За повечето хора „рибар” е човек, който се размотава по калния бряг на някой язовир, под акомпанимента на сръбска музика, каса бира, а някъде в близост пуши барбекю. Често след такива шумни компании, по брега остават купища отпадъци, които отблъскват истинските любители на природата. В следващите редове ще се опитам да ви разкажа за един друг вид риболов. Ще се опитам, защото нямам достатъчно думи, за да пресъздам красотата на местата, които ще посетите в случай, че решите да се впуснете в това приключение.
Изживяванията, които това занимание може да ви предложи, са многообразни и пълноценни. За мен риболовът на пъстърва винаги е бил преди всичко туризъм с елементи на алпинизъм и изследване на девствена природа, защото тази прекрасна риба рядко може до се срещне в близост до обичайните туристически маршрути. Често след няколко часово катерене по кози пътеки и провиране през шубраци, пред вас ще се открие омайна гледка, малък вир в края на водопад, огрян от слънчев лъч, пробил през короните на огромни дървета. В такъв момент рязкото дръпване на влакното от мятащата се на края му риба, рязко покачва пулса. Но изживяването не свършва до тук. Не по-малко приятно е след борба, изпълнена с адреналин, внимателно да откачите рибата от куката и да я върнете във водата. А след кратка почивка продължавате нагоре, към следващото чудно красиво вирче и следващата „битка”.
Първите си излети е добре да направите в компанията на опитен пъстърваджия, който ще ви покаже как да се придвижвате по хлъзгавите камъни, без да се нараните, а също и как да си подготвите въдицата за конкретното място. В случай че нямате такъв познат, може да се опитате да станете член на някой от риболовните клубове специализирани в пъстървов риболов (казвам „опитате“, защото не се става лесно клубен член). Там ще намерите не само съмишленици и водачи, но ще се научите и да опазвате природата, ще участвате в зарибявания, почиствания и други еко акции. Такива клубове са – „Балканка“, „Стари видри“, „Стримерите“ и др., които ще откриете в интернет и в рибарските форуми.
Но ако решите да опитате сами, просто вземете карта, на която и да е от българските планини, проследете средно големите потоци, проверете дали не попадат в територията на някой парк и в сайта на ИАРА (Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури), дали конкретната река е разрешена за риболов и в какъв режим е, купете си риболовен билет от някой магазин за риболовно оборудване, грабвайте раницата и нека изследователският дух ви води. Още по-добър вариант за начинаещи риболов-туристи е дву- или тридневен излет. Почти навсякъде в селцата ще намерите къща за гости или малък семеен хотел, в които да отседнете и използвате за база на няколко часовите си излети. Гарантирано при вашите домакини ще получите и информация за най-удобния маршрут до потока, който сте избрали.
Най-удачните места за среща с тази прекрасна риба са реките, които попадат в списъка „Хвани-пусни” - става дума за реки, на които сте длъжни да освободите и върнете във водата незабавно всяка уловена риба. Повечето такива реки са сравнително леснодостъпни и с добри рибни запаси. Най-известните Златна Панега, Искрецка, Дългоделска Огоста, Черна и Бяла Места, Драговищица, Рилска и др. (пълният списък е сайтът на ИАРА).
Друг не маловажен фактор да изберете риболовен туризъм, е минималната възможност да се изгубите - достатъчно е да следвате течението на потока и ще се върнете в изходната си точка. При всички случаи и тук важат правилата за безопасност в планината – винаги носете зареден телефон, задължително уведомете някой за маршрута, който сте избрали и кога смятате да се върнете. Добре е да ползвате карта, а още по-добре GPS. Внимавайте при среща с диви животни - повечето от тях ще ви усетят отдалеч и няма да се изпречат на пътя ви, но в случай на среща, просто отстъпете назад без паника.
Няколко думи и за различните методи за улов на пъстърва. Най-общо можем да ги разделим на два основни дяла: на естествена и на изкуствена стръв. За начинаещ рибар естествената стръв е по-лесен и по-евтин метод. На практика може да използвате каквато и да е въдица, но за малките планински потоци най-удобен е директен телескоп с дължина 5-6 метра, 2-3 метра влакно 0,16-0,20 и кука най-малко N10. Стръв може да си купите от всеки риболовен магазин, но може да си я набавите и сами от потока, на който се намирате. Практически всяко насекомо живеещо в или около реката ще ви свърши работа.
При риболова на изкуствени примамки също има два основни метода: на муха и на спининг. За риболов „на муха” се използват въдици наречени „мухарки” шнур и специфична макара, стръвта представлява изработено от перца или козина копие на насекомо или малка рибка. Риболовците използващи този метод се наричат „мухари”. Те често сами изработват примамките си, което е още една страна на хобито им, но можете да ги закупите и в търговската мрежа. За риболов на спининг се използват специални спинингови пръчки, но могат да се използват и такива за обща употреба. Важна е макарата, тъй като след замятане влакното започва да се намотава на макарата и при движението си във водата примамката привлича рибата. Най-често използваните примамки са блесни и воблери. Първите представляват плоско метално парче, които при движение във водата се върти или поклаща, а воблерите са имитация на рибка или друг воден обитател, като доста точно го наподобяват визуално и чрез движението си. Многообразието на блесни и воблери в търговската мрежа е наистина огромно, но и тук някои запалени рибари изработват примамките си сами, като някои от тях са истински виртуози.
С времето сами ще изберете предпочитания от вас метод. И най-важното - отнасяйте се с уважение към природата и нека след вашето посещение тя да остане толкова девствена колкото сте я заварили.
снимки: клуб „Балканка“, www.balkanka.bg
