Въпреки че българската икономика забавя своя растеж до 2,4% на годишна база през първото тримесечие на 2020г., ниската външна задлъжнялост и натрупаните финансови буфери я поставят в добри първоначални условия преди пандемията, свързана с разпространението на COVID-19. Прогнозите на различни национални и международни финансови организации и институции допускат, че икономическият растеж в България ще бъде в границите между -7,2% и -3% през 2020 г. и между 4% и 6% през 2021 г.
Инфлацията забавя своя ръст до 1,1% на годишна база през второто тримесечие на 2020 г.
В края на юни 2020г. безработицата в страната нараства до 4,4%. Бюджетният излишък възлиза на 1,4% от БВП в края на второто тримесечие на 2020г.
През второто тримесечие на 2020 г. хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) забавя своя ръст до 1,1% на годишна база, спрямо отчетените 3% на годишна база през първото тримесечие на 2020 г. През юни 2020 г. инфлацията в България възлиза на 0,9% на годишна база, което е повече спрямо средното за ЕС (0,8%) и еврозоната (0,3%). България е девета в ЕС по прираст на ХИПЦ през юни 2020 г.
През юни 2020г. безработицата, измерена като част от работната сила, нараства до 4,4% от 4,2% в края на първото тримесечие на 2020 г.
Безработицата в страната е пониска от средната за ЕС, като България се нарежда на шесто място сред държавитечленки на ЕС с най-ниска безработица през юни и трета сред страните от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
В края на юни 2020 г. броят на безработните в България се повишава до 147 хил. души от 139 хил. души, колкото беше в края на първото тримесечие на 2020г. и спрямо 142 хил. души в края на второто тримесечие на 2019г. Делът на безработните младежи (под 25-годишна възраст) намалява до 10,1% в края юни 2020г., в сравнение с 12% в края на март. В края на юни 2020 г. средното ниво за страните-членки на ЕС е 16,8%, като най-голям е делът на безработните младежи в Испания, Гърция и Италия.
Банки
В края на второто тримесечие на 2020 г. активите на банковата система са в размер на 115,28 млрд. лв. и представляват 98,3% от БВП.
За второто тримесечие на 2020 г. банковият сектор отчита нетна печалба в размер на 219 млн. лв. (спад от 26% на тримесечна база)
Влияние върху финансовия резултат оказват забавянето на кредитната активност, по-ниските приходи от такси и комисиони, ниските лихвени проценти, извършените разходи за обезценка, управлението на разходите за дейността и качеството на кредитния портфейл, както и някои еднократни ефекти.
От второто тримесечие на 2020 г. е в сила предложеният от Асоциацията на банките в България и утвърден от БНБ Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, във връзка с извънредното положение, въведено от Народното събрание на 13 март 2020г., от който се възползваха редица домакинства и нефинансови предприятия. Средните лихвени проценти по новодоговорените кредити и срочни депозити задържат достигнатите ниски стойности.
Кредити и депозити на домакинства
В края на второто тримесечие на 2020г. обемът на потребителските кредити, отчитани според статистиката на управление „Банков надзор“ на БНБ, възлиза на 12,56 млрд. лв., при 12,61 млрд. лв. тримесечие и 11,95 млрд. лв. година по-рано. През второто тримесечие на 2020г. ръстът на потребителските кредити бележи забавяне до 5,1% на годишна база и спад от 0,4% на тримесечна база (по данни от управление „Банков надзор“ на БНБ), след месечни спадове през април и май. Обемът на жилищните кредити, отчитани според статистиката на управление „Банков надзор“ на БНБ, се равнява на 13 млрд. лв., при 12,76 млрд. лв. в края на първото тримесечие на 2020г. и 11,62 млрд. лв. в края на второто тримесечие на миналата година. Ръстът е от 1,9% на тримесечна база и от 12% на годишна база, като и тук статистиката на БНБ отчита забавяне.
В края на второто тримесечие на 2020 г. общата сума на депозитите на домакинства и сектор НТООД нараства със 7,8% на годишна база, при 7,2% годишен ръст в края на март 2020г.
Депозитите на домакинствата са в размер на 57,17 млрд. лв.
Делът на сектор „Домакинства“ в общата сума на депозитите в системата е 66,2%.
Лихвени проценти по кредити
Средният лихвен процент по потребителските кредити в левове към края на юни 2020г. се понижава до 7,6%, спрямо 7,66% в края на първото тримесечие на 2020г. Лихвените проценти по потребителските кредити в евро към края на юни 2020г. спадат до 3,36%, в сравнение с 4,43% три месеца по-рано. В края на второто тримесечие на 2020г. средният лихвен процент по жилищните кредити в левове остава без промяна при 2,91%, в сравнение с края на първото тримесечие на годината. За същия период средният лихвен процент по жилищните кредити в евро се повишава минимално до 3,53% от 3,48%.
Към края на юни 2020г. годишният процент на разходите (ГПР), който, освен лихвата, включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се понижава до 3,16% от 3,19% за жилищните кредити в левове, а нараства до 3,94% за тези в евро от 3,8% тримесечие по-рано. Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 8,87% и 3,69% за тези в евро, при 9% и 4,64%, съответно, в края на предходното тримесечие
