Годината е 2019, намираме се в голяма столица в Азия. Ейми, образована и елегантна дама, е в града за важно интервю за работа. Пристига в хотела с новия си автономен автомобил. Добрата новина е, че не ѝ се налага да търси къде да паркира – колата може сама да намери паркомясто и да изпрати към Ейми информация за локацията си. В хотела я посреща роботът бариста Ми-хи, който услужливо ѝ приготвя и сервира еспресо според предпочитанията ѝ. Виждайки, че Ейми е изморена и някак притеснена Ми-хи се опитва да я развесели, като ѝ разказва виц, последван от весела песен. Оказва се, че Ми-хи не е единственият робот в хотела. Там са „назначени“ доста хуманоиди, които работят като рецепционисти, сервитьори, обслужващ персонал и гардеробиери. За свое улеснение Ейми е избрала опцията да влиза в стаята си чрез лицево разпознаване, вместо с ключ.
На следващия ден и предстоят още технологични изненади, този път с хора, които се стремят да заприличат на роботи. Интервюто на Ейми е за висока мениджърска позиция в технологична компания. Посреща я служител от отдел човешки ресурси. За нея е странно как той с тялото си отваря врати, задвижва машината за копиране, обменя контакти с колегите. Оказва се, че всички работещи във фирмата имат имплантиран чип, който им позволява да извършват тези дейности (представете си нещо като чипа поставян на кучетата с данните за домашния любимец и стопанина му). Поставянето на чиповете е част от културата на компанията и често е съпътствано от партита за новите служители, на които са имплантирани такива. По време на интервюто ѝ споделят, че в момента се работи по проект, в който същият този чип ще помага на служителите и в личния живот - да си платят билета в метрото, сметката в супермаркета или да следят формата си във фитнеса (алтернатива на класическа фитнес гривна). Да не забравим да отбележим, че Ейми е поканена на интервю, след като е била одобрена от чат бота Вера, който помага на отдел Човешки ресурси в подбора. Вера сканира хиляди автобиографии на ден и провежда кратки и фокусирани интервюта с потенциални кандидати. Именно тя преценява дали да бъдат одобрени за лична среща с отдел човешки ресурси и прекия мениджър.
След интервюто, Ейми решава да остане и за уикенда – да усети по-добре атмосферата на големия град и да използва възможността да гледа, за първи път на живо, мач по робо-футбол…Може историята да изглежда нереална и дори абсурдна, но нека спрем до тук. Истината е, че всички горепосочени съществуват в реалността, в различни точки на света. Ако всичко това е така, идваме до един екзистенциален въпрос:
Ще ни превземат ли роботите?
Вярвам, че ни вълнуват още много подобни въпроси като: ще изглеждат ли точно като нас? Ще могат ли да ни имитират/заменят извършвайки повечето от ежедневните ни дейности? Ще изземат ли работата ни? А, да четат мислите ни? И още нещо: ще заприличаме ли ние, хората, на роботи? А ако това се случи - ще можем ли да живеем по-дълго и по-пълноценно?Живеем в свят, в който се инвестират милиарди долари в разработки свързани с роботи и изкуствения интелект. Създават се роботи търсещи наркотици, носещи снаряжението на морски пехотинци, рисуващи портрети, подпомагащи хора в неравностойно положение, в извършването на хирургични интервенции и какви ли още не. Много от хората не осъзнават, че видими или не, роботите вече са неизменна част от живота ни - готвят, правят кафе, избират за нас музика, карат колите ни, обработват информация и я архивират, осчетоводяват фактури, дори попълват информация в бази данни. Не им обръщаме голямо внимание, защото не можем да ги видим, но реално те ни помагат и улесняват ежедневието ни.
Кое свързва всички описани роботи?
Фактът, че са създадени да ни подпомогнат или предпазят, а не да ни изместят. В индустрията от години роботи извършват рискови дейности или заместват хората на опасни места с голям риск (мини, производства с летливи химикали или суровини).
А кое ни кара да се страхуваме?
Всички признават, че в някои области роботите ни избавят от рутинни, повторяеми и скучни дейности, но когато реално ги видим да ги извършват, ставаме някак чувствителни и враждебни. Обладава ни страх, че не сме незаменими, че заради тях можем да загубим работата си. Ако си представите, че имате на разположение робот, който ще ви избави от всички онези скучни неща, които правите с нежелание, за вас би останала свободата да използвате времето си за изкуство, култура, спорт, забавления, философия, наука, както и да сте креативни и изобретателни. А някои просто ще си помързелуват повече. Описването в съвременните филми и книги на свят, в който сме заобиколени от човекоподобни роботи, които са абсолютно идентични като визия, облекло, интелект, емоционалност, съзнание, дори разум с обикновените хора, също кара мнозина да се страхуват, защото отново, в тях виждат сериозни конкуренти за работните си места.
Много се пише и трябва да призная с основание по темата, че роботите са по-продуктивни, предсказуеми, концентрирани, не боледуват, не претендират за по-високи заплати, за зала с електронни игри и безплатни напитки, не стачкуват, не възразяват на шефовете си, не влизат в конфликти с колегите си, и още и още. На пръв поглед изглежда идеално за един работодател, но всичко има и друга, невидима страна, която си струва да обмислим. И пак стигаме до въпроса – дали наистина роботите ще ни превземат? Ето няколко аргумента, защо в близките 2-3 десетилетия няма начин да ни превземат и да ни направят техни роби.
Няма универсален робот, който да може да върши всичко
Според Ник Хоз, лектор в школата по компютърни науки в Бирмингам, днес единствено в лабораториите може да се намерят роботи, които могат да решават няколко задачи паралелно. В даден момент могат да се справят само с една задача, а след това да преминат на следващата. Роботите самостоятелно не могат да избират коя задача е по-важна от другата и изобщо не разбират какво трябва да се направи в дадена непредвидена ситуация. Това е така, защото роботите са създадени на принципа на конкретен алгоритъм. За да се изчисти подът на къщата, е нужен един алгоритъм. За да отиде до магазина и да напазарува, е нужен друг, за архивиране на информация - трети. Но дори при най-малкото изменение на зададените в алгоритмите параметри (например, ако магазинът смени мястото си или стоките по стелажите се разместят), задачата се превръща в неосъществима. Машината може да изпълнява само предварително зададени команди и не може да съобрази, че стоките са налични, но се намират другаде. За един човек това е лесна за решаване ситуация. Едно от решенията на подобни проблеми е създаването на нещо като bg.mama за роботи, където те да качват данни за нови за тях ситуации, като останалите роботи могат да ги приемат и така да получават нови знания. Друга алтернатива е, да се създаде истински изкуствен интелект. Очевидно, ще трябва още да се работи по темата.
Сложността на крайниците, тъканите, моториката и действията на хората все още се оказват непосилни за имитация
Много действия, които ние, хората, правим естествено, без да се замислим и без усилие, за роботите се оказват невъзможни. Освен това е изключително сложно да се възпроизведат както фината моторика на човешките крайници, така и структурата на човешката кожа. Роботите трудно определят силата на захвата си, например при ръкостискане или за да вдигнат нещо крехко. Ходят и доста недодялано и бавно, а за бягане да не говорим. Поддържането на равновесието на двуногите роботи е също една от сложните задачи за решаване. За създаването на антропоморфен (човекоподобен) робот са нужни много повече усилия и решаването на неимоверно голям брой инженерни проблеми, отколкото да се направи един бариста-робот, които прави и сервира кафе. Именно заради това антропоморфността е комплексна и сложна тема, но е и важна необходимост, без която не може да се върви напред, ако целта е роботите някой ден да заменят човека. Поради тези причини темповете за развитие на автономни, самообучаващи се и антропоморфни роботи са забавени. С всяко едно ново изобретени/функционалност се откриват и нови допълнителни зони за обследване, които изискват време, ресурс и технологии. Проблемът е, че прекалено често научни резултати, получени в лаборатории или на базата на машинно учене, се оказват невъзможни за повторение в реална среда - алгоритмите, които инженерите ползват, не са толкова безгрешни, колкото се рекламира, а това крие доста рискове и неизвестни.
Проблемът с разбирането и значенията
Роботите всъщност не разбират какво значи конкретна дума – те не знаят какво е „слънце“ или „дъжд“. Един пример - роботът може да се обучи, че обект, който има 4 крака и плот отгоре, се нарича маса, но смисълът на самата дума „маса“ за него е непонятен. Затова, когато той види някоя футуристична маса без крака и с раздвоен плот например, няма да разпознае, че това е маса. Хората обаче, се справят с подобна ситуация без особени затруднения, тъй като правят връзки за предназначението на предмета и по всяка вероятност ще оценят, и харесат дизайнерската идея.
Проблемът с взимане на решения
Към момента роботите не са в състояние да взимат решения. Те са програмирани машини, които помагат да се свърши определена задача. Колкото и да напредват специалисте по роботика, изобретенията им разполагат с ограничена база данни и работят с крайни числа и вариации, което неминуемо ограничава възможностите им за избор. Ще отнеме още много време и работа, за да се стигне до надеждни разработки по темата.
Трудности с разпознаване на човешките емоции
Въпреки че, вече има създадени роботи, които разпознават човешките емоции, те са все още в начална фаза на разработка и анализ, и не дават консистентен и задоволителен резултат.
Докато не разберем как се формира съзнанието у хората, няма как да го възпроизведем при роботите
Те не могат да заменят човека там, където трябва да се действа нестандартно – креативно, иновативно, извън шаблона. А това е невъзможно, защото роботите нямат съзнание, а инженерите пък не знаят как да създадат изкуствено такова. Това трудно определимо понятие, всъщност дава на хората свобода на избора и на желанията. И ако евентуално един ден науката напълно разбере човешкото съзнание, то едва тогава ще има шанс да се пресъздадат структурата и функциите на човешкия мозък и съответно роботите да бъдат снабдени със съзнание.
Създателите на роботи не искат те да са наше пълно копие
Подсъзнателно изобретателите на роботи не искат техните творения да са копие на външния вид на човека. Към днешна дата актуалният въпрос е, не дали е възможно, а дали инженерите на роботи ще поискат да ги направят напълно да приличат на нас. На теория и като технологии е възможно това да се случи, но създателите им могат да не поискат да се стигне до това ниво на развитие, защото никой не може да предрече, какво въздействие биха имали подобни антропоморфни роботи върху обществото, бизнеса, средата за живот и природата. Може би, никой не би искал да поеме тази отговорност.
Въображението и креативността си остава територия за хората
Учените в областта на роботиката считат, че не е твърде далеч бъдещето, когато роботите ще превъзхождат хората по редица показатели. Единствено и винаги ще изостават от човека по креативност и въображение, поради причина, че са създадени по определен алгоритъм и винаги ще "мислят и работят" с крайни числа. Колкото и да са числата след десетичната запетая на тяхното "мислене или действие", те пак имат крайни и закономерни стойности. Въпреки, че е строго индивидуално при хората, всеки от нас има много по-широк спектър, от който и да е робот. Освен това, на този етап опитът и адаптивността на хората не могат да бъдат копирани в роботите.
Логично, бързата еволюция и светкавично развитие на роботите, вдъхва у нас хората страх и несигурност за много неща, но според Марк Тилдън, дизайнер на роботи, роботите нямат намерение да стават хора. За сега, ние можем да разчитаме на нашите интелигентни машини-роботи, за да ни помагат да извършваме трудни задачи, но въпреки техните сложни функции и програмиране, не можем да ги наречем живи. Пред учените все още стоят много въпроси за решаване. Едни от най-смелите им прогнози са, че един ден машините ще могат да се възпроизвеждат и развиват сами, без човешко въздействие. Звучи стряскащо, нали?Все пак, едно е сигурно – в следващите двадесет години няма шанс роботите да ни превземат и да заприличат напълно на нас. Те ще продължават да приличат на софистицирани машини, но все още доста различни от човека. Така че, отдъхнете си – превземането на хората от роботите се отлага за неопределено време. Никой не знае дали и кога...
