fbpx Златна треска за играчите | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Златна треска за играчите

Златна треска за играчите

През септември златото поевтиня в почти всички основни световни валути, освен в швейцарски франкове (златото поскъпна с 0.6% в швейцарски франкове). Жълтият метал изгуби 10.7% в долари и 4.1% в евро. Цената на златото достигна рекордните 1921 долара за трой унция на 6 септември, след което претърпя силна ценова корекция, като цените достигнаха дъно при нива от около 1530 долара за трой унция. До края на месеца цените се консолидираха на нива от около 1650 долара.

Тези, които твърдяха, че златото е балон, имаха повод да се усмихват. По-задълбочен анализ обаче показва друго. Аргументите в полза на златото са все още валидни и въпреки че някои от краткосрочните инвеститори затвориха позициите си, за да подсигурят печалбите си, то дългосрочните инвеститори далеч не са се оттеглили от пазара.

Подобна ценова траектория не е нетипична за благородния метал

Спадът, започнал на 26 септември, се дължеше както на разочарованието на инвеститорите, които очакваха нова програма на количествени улеснения от Федералния Резерв, така и на поредното увеличение на маржин изискванията. Вследствие на тези увеличения, много от спекулантите, които бяха инвестирали доста по-голяма част заемен капитал, отколкото собствен, бяха изкарани от пазара и бързо ликвидираха позициите си. Цените бързо възстановиха около 120 долара до края на месеца в резултат на засилен интерес на купувачи, намиращи тази ценова територия за доста атрактивна.

Една от особеностите на пазара на златото през последните месеци беше и навлизането на много спекулативни позиции на пазара

Към 2 август нетните дълги позиции на големите спекуланти (non-commercials) достигнаха връх от 247 175 фючърсни договора. Двете покачвания на маржин изискванията през август свалиха нивото на дългите позиции до 176 947 договора към края на август, а в резултат на последното увеличение на маржин нивата през септември нетните дълги позиции на големите спекуланти паднаха до нива от 127 000 договора. Позициите на тези инвеститори са възприемани като спекулативни и те често влизат бързо на пазара на гребена на вълната и излизат също толкова бързо. Понижението от 48% при нетните дълги позиции на големите спекуланти обаче не е показателно за по-дълбокия тренд при златото. От друга страна, инвеститорите в борсово-търгуваните фондове (ETF) са възприемани като инвеститори с по-дългосрочни перспективи и от тази гледна точка са много по-важен фактор за дългосрочния тренд при цената на жълтия метал. Въпреки спада в цената, инвеститорите в тези борсово-търгувани фондове държат само 3.8% по-малко злато в сравнение с предния месец. Както се вижда, дългосрочните инвеститори въобще не са ликвидирали позиции или пък са избягали в други инвестиции. Масова ликвидация на борсово-търгувани фондове би означавала, че дългосрочните инвеститори губят вяра в златото – статистиката ясно показва, че за момента няма ни най-малка индикация за масова разпродажба от страна на борсово-търгуваните фондове.

Дългосрочните инвеститори не изоставят златото, именно защото основният аргумент да притежават благородния метал е все по-валиден. Ситуацията с дълговата криза в еврозоната все още не е решена, а тя е сред основните фактори, подпомогнали възхода на цената на златото. Лидерите на еврозоната не успяват да намерят качествено решение на свръхзадлъжнялостта на една малка икономика, каквото е гръцката. Какво може да се очаква, когато стане въпрос за Италия? За момента се намират временни решения, които само купуват време, вместо да адресират директно проблема. Гърция има финансов ресурс да посрещне задълженията си до ноември, ако не бъде отпуснат новият транш от 8 милиарда евро. В същото време, към момента инфлацията в еврозоната е най-висока за последните 3 години. Така, за да овладеят инфлацията, лидерите на еврозоната трябва да покачат лихвите, но от друга страна, едно такова повишение само ще задълбочи дълговата криза.

И докато проблемите на еврозоната продължават да бъдат сред основните фактори за поскъпване на златото, то началото на сватбеният сезон в Индия би следвало допълнително да увеличи търсенето, а оттам и цената на благородния метал.

Друг все по-често споменаван фактор са покупките на злато от страна на централните банки. Анализаторите от ГФМС изчисляват, че покупките на злато от страна на централните банки през първата половина на 2011 г. са 216 тона (за същия период на 2010 – 72 тона). Прогнозата за втората половина на 2011 г. са 120 тона (за същия период на 2010 те са били 5 тона).

Всички тези фактори представляват доста добър катализатор за бъдещ растеж при цената на златото. Перспективите пред жълтия метал, макар и помрачени от последната корекция, изглеждат точно толкова добри, колкото и преди корекцията – с една малка разлика – сега златото е по-евтино и по-атрактивно за всички купувачи, убедени в неговите инвестиционни преимущества.

Facebook коментари