финанси

Хората не познават добре възможностите за инвестиции, затова те предпочитат да инвестират в имоти, но има и други перспективи, които носят сериозна доходност. Преди две години голяма част от банките в Германия са имали практиката да предлагат отрицателни лихвени депозити на физически лица.

Често собственици на фирми ме питат дали инвеститорите ще имат интерес към тяхната фирма и какво да направят, за да привлекат повече интерес. Естествено основното нещо е колко печеливша е вашата фирма. В крайна сметка всеки един бизнес е създаден, за да прави пари.

Отрицателни лихви по срочни депозити за бизнес клиенти вече от няколко години са факт, като първо големите банки поставиха началото на процеси, провокирани от политиките на Централните банки да вливат пари в икономиките, чрез т.нар.

Почти 4% от БВП на България се определя от парите, изпратени от българите зад граница на роднините, останали в страната. През кризисната 2020 обаче, паричните преводи драстично намаляха.

Макар масово да се говори, че таксите са високи и разходът е голям, нека все пак да разгледаме различни сценарии, а всеки да прецени скъпо ли е или не да има и ползва банкови сметки. Сценарий „Само 1 банкова сметка“

Нулевите лихви по банкови депозити и таксите по някои от тях, карат все повече хората със спестявания да обръщат поглед към решения за техните финанси, с цел получаване на пасивен доход.

В края на март 2021 г. необслужваните кредити в банковата система (лоши и преструктурирани) е 7,1% от всички кредити в банковата система, като те възлизат на 5.698 млрд. лв. (при 5.711 млрд. лв. в края на декември 2020 г.).

В сравнение с 2020 г. разполагаемият доход на домакинство се повишава във всички държави, покрити от проучването, и по-осезаемо в България, Хърватска и Румъния.

COVID-19 намери банковия сектор в ЦИЕ в стабилно състояние. Средната капиталова адекватност е  20% през 2019 г., показателите за необслужвани кредити (NPL) са относително ниски, a средната възвръщаемост на капитала (ROE) е 12,7%.

Изминалата 2020 г. беше белязана от събитие, което много от икономистите наричат „черен лебед“, заради неговата непридвидливост и трайни последствия, които носи то след себе си.