Предлагам ви да направим един експеримент. Отидете до принтера. Някъде около него със сигурност има пакет хартия с разкъсана обвивка и измъкнати поне няколко листа. Вземете един лист хартия и се върнете на бюрото си. Сега превърнете правоъгълника в квадрат, само със сгъване и късане. Не беше трудно нали? А сега се опитайте само чрез сгъвки и оформяне на хартията, без да режете, да лепите, да рисувате и да късате повече, да направите от този квадрат нещо. Да. Нещо. Някакъв предмет от заобикалящия ви свят или от света, който е във въображението ви. Растение, животно, сграда ако щете, човешко или фантастично същество дори, обикновен предмет, с който си служите ежедневно и чиито извивки и размери познавате до най-малкия детайл.
Имате време, поне докато шефа още е извън офиса или клиентите поради някаква причина не се надпреварват кой да ви зададе „най-умния“ въпрос. А и телефонът, като никога, не звъни вече пет минути. Take your time, както се казва…Е? Какво се получи?

Направихте корабче, нали? Или лодка, или солничка. Това е! Някоя от онези малки фигурки, които свързваме с детството си и с които са ни забавлявали като малки. Бели прости и лесни, които имитираме и преповтаряме едновременно с удоволствие и с досада от скучната им еднаквост. Но те ни създават настроение и за кратко ни отвличат от рутината на ежедневието понасяйки съзнанието ни в необичайна посока.

Има хора, за които създаването на хартиени фигурки се е превърнало в нещо повече от спонтанно забавление. Те са обхванати от духа на хартията и биха отделили колкото време е нужно за да изработят фигурка, която прилича на химикалката с тумбеста форма, която стои на бюрото в дясно от ръката им, или пък такава, наподобяваща динозавъра, който ги е втрещявал от екрана във филма, който са гледали предната вечер. Те са готови да съзерцават, да впрегнат целия си талант, цялата си интелигентност, цялата си геометрична и пространствена схватливост. Те изследват границите на търпението и въображението си, запленени от тайната да придават живот и израз на белия лист, като превръщат неговите плоскост и празнота във форма и дух. За разлика от останалите, които имитират вече направените модели от хартия, те са наистина творци. Макар и да звучи странно на български език, ги наричаме оригамисти.

„Хартията на духовете“, както някои наричат творбите на древното изкуство Оригами ( от японски oru – сгъвам и kami – хартия), е едно от понятията, които свързваме със страната на изгряващото слънце. Оригами се развива и съзрява именно в Япония, където придобива важна роля в бита, обичаите, обредите. Малцина знаят обаче, че традиционното японско изкуство води началото си от Китай. Скоро след създаването на хартията (I-IIв.) в Китай се появява и заниманието да се сгъват фигурки с различни форми от нея. След пренасянето на хартията в Япония обаче тази традиция бива оценена, техниките за сгъване биват развити и Оригами дълги години е важна и неизменна привилегия на висшата класа в японското общество. Хартиените фигури се използват при религиозни обреди, сватби, церемонии и създаването им се пази ревностно в тайна само за органичен кръг посветени. В последствие, с разпространението на писмеността и съответно хартията сред обикновеното население (VIв.), се популяризира и изкуството на оригами (което по това време се нарича орисуе или ориката, а по-кусно оримоно), като се разбулва неговата мистичност и тайнственост.

В своята същност и замисъл, Оригами е далеч от декоративното и практично приложение, което често му отреждаме днес. Първоначалните хартиени фигурки не се отличават с особена сложност. Те често само наподобяват обектите, които пресъздават - цвете, жаба, жерав… Идеята е, от квадратен лист хартия, без всякакви помощни средства да се пресъздаде духът на съответния обект. Важното е стилизираната пеперуда да създаде усещане за полет и пърхане с крила, а не да имитира детайлите на истинското насекомо. Предметите изработени от хартия са носели важен за хората смисъл. Самураите например са носили винаги със себе си специално изработени за тях хартиени амулети наричани noshi, в които са вплитани ивици сушено месо и риба. Смятало се, че те предпазват от беда и носят победа в битките.

Ако си представяте, човекът, който пресъздава и създава хартиени фигурки, като стар вглъбен в себе си японец, облечен в кимоно, приседнал на земята, който между приготовленията за чаената церемония и пиенето на саке запълва времето си с Хартията на духовете, просто за да продължи традицията и да не излезе от стереотипа предаден му от поколенията, доста сте се позаблудили. Както може да се очаква, с разпространението на това изкуство в глобализирания ни свят и с напредването на науката и технологиите, с оригами се занимават и много западни учени, които създават все по-прецизни, сложни и реалистични форми, прилагайки и детайлизирайки с математическите си мозъци геометричните възможности на формите и физичните свойства на материалите. Увлечени от тръпката на създаването и предизвикателството на трудността, повечето големи оригамисти са учени в различни области, които освен феноменални творения и стилове, създават и теории, техники, начини за описване и ръководства, които вече са превърнали сгъването на оригами в наука. За да ви убедя в прогреса на възникналата в Китай през I-II век забавна практика да се сгъва хартия, ще спомена и за не малкото оригами софтуерни продукти, които са разработени и подпомагат творческия процес на оригамистите, а и на обикновените любители. Не мога да пропусна и факта, че японски учени работят по изстрелването на хартиен самолет в космоса. Очаква се този самолет не само да бъде изстрелян в орбита, но и да се завърне на земята. Според учените, успехът на проекта би имал голямо приложение в областта на дизайна на космическите возила. Прототип на хартиения самолет вече е минал тестовете за издръжливост в свръхзвуков въздушен тунел при температура 230 градуса по Целзий, при условия имитиращи тези в космическото пространство . Звучи абсурдно, но и да стъпиш на луната е звучало абсурдно.

Впечатляващо е как, колкото и да се опитваме да приземим човешкия дух и да го накараме да се наслаждава на живота тук и сега, например пресъздавайки от лист хартия, бръмбара, който жужи около него, не можем да спрем стремежа му да надскочи себе си.

И накрая, ви предлагам да направим още един експеримент. Станете и отидете при кафемашината. Някъде наоколо със сигурност има обикновени квадратни салфетки. Ако са цветни още по-добре. Вземете една от тях и се върнете на бюрото си. Опитайте се да направите от нея цвете Не е сложно и става бързо. … Готови сте. Не е ли красиво?
Сега се огледайте наоколо и си набележете някого, който вие симпатичен, а лицето му е сериозно и осветено от отблясъците на монитора, в който се е втренчил. Отидете при него и му подарете цветето. …

Какво ще кажете? Ефектът е поразителен! Макар и за кратко, лицето му вече е озарено не от монитора, а от усмивка. Погледът му е в нежния цвят на водната лилия. А! Всъщност и вие се усмихвате!
Сега разбирате защо древните японци дълго време са пазили в тайна как се сгъва оригами!