fbpx Абсолютни и симулативни сделки | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Абсолютни и симулативни сделки

Абсолютни и симулативни сделки

Правната теория разграничава два вида привидни (симулативни) сделки, а именно абсолютно и относително симулативни.
При абсолютната симулация, страните афишират спрямо трети лица едно несъществуващо правоотношение. Такива сделки са абсолютно недействителни и съгласно трайната съдебна практика, спрямо тях е неприложима отговорността по чл.177 от ЗДДС. Установяването на абсолютно симулативна сделка от страна на ревизиращия орган е основание за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит от данъчно задълженото лице, поради липса на доставка.

При относителната симулация, страните сключват две сделки – привидна и прикрита

Привидната (симулативната) сделка е тази, по която волеизявлението е насочено да създаде едно привидно правоотношение, което спрямо трети лица да бъде представяно като действително и надлежно обвързващо страните и с него да се прикрие съществуването на прикритата сделка, която отразява действителната воля на страните. Доказването на такива сделки е изключително трудно, поради специфичния им характер и поради факта, че рядко страните създават доказателства за това, поради прякото им учатие. Пример за относителна симулация е да кажем, когато при продажба на вещно право върху недвижим имот, в окончателния договор в нотариална форма, страните посочват цена която е по – ниска от действително заплатената. За всички трети лица, цена по сделката ще е тази, посочена в нотариалния акт, а за страните, в техните вътрешни отношения, ще е действително заплатената цена.

Заобикаляне на закона е налице, когато с използването на по принцип позволени от закона средства, по опосреден, непряк начин, страните постигат един неправомерен правен резултат. Пример за заобикаляне на закона би бил, извършване на облагаема доставка, по която действителен получател е физическо лице, но фактурата е издадена на юридическо лице, което е регистрирано по ЗДДС, с цел да бъде упражнено правото за ползване на данъчен кредит, което не би могло да бъде упражнено от физическото лице.

Третият случай, където цената по облагаемата доставка значително да се отличава от пазарната, до известна степен се припокрива с първия, представляващ сключване на относително симулативна сделка. Посоченият по – горе пример, би могъл да бъде даден със същият успех и в този случай. Важно практически е да се отбележи, че под „пазарна цена” законът има предвид цената съгласно §1, т.8 от ДР на ДОПК. Пазарната цена следва да бъде установена от ревизиращия орган, в рамките на ревизионното производство, по реда за събиране на доказателства и съобразно предвидените в закона методи за определянето й.

За съжаление, няма нормативно определен критерий за определяне кога е налице значително отклонение

Такъв критерий все още не е установен и от съдебната практика. Така че, преценката трябва да бъде извършвана от ревизиращия орган, във всеки конкретен случай, което е предпоставка за противоречиво прилагане на тази разпоредба.

Разбира се, действието на разпоредбите на члл.177 от ЗДДС не бива да се абсолютизира. За радост, е налице и тенденция към стесняване и ограничаване на приложното поле на солидарната отговорност. Основна заслуга в тази насока има съдебната практика на Съда на европейската общност. Тя се изразява в постановяване на редица решения по дела на съда, по въпросите на прилагане на режима за облагане с данък върху добавената стойност и допустимите съобразно общностното законодателство ограничения в ползването на право на данъчен кредит, които могат да бъдат въвеждани в националните законодателства от държавите-членки. Като последица от това, в последните години се създаде и немалка съдебната практика на административните съдилища и Върховен административен съд на национално равнище. Също така, реализирайки законните си правомощия Министерство на финансите и Национална агенция по приходите със свое писмо, обобщавайки натрупаната практика, дадоха задължителни указания за прилагането на чл.177 от ЗДДС на органите на приходната администрация.

Изрядните данъчно задължени лица следва да насочат усилията си към това, да сключват и отчитат облагаемите си сделки по такъв начин, че за тях да не са налице елементите от фактическия състав на солидарната отговорност, тъй като липсата на който и да е от тях би изключил приложението й. От друга страна, остава надеждата, че държавата ще следва политиката на противодействие на данъчните измами, използвайки съответните механизми, но така че санкционните им последици да не нарушават и не затрудняват развитието и нормалното функциониране на местния бизнес.

допълнително по темата - www.tbmagazine.net/statia/solidarna-otgovornost-pri-dds-koi-tryabva-da-plashcha.html