България е изправена пред тежка демографска криза и има нелогично и скандално висока обща преждевременна смъртност. Ако не се вземат спешни мерки населението на страната ни се очаква да намалее с 34% до 2050 г., а 70% от територията на страната ще се превърне в „демографска пустиня“.
Данните са част от анализ на ръководителя на катедра „Социално-икономическа география“ към Геолого-географския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Георги Бърдаров, и бяха представени на 18-ти януари в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ като нов принос към Доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ на ПанЕвропа.
В своя Принос към доклада доц. д-р Бърдаров e категоричен: „Нужни са ефективни мерки за подобряване на здравето, образованието и благосъстоянието още сега, за да може се промени демографската картина в бъдеще – след 5, 10, 15 години.
Съвременен поглед към демографската криза в България
България от дълги години е водеща по смъртност в цяла Европа, но към днешна дата вече сме дори на първо място по смъртност в света. Населението на страната ни ще намалее с 34% до 2050 г., показва прогнозни данни, изнесени от доц. Бърдаров.
Според него най-големият демографски проблем на България не е раждаемостта, защото коефициентът на плодовитост е близък до средните за ЕС, а най-големият проблем е в рекордните данни за преждевременната смъртност и продължителността на живота. Имаме най-ниска продължителност на живота в ЕС (74.3 г.) заедно с най-застарялото население. Смъртността е най-висока в Северозападна България, достигаща до скандалните 51% в някои села, които могат да се нарекат „демографски пустини“. Според Бърдаров, ако не се вземат мерки, през 2040 г. близо 70% от територията на България ще се е превърнала в „демографска пустиня“, което означава, че ще има територии в умерените ширини, на които въпреки най-добрите условия за живот и стопанска дейност, ще живеят под 10 души на кв. км.
Как да обърнем демографския тренд
Доц. Бърдаров предлага 7-компонетен подход за адресиране на кризата. Той е оптимист и категоричен - демографски рестарт е възможен – с комплекс от мерки в различни сфери и в най-вече в сферата на здравето на населението, свързано с рисковите поведения. Убеден е, че е утопия да забраним и да спрем вредните навици, а по-скоро трябва да вярваме в алтернативи, които са научно-обосновани и ще доведат до намаляване на здравните последствия от рисковите за здравето фактори.
Като демограф, общественик и човек изцяло подкрепям идеите, застъпени в доклада „неПОБЕДИМИ-ПАНДИИ“, че пълното ликвидиране на рисковите поведения в средносрочен или дългосрочен план е нереалистична цел. Но „научно доказаните подходи за намаляване на вредата от вредните навици, наред с профилактиката и превенцията на болестите, са по-добрият път, в резултат на което може да се адресира ранната смъртност у нас и да се осигури живот в по-добро здраве на населението в активна вързраст“, казва в доклада си доцентът.
Некачествената храна, липсата на профилактика, обездвижването и затлъстяването, дигиталната зависимост, стреса, алкохола, цигарите - справянето с всички тези вредни навици и рискови поведения са ключът към това да не се превърнем в „демографска пустиня“. Това са рискови фактори, които подценяваме, а те всъщност убиват 7 от всеки 10 души в света.
Храненето на българина е доста влошено, затлъстяването е новата пандемия, но тя е победима, оптимист е и проф. Милена Георгиева, молекулярен биолог и епигенетик, и един от авторите на доклада.
Намаляване на часовете пред дигиталните устройства ще намали щетите върху менталното здраве на децата ни, смята и друг съавтор на доклада „(не?) ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“, психологът Детелина Стаменова.
Колкото по-късно децата имат достъп до електронни устройства, когато спрем да ги храним, докато гледат ютуб, колкото повече спортуват и прекарваме време с тях, вместо да ги оставим с телефона, толкова по-малко ще бъде вредата за тях и по-голяма ползата за здравето им, съветва Стаменова.
