В работата си на кариерен коуч и обучител често общувам с хора, които търсят работа и с работодатели, които си търсят служители. Търсачите на работа са с нагласата, че „няма работа“ и „ работодателите в България са маскари“, а работодателите пък в голяма степен са убедени, че „няма читави хора“. Ето някои коментари, които често чуваме.
„Трябва да ме вземат, аз съм социално слаб/самотна майка/сирак/инвалид.“
Понякога търсачите са в наистина сложна социална ситуация, но това не е основание да бъдат предпочетени при кандидатстване на работа. Това е едно очакване, наследено от епохата на социализма. Такъв аргумент е бил напълно възможен при кандидатстване преди. Днес бизнесът търси „щастливи хора“. Т.е. хора, които да влеят енергия в организацията. Само и единствено затова един работодател започва да се оглежда да назначи хора. По друг начин може би стои въпросът с неправителствения сектор, който като работодател има по-специална чувствителност.
Разбира се, има все повече бизнес организации, които заявяват своята корпоративна социална отговорност. Но дори и те, когато наемат човек в сложна социална ситуация, го правят не като подаяние, а защото човека може да върши работата, за която го наемат.
„Току-що напуснах/ завърших. Първо ще си почина няколко месеца и после ще видя какво ще правя.“
Звучи някак разбираемо, нали? Само да имаме едно на ум. След 6 месеца пасивност има риск да започнем да губим базови социални навици. А след 12 месеца да попаднем в категорията „трайно безработни“. Което ще рече, може да ни коства свръхусилия да (ре-)активираме нашите умения и нашият имидж, за да се върнем успешно на пазара на труда. Нека се съобразим с потребността ни да изживеем фазите на скръбта, но още първия месец да инициираме някакви конструктивни стъпки. Например, да се запишем на отдавна отлагано обучение или реализация на важен личен или семеен проект. Важното е да останем съзидателни и активни.
„Нямам какво да сложа в CV-то си защото нямам трудов опит.“
Това казват най-често младежите (и не само), изправени пред стъпката да кандидатстват за стаж или работа. Работодателят иска CV и дори и да не изисква опит, той има нужда да види профила на кандидатите описан. Въпросът, който си поставяме в този случай е: „А всъщност, какво продавам аз?“ След като сме решили да кандидатстваме в някаква фирма, освен, че търсим нещ, то трябва и да предложим нещо. Например: знания по някакъв предмет, езици, умения за боравене с техника или силно подчертан интерес/мотивация към определена област. След като някой ни иска CV, то значи, че потенциално е проявил интерес да „купи“ това, което предлагаме. Но това, което предлагаме трябва да бъде изяснено и добре описано с думи и понятия, адаптирани спрямо работодателя. И подкрепено факти. Например: „участие в проект за засаждане на 300 дръвчета в парк …“, „изнасяне на презентация пред 30 души от клуба по …..“, „почасово гледане на деца на 3 годишна възраст“…
CV-то е нещо като профил в лексикон, но не по модела на някой, а по наш си собствен модел. То е нашата лична рекламна брошура. Разположение, шрифт, цветове – ние си ги избираме. Нека обаче то отразява нашия собствен образ, а не този на някой „идеален“, фалшив ние. А ако не сме задължени да ползваме CV европейски формат, най-добре е всичко да разположим само и единствено на 1 (словом: една) страница.
„Криза е и няма никакви възможности на пазара на труда“
Кризата е най-вече трансформация. Да, има по-малко от предишните „сигурни-и-на-пълно-работно-време“ възможности. Бизнесът е все по-гъвкав в начина да ангажира работниците си. Като място на работа, като време, типове задачи и пр. Все повече се търсят силно специализирани експерти на свободна практика. Полека-лека се развива и трудовото законодателство, нови индустрии се раждат, а други замират. Можем да работим все по-глобално и все по-дистанционно. Всичко това прави, че от старите познати възможности има все по-малко. Появяват се обаче нови възможности. Търсачите, които успяват са хората, отворени и бързо адаптиращи се към тези възможности.
Накрая, ето и една реална история. Веднъж на чистачките на семейната ни кола намерих бележка. Обикновено ме дразнят всевъзможните рекламни брошури, но сега искрено се възхитих. На бележката беше написано „ Търся работа като детегледачка. Живея в района. Почасово или до 8 часов работен ден. Телефон за личен контакт…“ Какво точно попадение на тази кандидатка за работа! Тя беше видяла, че в колата има детско столче и съвсем целенасочено и смислено предлага услугите си.
Винаги има толкова различни успешни начини да заявим на света, че търсим работа. И колкото по-целенасочено, кратко и ясно подхождаме, толкова по-голям е шанса ни за успех.
Всички участници на пазара на труда са равнопоставени. Нека и търсачи и бизнес да бъдат все по- иновативни и активни и успешно и устойчиво да се срещат и да си партнират!
