През последната една година сме свидетели на рекордни нива на сделки по сливания и придобивания. Човек ще остане с впечатлението, че днес е много лесно да продадеш бизнеса си. Ако трябва обаче да сме точки, този ръст се наблюдава основно в САЩ и Европа. България и Източна Европа почти не се вписват в тази активност.
Причините за подобен скок са основно две: наличието на много евтини пари, които се печатат от централните банки и липсата на алтернативи пред топ мениджърите за органичен растеж. Тогава единственият вариант за ръст на печалбите се оказват такива действия. Освен това, мениджърите могат да демонстрират (и да „бетонират“ бъдещето си) пред акционерите колко добри са в сливания и придобивания (М&А). Ако се вгледаме обаче по-внимателно в статистиката, ще забележим, че само около 10% от М&А сделките приключват успешно. Това важи в по-голяма степен за по-малките сделки, под 100 млн. долара. Именно този сегмент е по-интересен за нас, защото в България почти всички сделки попадат именно в този диапазон. Представете си предвид този бум и това съотношение на успешно приключили сделки, колко много компании в момента водят такива разговори. Не е трудно да се досетите, че поне в 2-3 от вашите познати фирми протичат такива процеси. По-интересното обаче е, защо е толкова нисък процента на успеваемост? На базата на моя почти десет годишен опит в областта на М&А бих разделил причините на две основни групи:
Бизнесът е непродаваем, защото професионалните инвеститори са малко.
Повечето собственици на бизнеси са дълбоко свързани с това, което са създали. Те не могат да си представят, че биха продали част или целия си бизнес някога и ще започнат да изграждат ново начало. По подобие на Уорън Бъфет, само че при фондовия пазар статистиката показва, че ако човек е достатъчно последователен, то пазара върви само в една посока и то нагоре. При компаниите не е така и след една или 10 години, могат да възникнат обективни и субективни причини, поради които бизнесът просто изчезва или пък значително намалява обемите си, и на практика едвам вегетира. И тогава, когато вече са сериозно закъсали, повечето компании започват да търсят инвеститор или пълна продажба. Това с най-голяма сила важи в България.
Лошото в случая обаче е, че инвеститорите търсят добри и печеливши бизнеси. Предполагам, много от вас са разговаряли с чуждестранни партньори, които са казвали, че искат да навлязат на местния пазар, но се интересуват само от топ три играчите в даден сегмент. Бих направил аналогия с банките. Готови са да ви дадат чадър, когато навън е слънчево, но щом дойде бурята - изчезват. Затова, когато бизнесът ви стане непродаваем вследствие на влошени бизнес резултати, то шансът да намерите инвеститор за него е минимален.
Естествено тук има друга категория инвеститори, които купуват загиващи фирми с идеята да ги преструктурират, но това е друга тема. Освен това, повярвайте, няма да ви хареса цената, която предлагат.
