fbpx Санторини – Индустрия на залеза | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Санторини – Индустрия на залеза

Водеща снимка
Да

Ваканция на круиз, втора част

Санторини – Индустрия на залеза

Гърците го могат! За пореден път им го признавам.

Гледам от палубата на кораба Celestyal Crystal (Celestyal Cruises), с който обикалям най-известните гръцки острови, високите вулканични скали и белия ред, който се вие по върховете им. „И там горе сред нищото е великото Санторини, за което хора от цял свят пътуват хиляди километри, млади специално идват тук, за да се врекат във вечна вярност, а инфруенсърите дават мило и драго само да направят някоя и друга снимка на фона на залязващото слънце, което е като никъде на друго място по света…?!“.

„Хайде, стягай се за преживяване!“, ми казва моят колега. И аз съм се стегнала, дори съм облякла специално рокля в „санторини синьо“. Широкополата шапка няма да нося дори и заради специална снимка – в страшната юлска жега гледам да олекотявам всеки грам по себе си.

Този малък остров (дълъг едва 17 км и широк само 5 км) побира всеки ден хиляди туристи, които бълва малкото местно летище и няколкото круиза (някои кораби са с по 5 хил. пътници на борда), както и частни яхти. Издигнал се от морето в сегашната си форма на полумесец след вулканично изригване, около 1450 г.пр.Хр., Санторини е мястото, което се свързва с изгубената цивилизация на Атлантида в миналото. При изригването на вулкана в централната част се е образувал купол, който пропада и формира всъщност днешния кратер или както е известен "калдера", запълнен с морска вода, чиято гледка е магнитът за милиони хора по света.

Корабът ни акостира към 16 ч. по-встрани от централното малко пристанище и с лодки ни откарват до сушата, от където с автобус ще се качим до горе, за да отидем до Ия (пише се Oia), което селище е в най-западната част, за да гледаме природния спектакъл на залеза. Другата опция е просто да слезете с лодка до сушата в подножието на столицата на острова Тира и с лифт (6 евро в посока) да се качите до горе. Встрани има и широки стълби, които през лятото е немислимо да се изкачват. Виж, за връщането е възможно да се слезе и пеша, защото слънцето вече се е скрило и гледката през цялото време е фантастична.

Попадам в Ия в края на юли, когато е мега горещо и туристическият поток, държан на въже в последните две години заради пандемията, е като отвързан. Гърция очаква през 2022 г. да бие всички рекорди и да получи уникалните 22 млрд. евро приходи от туризъм и над 30 млн. туристи (най-успешна досега е била 2019 г. с 18 млрд. евро приходи).

Вече сме на централното площадче, откъдето се открива първата наистина впечатляваща гледка. Знаем, че слънцето залязва към 20.30 ч., но местата се заемат час, дори два по-рано. Чак ми е непонятно как ще се бориш за "място за залез"! Вървим по тясната централна уличка, а от двете й страни са изключително кокетни, цветни, блестящи магазинчета със сувенири, чанти, дрехи, които буквално те хипнотизират и примамват. Между тях са разположени супер мънички заведения, преборили се за всеки сантиметър място. Те, както си представяте, вече са заети от големи и шумни компании, най-вече от младежи. Цените специално тук, с изглед към калдерата, са „добри“. Чаша от най-известното вино на острова "Асиртико" е около 15 евро. На доста места няма цени, така че не се знае каква сметка ще ти дадат накрая.

Чети още: Ваканция на круиз - повече от очакваното, разказ от първо лице

Туристите буквално са накацали по всеки свободен сантиметър на калдерата

Хиляди хора заемат от рано всяка вечер места по калдерата, за да гледат залеза на слънцето

Продължаваме напред в търсене на „нашето място“. И в един момент го откриваме – буквално на метри от вятърната мелница на Ия е една малка тераска, до която се стига по няколко стъпала.

„Оставам тук и не мърдам! Не си давам терасата!“. Часът е 20. Естествено, че си правим снимки на фона на все още златното слънце, което е на нивото на очите ни. Контражурът е фантастичен! Картините наоколо са като картичка, но съвсем истински. Виждам, че по околните места и скали са накацали като ята преди есенен полет, десетки хора. С всяка минута масата им се увеличава. Навалицата за нашата гледка също. Някак не върви да се правим, че 30 минути се снимаме. Понеже осъзнавам колко хора като мен са дошли за „тази“ снимка, отстъпвам любезно мястото си на други желаещи, но с уговорката, че е „само за малко“… А слънцето все повече захожда. Цветовете са божествени, а морето искри в невероятни отблясъци. Всички телефони са вдигнати… Слънцето най-накрая пада зад съседния остров и в този миг отвсякъде чувам взрив от викове и аплодисменти. Боже, каква индустрия на залеза!     

Не може да се отрече, че залезът наистина е като от приказките

Минути след „падането“ на слънцето, тълпата се люшва в обратна посока към центърчето и ние попадаме в нейния водовъртеж. Буквално сме залепени един за друг, мърдаме с малки крачки като гейши, а на место дори и спираме. В един момент в тясната централна уличка, където и от двете страни има къщи, вдигам глава нагоре, за да мога да поемам въздух. „Е, сега, ако не се заразя с Ковид, няма кога!“, си мисля (в този период се вихри уж поредната вълна на вируса, ама на никой не му пука, аз съм се прежалила щом съм тръгнала - в крайна сметка така и нищо не ми се случи и след края на круиза). Направо не мога да повярвам, че всичкият този народ е дошъл да гледа залеза, да похарчи немалко пари и да пусне снимки в социалните мрежи с онова ослепително бяло и яркосиньо, което наистина е уникална емблема на Санторини.

Все пак това трябва да се преживее и може би във вариантът, в който ние попаднахме, е още по-запомнящо се. Иначе, ако искате относително по-спокойно време и повече възможности за бавна разходка и разглеждане, не ходете през юли и август. „Септември и октомври, както април, май и дори до към средата на юни, е прекрасно, а и цените са по-ниски“, ни казва с намигване местната екскурзоводка Спиридула.

Не успяхме да видим трите емблематични сини кубета, на които се снимат всички инстаграмъри (ама ние и не сме такива, та го преживяхме), тъй като те са в противоположната посока на залеза и нямахме време и за двете. Имаше реална опасност да си изпуснем автобуса към столицата Тира, от където щяхме да слезем с лифта към кораба.

Лифт качва и сваля туристите за 2 минути, които идват по вода до столицата Тира

Нощните светлини на столицата Тира

Пристигнахме в Тира вече по тъмно, но тя е не по-малко красива от Ия - обляна е от светлини, същите красиви и цветни магазинчета, малки заведенийца с изглед към морето и доста по-спокойно вече – все пак основният спектакъл е приключил. Тук също има залез, макар и не толкова популярен…:).

Чаша питие в полунощ на фона на озареното от нощни светлини Санторини

Уморени от емоции, жега и навалица, се качваме на лодката, която за десетина минути ни оставя на кораба. Директно отиваме на любимия ни бар на палубата на 5-ти етаж. Тук няма блъсканица – свободните места са достатъчно, а любезна сервитьорка ни донася изпотени чаши с напитка.

В полунощ гледаме блестящите от светлини върхове на вулканичната скала. И си мисля – как от тази скала и този пек е направена такава индустрия, че кара всички от цял свят да попаднат тук? Гърците го могат - „Индустрия на залеза“ - така го нарекох.

Трябва обаче да се види, разказите нямат тази експресия, а снимките понякога не казват всичко.

Усамотението в хотелчетата по калдерата е невъзможно - всеки ти наднича в терасата :)

Снимки: авторът