В работната група ще участват експерти от Министерство на земеделието и храните, Министерството на финансите, БАБХ, Министерство на труда и социалната политика и на Министерство на енергетиката и туризма. Трябва всички да обединим усилията си, за да може хранителната банка да се случи, каза министър Найденов. Хранителната банка е механизъм за осигуряване на храна за социално слаби и за намаляване на разхищенията. Тя е партньор както на държавата, така и на бизнеса при оползотворяването на годна за използване храна, която не се употребява. Освен това тя има голяма роля при кризи и бедствия, каза шефката на българската хранителна банка Мариана Бракалова, по време на Форумът, организиран от вестник „Труд”.
Представителите на търговските вериги и на производителите на храни посочиха като основен проблем пред даряването на храна в банката това, че за дарените храни се дължи ДДС, а за унищожаването им не се дължи. Зам.-министър Владислав Горанов обясни, че е сложно да отпадне ДДС за дарените в банката храни, но има други механизми, за да се стимулира предоставянето им в банката. Той призова хранителния бизнес и търговските вериги да съберат данни за количествата бракувани храни и световния опит в оползотворяването им. Той посочи, че до момента на практика държавата е субсидирала екарисажите за изгарянето на храните с изтекъл срок на годност. Тази възможност обаче вече отпада и екарисажите вероятно ще увеличат таксите за бизнеса, така че скоро ще стане изгодно да се даряват храните, вместо да се унищожават. Министърът посочи още, че в момента социално слабите се подпомагат с храни по линия на програма „Благотворителност” на ЕС, но най-вероятно тази програма ще приключи от 2014 г., така че хранителната банка ще е необходима. Всяка година в България се унищожават около 400 хил. това храни, а същевременно 360 хил. българи са на ръба на оцеляването.