С първата си спирка в Словенската столица, Любляна на 4.09., Софийската опера, започна своя двумесечен международен културен поход с най-новата си Вагнерова постановка на „Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер.
Международният музикален „Любляна фестивал“ ангажира най-голямата и най-престижна сцена на конгресно-културния комплекс „Цанкарев дом”. В Словения шедьовърът на Вагнер „Тристан и Изолда“ бе представена само с български гласове под режисурата на Пламен Карталов. За своя спектакъл той е избрал и отличен екип от художници - Миодраг Табачки, за декора - Лео Кулаш, костюми - Георги Христов, мултимедия.
С двадесет и три минути бурни скандирания и аплодисменти до полунощ, взискателната международна фестивална публика награди нашите оперни артисти, оркестъра и хора на Софийската опера, и буквално не ги пускаше да си тръгват от сцената.
Звездните герои на „българския Вагнер“ бяха изумителния тенор Мартин Илиев в ролята на Тристан, вълшебният и завладяващ с багрите си сопран Радостина Николаева в ролята на Изолда, енергичния и пронизващ с експресията си драматичен глас на Баясгалан Дашнян - Брангене, вълнуващият и приковаващ черен баритон на Бисер Георгиев - Курвенал, суровият, но с благородство и поетична лиричност за ролята си на Крал Марке бас - Ангел Христов, коварният Мелот, на младият, но вече сериозно утвърждаващ се баритон на Веселин Михайлов, Лодкарят – приковаващ с мистиката на вокално-сценичните си актьорски задачи Красимир Динев, Гласът на Моряка, с който спектакъла започва, макар и зад кулисите, но с богат на багри тенор на Пламен Папазиков.
Изключителният оркестър, претворил невероятните тънкости на една от най-трудните и сложни партитури от световната оперна литература, както и макар с епизодично участие хор на Софийската опера под диригентството на Велизар Генчев, получиха специални аплодисменти.
Сред огромна конкуренция и в условия на световна съизмеримост, изкуството на българския национален оперен театър показва най-високата си класа с най-тежката категория репертоар за певците - Вагнер.
Известно е, че самият Вагнер е искал да види на сцената своите оперни произведения. Независимо от екстремното условие за вокална издръжливост на певците, не по – малко изискване е те да са и големи актьори. Това точно отличава и режисурата на Карталов с разработка от най-тънък детайл в интерпретацията на образите, до философското обобщаване на финала – върховният импулс и смисъл на живота с прозрението, че само чрез любовта и единствено в любовта, човек може да открие себе си.
Най-интимните нишки на преживените душевни терзания, неосъзнат сън на любовна забрава, страстно и без страх, героите на Вагнер, политат в режисурата на Карталов в космоса си от мечти и емоции на илюзорно щастие. Изолда се преобразува във светлина, където е царството на вечната и най-истинската любов
След последните тактове, на финала на спектакъла, образът на любовта представен на сцената в алегорията на космическото щастие прикова зрителната зала бездиханно, но само след миг на осъзнаване от магическо опиянение сляло се от въздействието на музика и игра, публиката изпадна в екстаз от овации.
Фестивалът в Любляна е основан през 1953 г. Сегашното издание е 63-то по ред, а операта „Тристан и Изолда“ се поставя за първи път от създаването на фестивала.
