В поредицата от проекта ни „Мениджърите споделят“ ви срещаме с две изключително упорити дами, за които думата „не“ не съществува и винаги гонята „по-високата“ летва. Те ни споделиха своето кредо за успех в бизнеса и ни разказаха интересни казуси от техните практики, които ще бъдат част от втория Алманах на успешните казуси в българския бизнес. По-надолу може да прочетете и да видите Севдалина Василева - управител направление „Банкиране на дребно“, Alpha Bank България и д-р Елиза Георгиева – управител и собственик на болница „Св. Панталеймон“, гр. Плевен.
Трудно би било да се изведе еднозначна рецепта как да бъдем успешни в своя професионален, а защо не дори и житейски път. Развитието и успехът са до голяма степен въпрос на личен избор и преценка. В моята кариера, започнала в Кока-Кола, преминала през млечната индустрия и работа с фондове за дялово инвестиране, а през последните 7 години в банковата система, съм научила много и продължавам да уча. Същевременно, непрекъснато се стремя да ставам по-добра в това, което правя и в отношението и разбирането си за работата с хора.
В практиката си – и в бизнеса, и в банките, съм работила с много талантливи млади хора. В допълнение, като председател на Алумни сдружението на Стопанския факултет към Софийския университет и гост-лектор по темата „Въведение в теорията на преговорите“, се срещам и с много студенти. Така имам прекрасната възможност да общувам с голям брой млади и перспективни хора, с които споделям своите практически познания и опит. На тях се опитвам да внуша и да предам своето убеждение, че възможности винаги има, стига да искаш да ги видиш, преследваш и оползотвориш. Затова и късметът и възможностите са на страната на подготвените. Това е основно мое кредо.
Друг извод, до който стигнах, е, че личната мотивация е определяща за развитието на всеки един от нас. Мотивацията ти е това, което те кара да работиш много, да ставаш сутрин рано и да лягаш късно, да мислиш постоянно как да постигнеш целта си – най-общо казано, да държиш будни своето съзнание и хъс. Управлявам екип от над 500 човека, които насърчавам постоянно да се учат, доказват и израстват. Успехите се постигат не в очакване, а с пряко действие и мотивация. Престанеш ли да откриваш смисъл в това, което правиш, значи е дошло време за размисъл и преоценка, а вероятно и време за нов избор и решение.
В своя професионален и житейски път, винаги съм търсила прогреса, по-добрия пример, по-високата летва. Наскоро, четейки материал за Уорън Бъфет, попаднах на крилата негова мисъл, която много точно отразява този мой принцип, а именно: „Когато се обградиш с по-добри от теб хора, не ти остава друго, освен самият ти да станеш по-добър“. Опитвам се да се придържам към това правило и да се уча от по-добрите и по-успешните хора и практики, както и да прилагам наученото с екипите, с които работя. Като цяло моята бизнес философия, която многократно съм изпитала през годините, се свежда до това, че наистина устойчиво развитие в бизнеса може да се случи само в условията на цялостна и фокусирана върху клиента, пазарно адекватна стратегия в съчетание с последователно, навременно и добро изпълнение на тази стратегия.
Поставям ударение върху думата изпълнение или реализация, тъй като смятам, че и най-добрите идеи нямат стойност, докато не се реализират добре и навреме. Много малко са оригиналните, гениални идеи и открития, които осигуряват висока стойност самостоятелно. Срещам млади хора с брилянтни идеи, базирани на технологиите, но за съжаление те нямат опита, търпението и волята за изпълнението им до успешния край. Идеята и стратегията задължително трябва да вървят ръка за ръка с добрата реализация, а екипите да работят в добър синхрон. В съвременния много конкурентен и взискателен свят, качеството на изпълнението в повечето случаи е източник на отличително конкурентно предимство. Ще завърша с това, че според мен, добрият лидер трябва да бъде стратег, да притежава визията, уменията и харизмата да вдъхновява и увлича екипа в желаната посока. Но също така трябва да има енергията, решимостта и търпението да осигури успешното прилагане и изпълнение на стратегията на практика, за да се постигне успех.
Голямата ми мечта беше да бъда лекар и за мен е истинско щастие, че успях да я осъществя. Специалист съм по „Образна диагностика“, като преди всичко съм лекар, а след това мениджър. Второто се наложи по-скоро по принуда. За изграждането на успешна и работеща институция, каквато е болницата, е нужен силен мениджмънт. Поех тази нелека задача, защото повярвах в каузата, че можем да създадем съвременна клиника от най-висок клас, където хора от цялата страна да получат качествени медицински грижи. Бизнесът и медицината са коренно различни светове. Често обичам да повтарям, че за мен медицината не е бизнес, а съдба и призвание. В България е трудно да се приложат на практика световните бизнес принципи, описани в дебелите книги. А в медицината това пък е съвсем невъзможно.
В последните години се наложи да се отдръпна от професията си на лекар и да се насоча изцяло към управлението на болницата. Ако трябва да съм честна, това не ми харесва много. Но не се страхувам от предизвикателства, напротив, приветствам ги, защото те са една от най-силните движещи сили към прогреса. В този момент пред мен стои поредната вълнуваща кауза. Заедно с моя съпруг искаме да създадем „Диагностично-консултативен център“ от нов тип в сърцето на Плевен. Обещала съм на себе си, че това място ще разработя като рентгенолог, според съвременните стандарти и изисквания към нашата професия.
Два са принципите, които ме ръководят както в личен, така и в професионален план – честност и справедливост. Вярвам, че както искаш да постъпват с теб хората, така и ти трябва да се отнасяш към тях. Когато това нещо се превърне в ежедневна практика за екипа, тогава той става невероятно силен, а постиженията му високи. Рядко се откриват хора с такива добродетели, но когато успееш да го направиш, е цяло съкровище. Търся около себе си и се обграждам със силни и способни хора, отдадени на професията си, както аз самата. Такъв екип, изповядваш еднакви ценности и силна воля ти дава възможност да постигаш чудеса.
В мениджмънта съм се учила предимно от практиката, въпреки, че съм изчела много литература и десетките преминати обучения. Изключително много разчитам на натрупания през годините опит и онази прочута интуиция, която притежаваме само ние, жените. Комбинацията между тях никога не подвежда.
В началото на кариерата ме беше страх да греша. Това, което ми даде най-силен тласък и ми помогна да успея, бе моментът, когато превъзмогнах този страх. Осъзнах, че много пъти съм бъркала и сигурно още доста пъти ще го правя, но за да се развивам, ми трябва ценен опит. А той се постига само, когато сам се опариш. Успешният мениджър не трябва да остава в застой. Учи, развивай се и постоянно преследвай нови предизвикателства, иначе конкуренцията ще те смаже. Съветът ми е ако някой иска да бъде успешен, то да положи усилия по пътя към постоянно личностно израстване. Като специалист по образна диагностика обичам нещата да са точни, ясни и конкретни – виждам образа, описвам го и търся решение за разрешаването на проблема. Не съм оратор и не обичам да губя време в празни приказки.
За съжаление днес е много трудно да управляваш частна клиника. Въпреки че законът не разграничава частната от държавната болница, разделение все още има. Трудно се работи, когато си лимитиран от държавата. Още повече, когато друг управлява нашите общи частни осигуровки, разпределяйки средствата не според това колко е изработило лечебното заведение, а колко те предвиждат то да получи. В такава ситуация все по-рядко говорим за креативност и развитие и все по-често за оцеляване. За мен здравеопазването е елемент от националната сигурност на България и към него трябва да се подхожда с голямо внимание. За частна болница са важни три неща – добри битови условия, високотехнологични условия и перфектни професионалисти.