Изминалата 2020 г. беше белязана от събитие, което много от икономистите наричат „черен лебед“, заради неговата непридвидливост и трайни последствия, които носи то след себе си. Това единично събитие, наречено COVID-19, доведе не само до криза в световните икономики, но и промени изцяло нашите навици.
Как тези процеси се отразиха върху навиците ни да спестяваме? Спестяванията в банки са малко над половината от Брутния вътрешен продукт Нека да разгледаме статистиката на Българска народна банка.
В края на месец декември официалната статистика отчита, че общата сума на депозити на домакинства и НТООД* в банковата система възлиза на 61.042 млрд. лв., което приравнено към Брутния вътрешен продукт на страната ни се равнява на 51,8% от него.
Разглеждайки данните за предходните години (от 2017 до 2020г. вкл.), с цел да се установи дали ръстът е в обичайните граници, стигаме до извода, че през изминалата 2020 г. депозититите са нараснали с 1,7 пр.п. повече от ръста им през 2019 г. Веднага си задаваме въпроса:
Защо в толкова несигурни времена спестяванията растат повече, отколкото преди това?
Причините са няколко.
Бързаме да направим уточнението, че това съвсем не означава, че сме станали по-богати.
Обяснението е, че страхът от загуба и несигурност на доходи, кара домакинствата да бъдат особено предпазливи по отношение на харчовете си или както се казва: „Неволята учи!“.
Невъзможността да се предприемат пътувания и екзкурзии, отлагане на разходи за текущо потребление се считат за основните причини за нарастващите обеми привлечени средства в банковата система.
Страхът от загуба на доход също е причина спестяванията да бъдат под формата на депозити, както и нежеланието свободните средства да бъдат инвестирани, поради все по-малката склонност да бъде поеман риск в тази ситуация.
Няма да е пресилено, ако кажем, че спестяванията са увеличили своята степен на ценност / полезност и в несигурните времена придобиват още по-висока стойност и значимост за домакинствата.
Какво показват данните на Европейската централна банка
Ръст в привлечените средства под формата на депозити се оказва явление, което не е характерно само за България, но и за страните от еврозоната, въпреки спадовете на икономиките в резултат на корона кризата.
Данните на ЕЦБ сочат, че в края на месец декември 2020 г. общият темп на прираст на привлечени средства на домакинства е 7,6%. Към същият период привлечените средства възлизат на 8,34 трлн. евро.
Разбира се, ръстът на спестяванията в различните страни варира, спрямо спецификите на всяка и се определя от фактори като: - предприети правителствени антикризисни мерки за справяне с последствията от кризата; - навици и манталитет за спестяване на населението; - възможност за заделяне на средства, разполагаем доход и др.
Лихвена статистика
През последния месец на миналата година средният лихвен процент за новопривлечени средства с договорен матуритет на домакинства е бил 0,14%.
През годините сме установили, че връзката между обемите привлечени средства и лихвените нива по депозити се намират в обратна зависимост – колкото повече нарастват средствата в банковата система, толкова по-ниски са лихвените проценти по тях.
Ако до преди няколко години размера на лихвата, която банката предоставя беше водещ фактор за избор на депозит, то в момента важни за потребителите са гъвкавостта и удобството.
Те все повече се и ще се ориентират към дигиталните решения за спестяване като бързина и удобство за откриване на депозит. Финансовите институции от своя страна ще трябва да отговорят на това предизвикателство и предложат решения на клиентите си, отговарящи на новата тенденция, която се налага, наречена още „дигитално спестяване“.
