Ще си позволя един по-разговорен коментар като данъчен консултант на темата за одита в неговата предистория - неговото прилагане в началото на преходния период на пазарна икономика у нас. Преди двадесет години започнаха първите опити за официализиране на тази дейност като нормативна уредба.
Преди 15 години се Правеха първите стъпки към изграждане на нов пакет от счетоводни закони и наредби.
Преходът от “големите чаршафи” на оборотни ведомости, журнал-ордери и мемориал-ордери към компютърно отчитане на тази бумащина беше труден за изпълнение. Като нагласа у счетоводителите и като техническо преоборудване от собствениците на предприятия за нови инвестиции в това отношение имаше трудности за реализиране на тези нови икономически процеси. Като теоретична подготвеност и компетентност на държавните органи на контрол - данъчната администрация и администрацията на държавния финансов контрол, също се чувстваше дефицитът от нови кадри, с нова енергия, и ново мислене. С други думи, трябваше да се премине в развитие на счетоводния труд от “дългите ръкавели” на възрастните счетоводители към компютърната грамотност на по-младия ешелон от колеги-счетоводители.
Това е смяна на едно поколение с друго, с всички произтичащи от това позитиви и негативи
Темата за одита е изключително важна и необходима за развитието на всяка една фирма, имаща средносрочна и дългосрочна перспектива. Като всяка висококвалифицирана услуга тя претърпя своето теоретично и практично еволюиране за последните двадесет години. В данъчната практика за това време, одитът придоби заслуженото си място в отчетността на фирмите при спазване на счетоводното и данъчното законодателство.
Преди десетина години нормите на спазване на счетоводните стандарти се разминаваха от данъчните такива
Получаваше се парадоксът, в счетоводната отчетност на едно предприятие да има коректно изпълнение на счетоводната политика и да има заверка на годишния финансов отчет със заверка “без забележка”. Впоследствие, при извършване на данъчна ревизия, същата отчетност “се санкционира” за неспазване на данъчните закони. Така се получаваше дискомфорт поне в три страни - първо, в съзнанието на ръководството на фирмата-клиент се оформяше меко казано “объркване” от различията на констатациите на данъчните органи и одиторите. Фирмата-клиент е ползвала специализираната услуга “одит”, имало е преглед на всички първични счетоводни документи, закрепен с безпроблемна заверка от дипломиран експерт-счетоводител, че са спазени нормите на счетоводните стандарти. В един последващ момент - “данъчното събитие ревизия ги изненадва с констатации - задължения към фиска!”
Второ, за одитора също се получава едно последващо ангажиране, без той да е причина за това - одитът е извършен за конкретната отчетна година, одиторът е предал резултатите от своя труд. За провеждането на ревизията, фирмата-клиент го търси за съдействие по компетентност и представителство.
Това не е вменено като задължение на одитора на теория, но на практика клиентът очаква от него “сега и веднага” да го представлявапред данъчните органи!
Третата страна на това недоразумение, произтичащо от вакуума между счетоводното и данъчното законодателство, е данъчната администрация. Тя е специализирана като теория и практика в проверка и контрол по спазване на счетоводното и данъчното законодателство. В годините 1990-2000 приоритет за тази администрация бяха нормите в данъчните закони. Така се констатираха в данъчно-ревизионните актове текстове по нетълкуване, неприлагане и неизпълнение на данъчните процедури!
Голям кураж се изискваше от фирмите да преодолеят годините на несъответствие между счетоводни и данъчни закони!
В последните години катализатор за широкото разпространение на одита като независима финансова дейност: “съвкупност от процедури, въз основа на които се изразява независимо мнение относно достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети”, изигра въвеждането в действие на международните счетоводни стандарти. Присъствието на голям брой корпоративни фирми, с българско и международно участие, даде реално отражение одитът да се прилага в дълбочина и да е осъзнат от собствениците-акционери, че е полезен и дава конкретни препоръки в осъществяването на счетоводната им и данъчната политика.
