Развитието на бизнес е трудно без финансова подкрепа най-вече от банките. В последните две години на криза много фирми изпаднаха в невъзможност да обслужват кредитните си задължения към финансовите институции. Ситуацията е тежка и за двете страни – даден бизнес умира с всички последствия от това, а банките нямат полза от принудително придобити имущества и лоши клиенти. За това състояние разговаряме с Екатерина Панайотова, директор "Маркетинг и клиентски сегменти", УниКредит Булбанк
Г-жо Панайотова, защо българските лихвите по кредити са едни от най-високите? - Ако питаме това, трябва да си зададем резонния въпрос защо българските лихви и по депозитите са високи. Никъде на запад няма 7% годишна лихва по депозити. В ЕС доходите от лихви се облагат и лихвите по депозитите не са източник на доходи, а по-скоро това са капиталовите инструменти. Това дава и отговор на въпроса: банките в България купуват по-скъпо ресурса си. И затова съвсем резонно, продаваме парите на по-висока цена. Не смятате ли, че за лоялните клиенти на една банка е редно да има някакви бонуси? - Абсолютно съм съгласна, че лоялните клиенти трябва да бъдат възнаградени за взаимоотношенията с банката. Ние работим в три насоки: първата е, че максимално и ежедневно се опитваме да подобрим професионализма на колегите в банката, за да могат лоялните клиенти да намират допълнителна стойност в това да са наши клиенти. Второ, по повод десетгодишнината от стъпването на УниКредит на българския пазар, разработихме специална програма за лоялни клиенти. Тя срещна голям интерес и е приета много позитивно както от колегите ни, така и от клиентите, които те обслужват. Ние, като най-голямата българска банка с огромна клиентска база правим всичко възможно да сме добър модел на поведение на пазара. Трето, в момента разработваме и специална програма за лоялни клиенти, която ще предложим в скоро време. Претърпяха ли загуби българските банки в кризата и в какво се изразяват те? - За българските банки кризата се изразява от една страна в това, че се увеличава размера на заделените провизии. Последните данни от БНБ показват, че обемът кредити се движи съвсем бавно нагоре, но за сметка на това размерът на просрочените заеми също върви нагоре. От друга страна, банките също така значително си намалиха маржа на печалба по отношение на различните продукти, тъй като споделят с клиентите си част от тежестта на кризата, на увеличената цена на ресурсите. Като загуба можем да отчетем и пропуснатите ползи от бизнес, тъй като пазарът не е толкова активен, колкото преди кризата. Българските банки са много строго стриктно регулирани, дори повече от западните, и са стабилни. Въпреки кризата има ли добри проекти, които кредитирате и в каква сфера са те? - В нашата банка не сме си променили кредитната политика. И преди, и по време на кризата, банката не е преставала да кредитира добрите проекти. Опитваме се да подпомогнем нашите клиенти в процеса на стабилизирането им. И преди за УниКредит Булбанк се говореше като за консервативна банка в процеса на кредитиране, поемаме само добре премерен риск и това се оказа много положително. За мен истинския експерт, това което се опитваме да развиваме, е този, който обективно гледа проекта и е обективен и реалистичен, а това много помага на клиента. Всеки, който отиде в банката, иска максималната сума. Ние се опитваме да „приземим” клиентите си до една по-реалистична платформа и сега доста от тях ни благодарят за тази експертиза, която са получили от нас. До колко сте склонни да преструктурирате един проблемен кредит и колко във времето можете да изчакате един предприемач за да стъпи на крака? - Не само че сме склонни, но се опитваме да намерим устойчиво решение за бизнеса на клиента. Тъй като имаме голяма база данни и познание на пазара, стигаме до там, че търсим решение в самата банка, опитваме се да подпомогнем бизнеса на клиента да си стъпи на крака чрез търсене на нов бизнес и сред други клиенти на банката. Разбира се, че нямаме интерес да събираме имущество, но е вярно, че има и крайни случаи, в които ситуацията е безнадеждна. Преструктурирането е стабилизиране на проблемните кредити, но тогава, когато има светлина в тунела. При трайно нарушени финансови показатели и лоша прогноза за бъдещето, не е устойчиво един бизнес да продължи. За да бъдем максимално ефективни като банка за нашите клиенти, е необходимо още при първите сигнали за някакви затруднения, клиентите да дойдат при нас. В много случаи клиенти не споделят с банката затрудненията си, опитват се да намерят пари от странични източници, което понякога направо ги закопава. Посланието, което отправяме към клиентите е, че нашата цел е да подпомогнем бизнеса им, ние имаме голям интерес да стабилизираме бизнеса им, не да разпродаваме активите им. Повечето от банките имаха кампании за бизнес кредити в края на миналата година. Вие също. Каква е реакцията на бизнеса? - Още от средата на миналата година се усети раздвижване на бизнеса в България, което се изрази в малко по-висок кредитен апетит от фирмите на пазара. Компаниите започнаха да стават по-сигурни в инвестиционните си намерения. Това беше и причината с преференциални условия да подкрепим това раздвижване, това възраждане на бизнеса. Не е тайна, че именно малкия бизнес ще ни измъкне от кризата. Това беше идеята да започнем кампанията. Резултатите са много добри. От началото на годината до сега не сме имали такъв ръст –два пъти скочиха реализираните обеми кредити в сравнение с всички останали периоди… В такива моменти на криза освен ценовите параметри, за клиентите е много важно за кратък срок да получат отговор. В състояние сме в рамките на два дни да дадем отговор на клиента. Малките фирми са чувствителни най-вече към времето за отговор. Фирмите теглят основно кредити за оборотни средства, но това е съвсем оправдано. Има съживяване и при инвестиционните заеми. Активни сектори са селското стопанство, за разлика от предходни години, когато строителство и транспортния сектор бяха водещи. Сега техния дял е много по-малък. Има ръст по отношение на производството, което е добре, търсят се инвестиционни кредити за шивашки, дървообработващи предприятия и т.н. Кога реално всички могат да усетят, че излизаме от криза? Кои ще са показателите? - Показателите за БВП, за дефицит за съжаление не топлят пряко обикновения човек, не вкарват пари в джобовете на хората. При фирмите – подобрение ще има когато намалее междуфирмената задлъжнялост. Всъщност основния проблем не е самата задлъжнялост, а това, че в момента фирмите не си изпълняват плащанията по договорите. В това отношение основен играч при изпълнението на договорите е и самата държава. За гражданите подобрението ще дойде с това, да се почувстват по-стабилни на работното си място, да повишат покупателната си способност. Кризата, макар и нещо лошо, играе ролята на санитар, както казва Левон Хампарцумян. Има добър, оздравителен ефект за силните, за добрия бизнес.
