалифицирани експерти и мениджъри не е спирало, но се прави по малко по-консервативен и предпазлив начин. В трудни времена на икономическа криза, приносът на всеки в организацията е много по-важен и значим. Наблюдава се ясна тенденция, компаниите като първа стъпка да се вглеждат във вътрешния човешки ресурс, да разгледат какъв потенциал имат сред служителите и да им предложат повишение или да поемат нови роли. В условия на криза, фирмите повече от всякога имат нуждата от това, да имат в екипите си подготвени и мотивирани хора с потенциал. Важно е, да се работи активно с хората и да им се дава повече сигурност и дългосрочен хоризонт за развитие.
Професионалистите могат ли да имат избор и какво търсят компаниите днес?
Правото на избор е свещено и неприкосновено. Оказва се, че по време на извънредното положение доста хора са направили житейска и професионална равносметка какво ги мотивира, какво, как и откъде искат да работят занапред. Важно е всеки, който търси промяна да си отговоря на тези въпроси, защото те стоят в основата на удовлетвореността и постиженията. Защото компаниите искат да привличат способни, мотивирани и вдъхновени хора, такива, с които ще могат безпроблемно да минат през трудностите и да постигнат целите си.
Каква е перспективата за бъдещето?
Някак свикнахме в този период, да живеем "на парче", да планираме по-краткосрочно и да не правим грандиозни планове. Да ценим това, което е в момента. Компаниите в следващата година-две ще са предпазливи в мащабните разширявания на екипите и бизнеса си. Автоматизацията на процесите, свиването на бизнеса и оптимизациите ще са ключови за фирмите. Все повече ще се използват алтернативните форми и канали за продажба, работа, обучение, пазаруване, че дори и забавление.
Всичко това води до една непредсказуемост и хората усещат страх от неизвестното и липсата на сигурност. А страхът е инхибитор на креативността и на проактивния подход. Именно затова е важно лидерите в компаниите да наложат открита и навременна комуникация с хората, честно да споделят проблемите, но и да предлагат план и визия за справяне с трудностите, важна част от който да са хората. Важно е, мениджърите да стимулират хората в екипите, да споделят идеи и предложения и да имат възможност да ги реализират. Всичко това е силен коз в създаване на сплотеност, ангажираност на екипите и като цяло на стимулираща и позитивна среда за работа. Именно такава работна среда, може да помогне на организациите по-бързо и устойчиво да излязат от кризата, а хората да запазят идентичността си и да са удовлетворени.
Какъв ще е работния режим в новата реалност?
През последните години, много компании въведоха програми за работа от вкъщи – за някои това беше трудно решение. С настъпването си COVID-19, тотално промени представите ни за работно място. Все по-често се говори за „работа от всякъде“. В условия на дигитализация, добър и надежден интернет, бързи устройства (смарт телефон и лаптоп), действително можем да работим от всякъде. За някои позиции тези предпоставки дават на работодателите допълнителен достъп до квалифицирани професионалисти – тези, които не желаят да сменят местоживеенето си, а в населените места, където са, няма толкова професионални възможности. Географските пречки, като че ли, вече не са лимитиращ фактор за някои позиции и сектори.
От друга стана, много компании са изправени пред дилемата - какво да правят с луксозно обзаведените офиси и предплатени паркоместа, които пустеят през последните месеци. В Западна Европа вече има тенденции, компании да търсят прекъсване на такива договори. Ако са в собствени сгради да обмислят продажби и преместване в офис с много по-малък капацитет. Тези процеси дават нови хоризонти на компаниите, предоставящи споделени работни пространства (Co-working spaces) и ще им даде допълнително ускорение, на и без това нарастващата им скорост на развитие.
Присъствена работа или работа от вкъщи?
Все по-често работодателите си задават въпрос, как да върнат хората в офисите. Оказва се, че за някои позиции работещите са дори по-продуктивни, мотивирани и ефективни работейки от дома си. Независимо от неудобството на хоум офиса, като че ли доста хора свикаха с този начин на работа. В повечето компании (изключвам производства, ритейл, транспорт, банки и други бизнеси), процесите по завръщане са плавни и постепенни, с грижа за здравето, сигурността на служителите и взимане под внимание усложнената ситуация, с многото неясноти около учебния процес на децата. Има компании, които стимулират служителите, които могат да извършват изцяло дистанционно ангажиментите си да продължат в режим работа от вкъщи до края на годината.
Много въпроси и малко отговори
Въпросите, които си задават топ мениджърите са доста и разнородни: дали „новата реалност“ няма да намали ефективността на взаимодействието между хората; как може да се използва енергията на екипа в дигиталното пространство; дали отдалечената работа ще повлияе на социалните умения на хората и на водещите мотиватори; как да бъдат оценени кандидати за работа само през он-лайн комуникатори; как да се опознае по-добре тяхната личност; отмина ли ерата на мащабните тийм билдинги и шумните коледни и фирмени партита? Дали онлайн обучението и обучението в добавената и във виртуалната реалност ще изместят изцяло присъственото; дали онлайн срещите ще заместят тези лице в лице; дали уебинарите са временно явление или ще изместят присъствените семинари/обучения?
Едва ли някой има готови отговори на всички тези въпроси. Едно е сигурно, предстоят ни интересни година-две на промени, адаптация, осъзнаване и опит, да вземем за себе си като хора, и за бизнеса си най-доброто от двата свята: дигиталния и присъствения.
Дарина Пенева е управляващ директор на глобалната компания за директен подбор Стантън Чейс Интернешънъл. През 2006 г. се присъединява към компанията, с цел да стартира бизнеса в България и да изгради екипа. Има дългогодишен опит в директния подбор на професионалисти за висши и средни мениджърски позиции, за клиенти от различни сектори на икономиката. Тя е сертифицирана по методологията на Hogan Assessments и е акредитирана в методологията на Facet 5 и А&DC. Пенева има магистърска степен по бизнес администрация и магистърска степен по биотехнологии.
