fbpx COP27: Човечеството продължава по магистралата на път за климатичния ад | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

COP27: Човечеството продължава по магистралата на път за климатичния ад

Водеща снимка
Да

COP27: Човечеството продължава по магистралата на път за климатичния ад

От 6 до 18 ноември в Египет се провежда 27-та конференция за климатичните промени – COP27. На срещата присъстват 120 световни лидери, делегати от 196 държави и общо над 33 000 регистрирани участници – сред които не само политици, но и наблюдатели, експерти и активисти. Тазгодишният COP е вторият най-посещаван след COP26 в Глазгоу миналата година. Това е показателно за засилването на общественото внимание и ангажираността към климатичните промени през последните години.

Срещата бе открита с остра реч на генералния-секретар на ООН Антонио Гутериш, който предупреди за продължаващото повишение на температурата на Земята. По неговите думи, човечеството е “в битката за живота си” и продължаваме да ускоряваме “по магистралата на път за климатичния ад”. Той също така изтъкна, че въпреки конфликтите, като този в Украйна, това не трябва да измества вниманието от климатичните промени. 

Той призова за създаването на “Пакт за климатична солидарност” – споразумение между развитите и развиващите се страни, при които по-богатите подкрепят по-бедните. Гутериш заяви, че развитите държави трябва да бъдат водещи, но и т.нар. нововъзникващи икономики (държави в процес на бърз растеж и индустриализация, които все още нямат характеристиките на развита икономика) също притежават критична роля. Гутериш посочи САЩ и Китай като ключови за реализацията на този пакт. Генералният-секретар завърши речта си с посланието: 

“Човечеството има избор. Сътрудничество или смърт. Ще има или пакт за климатична солидарност, или пакт за колективно самоубийство”.

Подобно по дух изявление имаше и от бившия американски вицепрезидент и климатичен активист Ал Гор, който се обяви против намеренията за нови сделки за добив и транспорт на природен газ и заяви, че човечеството трябва да престане да използва “синята атмосфера като отворен канал”. Гор нарече добива на изкопаеми горива “култура на смъртта”.

Положителни сигнали бяха изпратени от президента на Франция Еманюел Макрон. Той заяви, че войната в Украйна няма да отклони страната от нейните климатични цели и призова богатите страни да компенсират по-бедните, които са и най-засегнати от климатичните изменения. Той също така призова за забрана на добива на горива от дълбоки води – такива под 200 метра дълбочина, тъй като тази практика крие високи и на този етап – неизяснени рискове за морските хабитати.

Подобно послание се чу и от германския канцлер Олаф Шолц. Той утвърди ангажираността на страната си, като определи, че след необходимото, поради войната в Украйна и недостига на газ, краткотрайно завръщане към въглищата, 2030-та година ще бъде крайна дата за изход от потреблението им. Германия също така ще увеличи подкрепата си за програми на околната среда до 6 милиарда долара, от които до 2 милиарда ще отидат за опазване на горите.

Интересен факт беше присъствието и на настоящия британски премиер Риши Сунак, който в последния момент реши да оглави делегацията на Обединеното кралство, и на бившия премиер Борис Джонсън. За разлика от Сунак, Джонсън присъства като гост и бе особено критичен към досегашното развитие на ситуацията около преговорите за климата – според него, след поскъпването на горивата т. г. се е развил “разрушителен цинизъм” и не можем да си позволим слаби и колебливи действия.

Развитие по водещата тема “Загуби и щети”?

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова останалите развити държави да последват добрия, по нейно мнение, пример на Европейския съюз за финансирането на мерки за смекчаване и адаптация, част от 100-те милиарда щатски долара годишно, обещани през 2009 г. 

Срещата бе белязана от отсъствието на президентите на САЩ и Китай, въпреки че те са изпратили делегации. Отсъствието на Джо Байдън може да бъде обяснено с ангажиментите покрай приключилите наскоро междинни избори в САЩ за Конгрес и Сенат. 

По време на деня на финансите експертите на ООН публикуваха списък с проекти по мерки в бедни страни на обща стойност от 120 милиарда долара, които инвеститори биха могли да подкрепят. Такъв проект е например Планът за подобрение на водната инфраструктура в Мавриций на стойност 10 милиона долара.

Франция и Германия подписаха споразумения за отпускане на заем с преференциални условия от 300 милиона евро на Южна Африка, за да се подпомогне енергийния преход към чиста енергия.

Италия, Великобритания и Швеция бяха сред държавите, които обещаха повече от 350 милиона долара за финансиране на природосъобразни решения в страни като Египет, Фиджи, Кения и Малави. Обединеното кралство също така заяви, че ще позволи отсрочване на плащанията за страни, засегнати от екстремния метеорологични явления.

Пратеникът на САЩ Джон Кери представи план за закупуване на въглеродни кредити от развиващите се страни, в подкрепа на прехода към чиста енергия. Тази практика би била част от широко критикуваната търговия с емисии – съществуват опасения, че те не водят да съществени намаления на емисиите и функционират на принципа “Замърсителят плаща”.

В същото време пратеникът на Китай Сие Женуа заяви, че САЩ “са затворили вратите” за преговорите за климата и, че е нужно да ги отворят отново.

В същото време министърът на климатичните действия и енергетиката на Австрия заяви, че страната ѝ ще осигури 50 милиона евро допълнителна подкрепа за “Загуба и щети”. Нова Зеландия предложи подобна подкрепа в размер на 20 милиона новозеландски долара.

Нови доклади и критики към конференцията

Според нов доклад, публикуван във вторник, подкрепен от ООН, и озаглавен “Финанси за климатични действия”, развиващите се държави ще се нуждаят от общо 2 трилиона долара на година до 2030 г., за пълното финансиране на подкрепа за мерки за смекчаване, адаптация и загуби и щети.

А в друг нов доклад на международната асоциация Oxfam, се казва, че милиардерите са отговорни за 1 милион пъти повече емисии от средностатистическия човек. Според изследването, само инвестициите на 125 милиардера са отговорни за 393 милиона тона CO2 на година, еквивалентни на годишните емисии на 85 милиона коли. А това е 1 милион пъти повече от общите емисии на “най-бедните” 90% в света (всеки с годишен доход, по-малък от 173 000 евро).

Както и през изминали години, така и тази, тревога буди присъствието по време на събитията и дори подкрепата на големи компании, в някои случаи дори и на такива за добив на изкопаеми горива. Факт е, че Кока-кола, една от най-големите компании-замърсители в света, е сред спонсорите на COP27, което доведе до обвинения за т.нар. грийнуошинг. А се оказа, че на конференцията присъстват рекордно голям брой лобисти за изкопаеми горива – общо 636. Поради тази причина активистите, които се намират на форума, призоваха за изгонване на “престъпните” представители от конференията.

Публикацията е част от поредица на Климатека, която проследява развитието около срещата на страните в Египет по въпросите на климата – COP27.