Всички сме учили, че световноизвестните български рози се берат на изгрев слънце, за да разнесат след това аромата на България по света...Всички познаваме качествата на истинския натурален мед, който има лечебни свойства. Все повече говорим за чисти продукти и все повече гледаме етикетите на храните. Когато видим “BIO” в главата ни изникват картини на онези тучни ливади и “щастливи” крави, и усещаме мириса на онзи истински домат, гледан както едно време от баба на село. Факт е, че света се връща към природата в най-чистия и вариант. Химията навлезе трайно в живота ни и вече се питаме, кое е истинско? Затова и в сила ще влязат отново старите стандарти за мляко, сирене, хляб... Биопроизводството започва все повече да набира сила и у нас, но както много други дейности среща сериозни спънки, най-вече от бюрократично естество. Какъв път се изминава, за да се стигне до етикета BIO, разказа Веселина Ралчева, която вече....години в Панагюрище се занимава с производството на биологични рози и лавандула.
Г-жо Ралчева, какво точно значи биопроизводство? Какво се крие за това понятие? - На първо място начин на запазване на равновесието в природата. По-конкретно - това е биологично земеделие без употреба на химични торове и прерапати. Идеята е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда.
Кой сертифицира един биопроизводител? - В България има 10 лизенцирани сертифициращи органи. Повечето от тях са клонове на международни сертифициращи организации.
Какви инвестиции са нужни за да започнеш производство. Има ли специални изисквания? Какво е по-различното в това производство? - Най-напред е необходим е един преходен период. Това са между две и три години, в които в стопанството се преустановява употребата на химически торове и препарати, спазват се принципите на биологичното земеделие, но все още не се издава биосертификат и продукцията се продава като конвенционална. Това е най-трудният период за земеделския производител. В повечето случаи добивите спадат, разходите се покачват поради необходимостта от използване на механична обработка и увеличаване на разходите за наемане на работна ръка, както и евентуалното използване на биологични торове и препарати, които са по-скъпи. Тук се прибавят и таксите към сертифициращия орган. Ако става дума за трайни насаждения, те в повечето случаи преминават през един период на приспособяване, или буквално период на „преболедуване”. А в същото време, както казах, продукцията все още се продава на цената на конвенционалната и всичко това натоварва много земеделския производител. Именно затова са предвидени немалка част от субсидиите от общата селскостопанска политика за този преходен период на преминаване към биоземеделие. За съжаление в България те все още не могат да достигнат до биофермерите. В повечето случаи поради административни и бюрократични пречки.
След колко време може да се очаква възвръщаемост? - Възвращаемост може да се очаква след четвърта-пета година.
Има ли клиенти за биопродукти у нас? - В България този пазар все още не е достатъчно развит. По-голямата част от биологичната продукция на България се изнася в Европа, САЩ, Япония. В последните месеци обаче сме свидетели на все по-засилен интерес и у нас – започват да се откриват специализирани био магазини в големите градове. Все повече хора и в България започват да обръщат внимание на това с какво се хранят и как се грижат за здравето – своето и на децата си. Така че, лично аз очаквам бързо развитие на този пазар и в България.
Защо продуктите са няколко пъти по-скъпи? - Не мисля, че може да се говори за “няколко пъти”. В повечето случаи става въпрос за увеличение в рамките на проценти над цената на конвенционалния продукт. Недостатъчно развития пазар обаче и липсата на пряка връзка между биопроизводителите и търговците, винаги води до по-голямо оскъпяване на продукта, който достига до крайния потребител.
Какво е отношението на държавата към биопроизводителите? - Както споменах по-горе – като мащеха към доведеното си дете. Не само, че не срещаме никаква подкрепа, но в повечето случаи биоземедлците са най-проверявани и най-наказвани що се отнася до получаването на субсидии. Биоземеделците вложиха изключително много усилия и нерви в опитите си да достигнат до предназначените за тях пари, но засега вместо да бъдат поощрение, те срещат по-скоро дискриминация от Министерството на земеделието и храните. Огромна част от тях вместо субсидии получиха глоби и наказания за бъдещи периоди. Трудностите при усвояването на тези средства са огромни. Няма и никакви заделени средства по Плана за биологично земеделие 2007-2013 г., който предвиждаше развитие на пазара, промоция и реклама на биологичните продукти. Засега очевидно няма политика по отношение на биологичното земеделие в България.
До колко кандидатстването по проекти е успешно и отворените програми достъпни ли са като изисквания към фирмите? - От предвидените 800 млн. лева европейски средства по Програмата на селските райони именно за „Агроекология” до момента са усвоени едва около 5 млн. лева. Причините са основно бюрократични. Поради технически грешки и административни пропуски първата година масово се отхвърлиха заявления на биоземеделци. Парадоксалното е, че тези заявления се попълват и окомплектоват от различни служби към Министерството на земеделието и храните и получават средства за това от Програмата за селските райони. Те обаче не носят никаква отговорност за пропуските! Процедурата е много усложнена. Фактът, че усвояването е под 5 % за първите няколко години е показателен.
Какво става ако не получите субсидии? - Има колеги, които са пред фалит. Други обмислят да се откажат от биологичното земеделие. Поради закъснението на средствата по Агроекология от останалите плащания, повечето банки направиха кредитите си предсрочно изискуеми. Хората, на които дължим рента също не могат да чакат и не ни вярват, че все още очакваме субсидиите си, тъй като чуват от Министъра, че всичко е платено на 100 %. Така биофермерите са притиснати отвсякъде. Много от тях не успяха да засеят пролетните си култури. Положението наистина е тежко. Ако държавата каже, че не желае да отпусне тези иначе европейски пари на биоземедлците, всеки от тях ще си преосмисли и подреди някак нещата. Безкрайните обещания обаче без реален резултат изнервиха много биопроизводителите. Още по-неприятни са немалкото наложени санкции за бъдещи периоди, които ще доведат вместо до помощ, до наказания на хората, решили да прояват отговорно отношение към околната среда и честотата и качеството на произвежданите продукти.
Какво е отношението на банките към биопроизводители, отпускат ли кредити? - По принцип отпускането на кредити за земеделие е трудно. В последните години имаше отпускане на кредити срещу бъдещи субсидии. При нашия случай обаче субсидиите така и не се получиха за две години и банките вече масово отказват да отпускат кредити срещу агроекологични субсидии.
Има ли чужди пазари за родно био производство и в кои сегменти? - Има пазарна ниша и интерес към биологичната земеделска продукция. България има имидж на страна с екологично чисти и качествени продукти и може да заеме тази ниша. И в момента се изнасят много успешно етерично-маслени култури, зеленчуци, био мед.
