Развитие на пазара за спедиторски и логистични услуги

Транспортът и спедицията са обслужваща сфера по отношение на икономиката. В този смисъл динамиката на стокообмена безусловно е основен фактор за развитието на спедицията. Пренасочването на стокообмена на България към страните от Европейския съюз наложи браншът да се пренастрои в ускорен темп към изискванията на новите ни клиенти. Навлизането на големи международни спедиторски фирми на българския пазар катализира този процес.
Глобализацията на икономическите връзки донесе необходимостта от предлагане на комплексни логистични услуги, въведе понятия като “value added services” (“включено в цената”). Освен това унифицира и драстично повиши изискванията към качеството на спедиторските услуги.

Липсата на адекватна транспортна инфраструктура в страната е отрицателен фактор за развитието на спедиторския бранш

Остарялата техническа база в морските и речни пристанища, както и незадоволителното състояние на железопътната мрежа и терминали са пречка за развитието на интермодалните превози и за обслужване на транзитни товаропотоци през страната. Особено обезпокоително е отсъствието на национална стратегия
за привличане на транзитни товаропотоци. Тенденциите към създаване на регионален монопол в пристанищния бизнес в никакъв случай не помага за създаване на нормална бизнес среда за развитието на спедицията.

Основните проблеми пред бранша през 2006 г. бяха от оперативно-търговски характер, като:

1. Задълбочаване на дисбаланса между високия обем на вноса по шосе и значително по-ниския обем на износа по шосе. В резултат на това през по-голямата част от годината цените за автомобилните превози по вноса бяха значително над обичайните им нива. В отделни седмици бе трудно да се намерят автомобили за товарене на внос от ЕС за България.
2. Недостигът на транспортни разрешителни, който през 2006 г. започна твърде рано - още през септември - в резултат на увеличаващия се обем на шосейните превози.
3. Изостряне на конкуренцията в бранша, включително и на нелоялната конкуренция между спедиторските фирми и между спедиторите и превозвачите, като се наблюдаваше:
   

- за групажните спедитори - промените и проблемите в митническия софтуер БИМИС (особено по отношение на електронното подаване на транзитни декларации), които се превърнаха в сериозна спънка за дейността им през второ полугодие на 2006 г.;
- липса на техническа готовност за прилагане на електронно деклариране.

Първите месеци на 2007 г. показаха недостатъчна подготвеност на българската митническа и данъчна администрация за плавно и
безпроблемно интегриране
Липсата на координация между Агенция Митници и митническите администрации на държавите от ЕС, през първите 20 дни на 2007 г. изцяло блокира превозите по износа на стоки, произведени в режим активно усъвършенстване с материали, доставени преди 1 януари 2007 г. Това причини сериозни щети на текстилния бранш в България, на техните задгранични клиенти и на обслужващите ги транспортни и спедиторски фирми. Проблемът беше решен едва
през последната декада на януари.
Пречки за бизнеса създаваха постоянните промени в законите.
Така например Новият закон за ДДС
и Правилника за прилагането му имаха съществени пропуски и се наложи многократно да бъдат променяни - вкл. и под натиска на НСБС, за да бъдат хармонизирани с Шестата Директива
на Европейската Комисия.

Българските спедитори и превозвачи бързо се преустроиха към условията на работа в общия пазар на ЕС, неограничаван от митнически бариери
Пазарната икономика се саморегулира и вероятно още през 2007 г. покачването на нивото на навлата във вътрешно-европейските превози ще предизвика прилив на инвестиции в автомобилния транспорт и увеличаване на наличния автотранспортен капацитет.
В тази обстановка спедициите, които предлагат “value added services”, ще си осигурят място в логистичните вериги. Навлизането на големи чуждестранни компании в сферата на търговията и производството вече чувствително увеличава търсенето
на такива услуги.
Други важни насоки за осигуряване място
на пазара са:

1. Повишаване качеството на услугите - гарантиран срок на доставката, актуална информация за движението на стоковите пратки, поемане на реална финансова отговорност пред клиента за всички проблеми, възникващи по веригата на неговите доставки.
2. Повишаване производителността на труда посредством ефективна организация и чрез въвеждане на софтуерни системи за управление на транспортните и логистични спедиторски услуги
   и за автоматизиране на някои рутинни дейности.
3. Създаване и поддържане на сертифицирани системи за управление на качеството, на условията на труд, и на среда.
4. Партньорство с държавната администрация.
5. Партньорство с обществото (поемане на ангажименти към обществото).

Очевидно такава фирмена политика е скъпо струваща и амбициозна, но тя е жизнено необходима за оцеляване в условията на резки и дълбоки промени в бизнес средата.
Малките спедиторски фирми, които нямат ресурсите, необходими за изпълнение на изброените изисквания, ще следва да се специализират в обслужването на тези пазарни сегменти, които не представляват особен интерес за крупните фирми. Предимството на малките фирми е възможността им бързо и гъвкаво да приспособяват услугите си към специфичните нужди на отделния клиент (даже ако той е малка фирма), докато големите спедиции по необходимост работят по фиксирани процедури, които могат да се променят само за крупни клиенти с голям обем на доставките.