Фармацията винаги е играла изключително важна роля за прогреса на човешкото общество, независимо от етапа на неговото развитие. Тя не е само в аптеката, в производството или в научно-изследователската лаборатория. Фармацията обединява комплекс от научни и практически знания - синтезиране или изолиране, изследване, стандартизиране, създаване, съхранение и разпространение (дистрибуция на едро), или отпускане от аптеки на лекарства и други продукти, предназначени за терапия, диагностика или профилактика в хуманната и ветеринарната медицина. Един от основните фактори, от които зависи правилният ход на една система е наличие на определени нормативни документи като закони, наредби и др. Те определят възможните рамки и норми, от които да се ръководим. За фармацевтите това са Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ), Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Законът за здравното осигуряване, Наредба 8, Наредба 12 и др.
Редно ли е да има наименование "Образцови аптеки", "Сейба - аптеки и дрогерии", "Аптека Санита" и др.? У нас е забранено наличието на вериги, тогава коя институция определи, че т. нар. образцови аптеки са наистина образцови? В случая другите какви са - необразцови или по-лоши? Защо и как става определянето на тази градация? Непрекъснато виждаме системно нарушаване на закона и мълчанието на тези, на които служебно задължение е да следят неговото стриктно изпълнение. Каква е ползата от добър закон, който не се спазва? Всекидневно се регистрират твърде много нарушения по т. нар. режим на съхранение на лекарствата - както по местонахождение (тъмно, светло), така и по съхранение на определен температурен режим. Има немалък брой аптеки, които меко казано не отговарят на изискванията. Тук не става въпрос за нормативния показател площ. Тя не е основен, значим фактор за въвеждане на порядък. Голяма площ от 100 кв. м. и повече не винаги означава добра аптека. Къде е изходът за излизане от това състояние и какво ние, като съсловна организация, сме длъжни да направим? Ние предлагаме промени в съществуващата нормативна база и създаване на нова, както и активно участие при тяхното обсъждане Става въпрос за приемане на закон за съсловната организация на фармацевтите и промяна в ЗЛАХМ. В последния закон се налагат известни промени в чл. 74 - "положителното становище от регионалното ръководство на съсловната организация на фармацевтите, издадено не по-късно от един месец от поискването", както и по отношение на глава XI - "Контрол на лекарствата", чл. 91, ал. 3 - "те могат да бъдат подпомагани от съответните оторизирани за целта от регионалните ръководства фармацевти ". Отношенията между СФБ с Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), респективно с Регионалната здравно-оси-гурителна каса (РЗОК), трябва да се регулират по-добре. Факт е, че постигнахме договореност за създаване на рамков договор, съобразен с нормативните актове за взаимоотношения аптека - РЗОК. Това значително ще оптимизира работата на колегиите с РЗОК и ще намали в голяма степен част от недоразуменията при съвместната ни работа като предварително обявяване на евентуални промени, глоби, неотговарящи на направените нарушения, работа на аптеки без договор с РЗОК. Безсмислено е лепенето на стикери, особени договори за доставка на т.нар. скъпоструващи лекарства и наличието им само в определени аптеки и т. н.
Игнорирането на мнението на цяло съсловие е една от причините за не особено добрите резултати в бюджета на касата
Нормално е да се търси становището на СФБ, особено в част "лекарства", което е едно от най-големите пера в работата на касата Естествено е пътят на парите да следва пътя на лекарството: производител - дистрибутор - търговец на дребно (аптека) - потребител (пациент и съответна РЗОК). При сегашната система за скъпоструващи лекарства пътят на парите е: потребител (РЗОК) - търговец на едро - производител. В случая липсва звено аптека. Тя само отпуска, отчита и носи отговорност за лекарството, но не знае цената му. Проблемът за обществото, което може да упражнява контрол върху правилното изразходване на средствата е, че то също не знае цената на тези медикаменти. Налице е условие за корупция на определени производители и търговци на едро, които държат монопол с търговията на тази група медикаменти. Последиците за пациента са, че той не може да изпълни рецептите в най-удобната за него аптека, на която има доверие и сам е избрал, защото тя няма договор със съответната РЗОК. В резултат на това той изкуствено се пренасочва другаде. Освен това РЗОК получават твърде големи права, които в условията на липса на друга здравно-осигурителна каса дава възможност за субективно отношение в много случаи. От волята на директора на касата зависи кой с какво ще работи и дали изобщо ще има договор. И тъй като договорите са индивидуални, няма общи и ясни правила, при които касата да може да откаже или не сключването им. Съществен проблем е честото сменяне на списъците с лекарства През 2002 г. това се случва девет пъти. Така се създаде напрежение у пациентите, усещане, че някой ги лъже и недоверие към аптеките. Фармацевтите трябваше да преживеят поредица от скандали и несправедливи обвинения, както и да понесат немалко финансови загуби. При това в договорите имаше клауза, че трябва да се поддържа цялата лекарствена номенклатура постоянно в аптеките. Без значение беше дали има или няма пациент на такова лечение. Глобяваха се колеги, ако нямат даден медикамент в наличност, въпреки че търсене не е имало. В договорите за 2003 г. това изискване отпадна, и то с натиска на СФБ. Изложени бяха аргументи от ЗЛАХМ, както и от Наредба № 4 и № 8, където аптеката е длъжна в срок до 12 часа да достави лекарственото средство, ако го няма в наличност. На фона на тези финансови загуби още по-утежняващо е и нерегулярното плащане на НЗОК към аптеките. По този начин, ако искаш да имаш истински работеща аптека, която да задоволява клиентите с всичко, то ти си принуден да работиш с касата, като от това обаче търпиш негативи. В противен случай, можеш да откажеш договор - това е твое право, но се превръщаш в дрогерия и не работиш с цялата лекарствена номенклатура. Освен това в нито едно от управленските звена на НЗОК няма действащ, от практиката фармацевт. Функциите на фармацевта в аптеката се променят непрекъснато. Все повече се обръща внимание на пациента. Фармацевтът е неговият съветник особено по отношение на ОТС лекарства и същевременно е партньор на лекаря при прилагане на определена терапия. Това означава нова подготовка, нови знания и подходи, защото да съветваш преди всичко трябва да желаеш да партнираш, да си много подготвен в своята област. Според изследване в Германия 85 % от успеха на аптеката зависи от отношението на фармацевта към клиента Нарасналите изисквания към знанията и уменията на магистър-фармацевтите налагат те непрекъснато да се квалифицират, усъвършенстват и обучават. Оптималният терапевтичен процес би бил немислим, ако липсва единство в тези три фактора - пациент, лекар, фармацевт. Затова магистър-фармацевтът трябва да се изяви като добър специалист при отпускането на лекарствата, познавайки отлично тяхната ефективност и безвредност.
Съюзът на фармацевтите в България (СБФ) е наследник на Българския фармацевтичен кондиционерски съюз, създаден през 1931 г. Целта на съюза е да защитава общите интереси на съсловието, в това число на частни аптекари, държавни аптекари, научни работници, производители, търговци на едро и пр. Организацията работи и съдейства за опазване, укрепване и възстановяване на общественото здраве, като полага усилия за повишаване професионализма в дейността на съсловието. СБФ участва и в определянето на стратегия за провеждане на национална здравна политика.
СФБ участва и в работата на Висшия съвет по фармация (ВСФ) към Министерство на здравеопазването. Основната му дейност се свежда предимно при обсъждане на документите и предложенията до министъра на здравеопазването за издаване на лиценз, включително и за работа с наркотични вещества. В този случай би трябвало да се вземат под внимание предложенията на съюза и мнението на регионалните организации по въпроса, защото те могат директно да се запознаят с обекта, т.е. елиминира се възможността за евентуални "грешки" в документите. Регионалната организация придобива непосредствена реална представа за лицето, което желае издаването на лиценз. По този начин преценката на ВСФ ще бъде най-обективна и
