Над 2/3 от хората у нас (68%) припознават семейството като водеща ценност, следвано от мира с 41% и финансовата стабилност с 39%.
В топ 5 анкетираните поставят още приятелите (29%) и личната свобода (26%). Във втората половина на подреждането са вярата и човешките права с по 16%, следвани от толерантността и уважението (14%), върховенството на закона (12%), солидарността (12%), кариерата (8%) и уважението към другите култури (4%). Това показват данните от проучване за ценностите, в които вярват българите, осъществено от социологическа агенция KANTAR по поръчка на „Каменица“ АД.
“Нашата мисия като компания е да обединяваме хората да празнуват заедно моментите от живота. И макар ценностите, зад които заставаме, да са универсални – семейството, приятелите, близките, дома – смятаме, че е важно да не спираме да говорим за тях и да ги поставяме в центъра на нашите марки и комуникация. “, коментира Юлиана Борисова, маркетинг директор в „Каменица“ АД, част от Molson Coors.
Семейството се очертава като универсална ценност за всички демографски групи, като дори и сред най-младите то е най-висша ценност – за 59% от запитаните на възраст между 18-24 г. семейството е на първо място. Очаквано, значението на семейството нараства с възрастта – при 35-44-годишните то вече е предпочетено от 72% от представителите на тази възрастова група.
Подобна е тенденцията и по отношение на мира – докато сред най-младите едва 18% го определят сред най-важните за тях ценности, в групата 25-44 г. процентът нараства до 36%, а при хората над 65 години вече е 52%.
Обратна е динамиката при по-индивидуалистичните ценности – личната свобода е изключително важна за групата 18-24 – 54%, а намалява при 45-54 г., достигайки до едва 12% при най-възрастните. Подобна е ситуацията и с приятелите – при най-младите приятелите са с най-голяма важност – 65%, докато при 35-44-годишните процентът намалява до 22%. Най-голям фокус върху кариерата младите хора имат в началото на своя професионален път, като това се променя с нарастването на възрастта. Данните сочат, че кариерата е важна най-вече за 25-34-годишните (18%), като още в следващата възрастова група на 35-44 г., традиционно свързвана със същинския семеен живот, фокус върху професионалното развитие вече имат 9% от анкетираните в тази възрастова категория.
Тенденциите за силно чувство за принадлежност към група и активното търсене на споделено преживяване с близките се очертават и в отговорите за предпочитаните занимания в свободното време. Над половината от българите заявяват, че ако намерят малко свободно време, биха го посветили на семейството и приятелите. Почитателите на лежерните домашни удоволствия като гледането на филми и сериали са почти толкова, колкото и любителите на излетите сред природата – тези интереси се споделят от около 1/3 от българите, а едва 13% биха използвали свободното си време за спорт, сочат резултатите от проучването.
Отношението към активния начин на живот и здравето на новото поколение обаче е доста по-различно – при 18-24 годишните процентът на тези, които биха използвали времето си за движение или фитнес, е 42. Именно все по-големият фокус към здраве и добър живот на милениалите и Gen-Z e сред двигателите на нарастващото търсене на напитки без алкохол или с ниско съдържание на алкохол.
Семейните ценности имат превес и в отговорите на въпроса кога българите се чувстват най-добре. 61% единодушно заявяват, че най-приятно за тях е да са заобиколени от най-близките си – семейството и приятелите, докато по-самостоятелните активности се споделят от по-малка част от българите. Едва 11% заявяват, че предпочитат: „да съм сам и да се наслаждавам на спокойни моменти“ и за само 2% е важно: „да победя в оспорвана надпревара“. И тук има вариации в различните възрастови групи – ако сред 18-34-годишните желанието да срещат нови хора е около 17%, то рязко пада на 4% сред хората над 35 г.
