fbpx България не трябва да подкрепя данък върху цифровите услуги в Европейския съюз | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

България не трябва да подкрепя данък върху цифровите услуги в Европейския съюз

Водеща снимка
Да

България не трябва да подкрепя данък върху цифровите услуги в Европейския съюз

До юли 2021 г. Европейската комисия трябва да представи, като основа за допълнителен собствен ресурс, предложение за данък върху цифровите услуги с оглед на въвеждането му най-късно до 1 януари 2023 г. Наскоро приключиха обществените консултации и сега се очаква обратната връзка от комисията по представените становища.

Коментарът по идеята не е труден, но нека все пак очертаем обстановката, в която тя се обсъжда.

  • Дигиталната революция от последните години тепърва ще оказва влияние върху всеки аспект от живота и работата ни. Неслучайно самата комисия си поставя за цел до 2030 г.:
  • най-малко 80 % от всички възрастни да притежават основни цифрови умения и в ЕС да има 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно повече такива работни места следва да се заемат от жени.
  • всички домакинства в ЕС да имат гигабитова свързаност, а всички населени райони да бъдат обхванати от 5G; производството на авангардни и устойчиви полупроводници в Европа следва да достигне 20 % от световното производство.
  • три от четири дружества да използват компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и изкуствен интелект, над 90 % от МСП да достигнат поне базово равнище на цифров интензитет, а броят на стартиращите предприятия в ЕС, достигнали пазарна стойност от 1 милиард щатски долара, (наричани „еднорози“) да се удвои.
  • всички ключови обществени услуги да бъдат достъпни онлайн, всички граждани да имат достъп до своите електронни медицински досиета, а 80 % от гражданите да използват електронни решения за установяване на самоличност (eID).

Затова и планът на ЕС за възстановяване заделя поне 20% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост на стойност 672,5 млрд. евро за цифровия преход. Програми като „Хоризонт Европа“ - за изследвания и иновации, и Механизма за свързване на Европа - за инфраструктура, инвестират значителни суми за проекти в дигиталната област.

На този фон, данъкът върху цифровите услуги изглежда като идея, която нито ще насърчи тези процеси, нито в крайна сметка ще доведе до повече приходи за бюджетите, да не говорим пък за постигане на каквато и да е „данъчна справедливост“. Ето и няколко причини защо.

На първо място, все още няма ясна дефиниция какво е цифров бизнес или по-точно цифрова компания, като дори и Евростат не е формулирал такава. Това означава, че за целите на данъка ще се стигне до много тясно определение или пък ще засегне толкова много бизнеси, че ще е налице допълнително облагане във всички сектори на икономиката.

На второ място трябва да се отбележи, че не е решено как би се налагал подобен данък – дали той ще е като допълнение на съществуващото облагане, дали ще се налага върху приходите, или ще бъде върху транзакциите между бизнесите. И в трите случая са видни големите несправедливости, които ще се проявят най-вече поради различните данъчни системи в Европа.

На следващо място, при въвеждането на нов данък винаги трябва да се оцени дали ще се постигне целта, поради която той се въвежда. Комисията твърди, че т.н. цифрови компании често не плащат своя справедлив дял данъци като ефективно ги избягват, работейки в определени юрисдикции, докато генерират приходи другаде. Изследвания, обаче, сочат точно обратното - цифровите компании всъщност плащат справедливия си дял, дори когато работят в различни регулации в ЕС. Дигиталният бизнес е обект на ефективна корпоративна данъчна ставка, варираща от 27% до 32% за 5- и 3-годишни средни стойности. Тоест, допълнително облагане не е оправдано.

Не на последно място, трябва винаги да се оценяват ефектите от нов данък върху конкретния сектор. Различни анализи сочат, че данък върху цифровите услуги ще доведе до окрупняване в сектора, затруднена конкуренция, по-високи цени на тези услуги, което означава и забавен процес на цифровизация за всички (граждани, бизнес, администрация) и по-малко иновации[1].

Българската позиция относно въвеждането на подобен данък не е публично известна. Явно е, обаче, на какво ниво са навлезли цифровите технологии у нас, според Индекса, изготвян от ЕК. На последната позиция България има много работа, за да навакса и евентуално да постигне европейските цифрови цели за 2030 г., но това със сигурност няма да е възможно ако се въведе данък върху цифровите услуги.

Facebook коментари