Музика и цветове. Блясъкът на фойерверките се отразява в стъклата на прозорците. Чуват се ликуващи възгласи отблизо и далеч. Звънтенето на чаши за наздравица... Градът е пременен в традиционните си червено-златни одежди и се къпе в светлините на коледната украса. Навсякъде цари усещане за празник, живот... и още нещо...
Във вълнението и живота на Коледните празници често откриваме символа за края и началото. За отминаващото “старо” и идващото “ново”, които постоянно се преследват едно друго – като коте, гонещо опашката си – без да могат да съжителстват едновременно. В един и същи момент – в този момент. Може би единствено в последната минута на 31 декември, след обратното броене, и в момента на “Нулата” – успяваме за миг да свържем края и началото ведно. И да “рестартираме” собствения си живот с новото броене. Или поне – с нов поглед и ентусиазъм за предстоящото.
Нова Година с нейните фойерверки и живот е като един голям годишен часовник, който отмерва движението, прогреса и промяната. И често действа като указател, а понякога дори и като коректор за това какво е важно за нас – как още искаме да бъдем? Какво още избираме да създадем през следващата година? Какво да направим, така че да наваксаме пропуснатото? И докато пиша тези редове сега, осъзнавам, че именно в онзи момент на “Нулата” – сякаш всички дружно празнуваме не толкова Новата година, а именно моментът тук и сега. Полят с шампанско и удължен с традиционното Дунавско хоро.
Всеки ден е празник
Пространство. Празник. Простота. Три думи, идващи от Същността, за да отпразнуват това, което Е. Без “повече” и без “по-малко”. Това е Аз-ът в Същността и Животът, който всъщност Е…
Колко често празнувате себе си? Истината е, че честозабравяме да празнуваме, а още по-често пропускаме да празнуваме най-важния човек в живота ни – самите себе си. Затова “Да живеят празниците!”, благодарение на които се сещаме да поспрем за малко, да се поогледаме и да се порадваме на живота.
Какво, ако вашият собствен подарък за тази Нова година бъде именно това? Да празнувате себе си всеки ден и да се радвате на това, което създавате във всеки един момент? Замислете се – как би изглеждал животът ви еднагодина отсега – след 5, след 10 – ако още сега започнете да празнувате себе си? И ако всеки ден избирате да виждате красотата на живота. Да се удивлявате от сътворението, което сте, и от това, което създавате. И да се оглеждате в усмихнатото лице на собствената си същност... Знам, не е чак толкова просто, колкото звучи. Затова пък си заслужава да се опита.
Като за начало бихте могли да се огледате около себе си и да направите разходка до всички краища на собствения ви живот. И като си вземете време и пространство през наближаващите празници за рефлексия и равносметка, за въпроси и отговори. Със себе си. От себе си. За себе си.
Да бъда или да правя? ~ За Хамлет, Барон Мюнхаузен и Мечо Пух
Последните години качеството на живота ми се промени драстично, в резултат на една много малка, но съществена стъпка. Споразумях се със себе си – да живея живота си, така че да се чувствам добре. И да казвам “ДА” само на нещата и хората, с които се чувствам щастлива и с които мога да създавам и да израстваме заедно.
Интересно как често сме склонни да измерваме собственото си щастие или добруване през пожънатите успехи. А успехите – през това, което “имаме” или “нямаме”. И така, докато в един момент не се почувстваме изтощени от преследването на цел подир цел, резултат след резултат. И в крайна сметка стигаме до там, че правим целта или резултатите по-важни от самите нас. И от начина, по който се чувстваме “тук и сега”.
Беше преди 12 години, в навечерието на поредната Нова Година, когато в компанията на собственото ми Аз, се огледах около себе си и направих “360” на собствения си живот. Вгледах се дълбоко в себе си… и се запитах “Колко щастлива се чувствам сега? И ще ми бъде ли добре (с мен самата), ако продължа да живея живота си по този начин?”
Не ми отне много време, за да осъзная, че с годините си бях изградила една солидна и добре работеща стратегия
Днес я наричам с цветното име “Барон Мюнхаузен”. Благодарение на нея “влизах в боя” с всякакви трудности и предизвикателства, защото вярвах, че това е “единственият начин да израствам и да се развивам”. Така избрах да уча икономика, защото това беше terraincognitaза Артиста в мени разбира се – какво по-хубаво от това да опозная Икономиката и да я обикна? Научила се бях да пренастройвам “вътрешната си система” и да обиквам всичко, което не разбирах или изглеждаше да бъде трудно. И така го правех приятел в собствения ми душевен лагер. С Барон Мюнхаузен се научих да преодолявам себе си и да превръщам вътрешните си съпротиви в привлекателна разходка в света на още-неизследваното-мен. Научих се и да откривам щастието и смисъла за себе си във всичко и във всеки.
Прекрасна стратегия! Само дето – като всяка билка или лек – ако е в повече, може да ти навреди. И така, допреди 12 години, когато за първи път допуснах възможността да си позволя да се чувствам щастлива и да избирам какво да допускам в живота си, така че да се чувствам щастлива. И така пътят неусетно ме доведе до страната на Мечо Пух, който дойде, за да ми напомни да внимавам какво си пожелавам. Защото “колкото повече, толкова повече”. Ако каня в живота си предизвикателства – получавам предизвикателства. Ако си избирам щастие – получавам щастие.
И така от Хамлет, през Барон Мюнхаузен – онази вечер преди 12 години, се приютих в прегръдката на Мечо Пух. И не само че си пожелах – но си поставих и за цел – оттук насетне да се грижа за себе си и да си осигурявам необходимото пространство за себе си и собственото щастие. Защото ако аз самата не си го дам – кой друг да ми го даде?
Какво ново знам сега?
Че вечните въпроси си остават вечни. И че всеки ден се уча как ДА БЪДА, така че да съм… И да обичам себе си – именно защото съм. Затова какво, ако започнем на чисто с това кой съм сега и кой избирам да бъда утре? Защото това, което избирам да бъда утре – ставам още днес. Какво, ако обърнем формулата и изберем да бъдем, преди да правим? Защото “колкото повече – толкова повече”. Какво, ако си кажем, че само ние сме управниците на собствения си живот и че заслужаваме да бъдем щастливи?
Мерим успехите по банковите си сметки и натрупаните блага. Но като че ли единственият смислена сметка, която си заслужава, е тази на добродетелите и любовта. Към себе си. Към другите. И към живота, който създаваме. Затова, в пространството на празниците и в лоното на мъдростта – какво, ако се запитаме и си отговорим честно и открито:
За какво се чувствам благодарен в този момент?
С какво празнувам себе си сега?
Какво ме прави щастлив/а? И кой още избирам да бъда утре?
Какво ще продължа да правя и да бъда и през следващата година?
Какво съм готов/а да пусна да си отиде? И какво ново – да поканя в живота си?
С благодарност и любов – нека бъде Животът вечно нов.
