Високата ликвидност в банковата система доведе до нов феномен в нея – преустановяване на откриването на срочни депозити, коментират от MoitePari.bg.
Очевидно нулевите лихви по депозити и отрицателни за фирми, както и таксите за откриване и съхранение на средства (при някои банки), не бяха достатъчни да направят тази форма на спестяване по-малко атрактивна за българите. Тук дори не засягаме темата за инфлацията, която обезценява още повече спестяванията.
Средната лихва по депозит повече от 5 години е под 1% и въпреки всичко спестяванията в банки нарастват, а здравната криза (противно на повечето очаквания) се оказа катализатор на този процес.
Първите депозитни продукти, които изчезнаха от банковия пазар бяха депозитите с авансово изплащане на лихвата. Впоследствие липсата на нужда от привличане на средства, доведе до постепенно спиране на депозитите с нарастващи лихви, гъвкавите продукти, които позволяваха свободна разполагаемост с част от средствата по депозита и други по-атрактивни спестовни схеми. С това банките дадоха ясен знак, че депозитите не представляват интерес за тях и евтиният ресурс им позволи да понижат лихвите по заеми и да поставят акцент върху тях. Вече повече от година по-големите банки в страната предлагат само стандартни срочни депозити, като в началото на месец март една от най-големите банки уведоми клиентите си, че спира предлагането на единственият срочен депозит, който тя предлагаше.
В списъка на преустановени депозити присъстват 12 вида депозитни продукти, които банката през годините е спряла да предлага.
Примерът последва друга голяма банка, която уведоми клиентите си, че считано от 07.07.2021 г. преустановява предлагането на единственият срочен депозит. Най-вероятно други банки също ще последват този пример. На пръв поглед ситуацията за някои може би е шокираща, но ако я проследим в детайли през последните няколко години, ще установим, че това е логичен ход. На банките просто не са им необходими още депозити. Причина може да се търси и в отрицателната лихва, с която БНБ таксува банките върху техните свръхрезерви в размер на 0,7 на сто годишно.
