Средната заплата в софтуерната индустрия е 2616 лв.

Българският софтуерен бранш, за поредна година, бележи устойчив двуцифрен ръст от 16,9 % през 2015 г., изпреварвайки повече от 5 пъти растежа на БВП на България. Прогнозните данни сочат, че темповете на растеж през 2016 г. ще се запазят на сходни нива и приходите ще надхвърлят 1 млрд. евро. Това сочат данните от тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Годишното проучване бе представено от ръководството на Асоциацията на пресконференция днес. Докладът е разработен въз основа на данните, получени от допитване до членуващите компании, както и анализ на софтуерната индустрия в България, изготвен от независимата консултантска компания CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co., по поръчка на БАСКОМ.

Приходи и дял от БВП

Прогнозите за 2016 г. сочат, че приходите в сектора ще нарастнат с над 13 %, доближавайки сумата от 2 млрд. лева, като основен принос за растежа на софтуерната индустрия имат експортно-ориентираните компании.

През 2015 г. софтуерната индустрия в България е генерирала втория най-висок ръст за последните пет години – 16,9 % (спрямо 2014 г.), докато БВП е нараснал по текущи цени в стойност с 3,3 %. Така съотношението оперативни приходи спрямо БВП, за първи път в историята на бизнеса в страната, надхвърля два процента и достига 2,04 %.

Данните показват, че за 2015 общо приходите са 1,763 милиарда лв – ръст от 17 % спрямо предходната година, като експортно-ориентираните софтуерни компании са генерирали приходи в размер на 1,228 милиарда лева, което показва ръст от 21 % в сравнение с 2014 г., или 217 млн. лв. – най-големият в абсолютна стойност за цялата история на сектора в България. Прогнозните данни за 2016 г. сочат, че се очаква 23 % (287,5 млн. лв.) увеличение на общата стойност на износа на софтуерни продукти и услуги. По този начин, софтуерният бизнес ще има възможността да премине историческата граница от 1,5 млрд. лв. износ, като ще се позиционира като стратегически за ръста на БВП и развитието на икономиката и стандарта на живот в страната.

Ръст на работните места и заплатите

В софтуерния бранш работят едни от най-висококвалифицираните и добре заплатени специалисти в България, като средното възнаграждение в сектора е четири пъти по-високо от това за страната. Реално осигурените средно-годишно работни места в софтуерната индустрия за 2015 г. сочат, че те се увеличават с 1107 или 6 % спрямо 2014 г. Това е най-слабият ръст от 2012 г., като е ясен показател за задълбочаващите се проблеми с недостига на ИТ специалисти в страната.

Прогнозите за 2016 г. сочат, че тенденцията ще се запази като броят на новите работни места в софтуерната индустрия в България ще отбележи по-нисък ръст от 5 % или 907 отворени нови позиции.

Поради недостига на ИТ специалисти в компаниите от сектора почти непрекъснато има нови отворени позиции, като често за запълването на някои от тях - софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и проектни мениджъри, на фирмите са необходими над 8 седмици.

Резултати за 2015 г. сочат, че средното месечно нетно възнаграждение на зает в софтуерната индустрия достига 2616 лв. (без ДМС). Възнагражденията в бранша остават едни от най-високите в страната, както в абсолютна стойност, така и като ръст.

Прогнозите за 2016 г. сочат, че средното брутно възнаграждение на зает в софтуерната индустрия ще нарасне с 5 %.

Стандартът на живот на софтуерните специалисти, измерен чрез покупателната способност на заплащането им в България, не само че започва да се изравнява със страните от ЕС, но вече и надхвърля медианата на заплащане в държави като Великобритания.

През 2015 г. 278 млн. лева платени данъци от бранша . 278 млн. лева при 19 000 заети. Прогнозите са през 2016 година софтуерният бизнес да внесе около 40 млн. лв. повече данъци от предходната, както и 19-те хиляди работни места в сектора да осигурят над 300 милиона лева данъчни постъпления в бюджета на страната.

Проблеми и очаквани мерки за подкрепа на сектора

България все още е атрактивна дестинация и регионален иновационен хъб за потенциални чуждестранни инвеститори, най-вече благодарение на съществуващите условия за установяване и развитие на бизнес в сектора. Предвид нееднократно декларираните напоследък намерения за промяна на системата за данъчното облагане, в т.ч. въвеждане на прогресивен подоходен данък за физическите лица, следва да се вземе под внимание, че по този начин ще бъде създадена нестабилна и непредвидима икономическа и фискална среда, което неминуемо ще доведе до отлив на инвестиционен интерес. Тази тенденция ще има негативни последствия за цялостното икономическо развитие на България не само в краткосрочен, но и в средносрочен и дългосрочен план.   

С цел решаване на проблемите с недостига на специалисти в краткосрочен план, преди няколко години водещите браншови организации стартираха инициатива за опростяване на процедурите за издаване на т.нар. “сини карти“. Очакванията на ИТ бизнеса бяха, че по този начин ще се облекчи привличането на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС, и ще доведе до намаляване на настоящия дефицит. За съжаление, почти година след приемането на изменения и допълнения към нормативните актове, регламентиращи процедурата за издаване на „сини карти“, секторът продължава да среща почти същите сериозни затруднения, от гледна точка на продължителност, липса на координация между институциите и усложненост.

 

 

 

 

 

 

Моля коментирайте