Надмина всичките ми очаквания. Като поведение, като усещане за шофиране, като електромобил, който е напълно равностоен на конвенционален, не на последно място като дизайн. За последното, трите снимки, които пуснах в социалните мрежи предизвикаха десетки творчески излияния на всякакви хора (не малка част никога качвали се на електромобил) от „Осанна“ до „Разпни го“. Такъв тип „буря“ говори, че IONIQ 6 наистина е автомобил, които предизвиква.
"Прилича ми на…". Е, и?
Мен първо ме предизвика с уникалното си малдивско синьо, което иначе са кръстили Byte Blue Metallic (опционален цвят, който се доплаща). Може би първосигнално заради него виждам как всички очи се извръщат, шофьорите гледат в страничните огледала или тези за обратно виждане като ме изпреварят. Докато чакам на светофарите отново събирам човешкия интерес. Разбира се и заради дизайна, който няма как да си кривим душата, напомня много на Porsche Taycan. Е, и? Въпреки всичко, колата има свое излъчване, което кореспондира с представите за футуризъм. Всъщност е вдъхновена от концептуалния електрически модел Prophecy.
View this post on Instagram A post shared by Ina Georgieva (@ina.georgi)
A post shared by Ina Georgieva (@ina.georgi)
Именно тази форма е постигнала изключителният 0,21 коефициент на челно съпротивление, Като ще сравняваме с Taycan – той им 0,22. Именно заради него докато карам по магистралата имам чувството, че колата буквално плува, без дори да натискам педала. До толкова се усъмнявам в невероятната инерция, че се заглеждам в екрана да не би да съм включила адаптивния круизконтрол, който поддържа постоянна скорост.
Светът на пикселите
Ако се върнем на дизайна, освен тази аеродинамична форма навсякъде се забелязват „пиксели“. В предните светлини, в мигачите на страничните огледала, отзад стоповете са истинска светлинна фиеста с пиксели и на спойлера, която освен всичко и респектира (много се ядосах на един GLE, който реши да ме настъпва и да ми пресветка, докато изпреварвам със 140км/ч., че му ударих три кратки спирачки – представям си, че наистина се е впечатлил от визуалния ефект пред себе си и… колкото и да е невероятно, се отказа да ме следва). Общо 600 пиксела се подписват в дизайна. 20-инчови дорисуват цялата картина на този автомобил, за който дори и да не виждаш номера, който започва с ЕА (новата индикация за Електрически Автомобил), то става ясно, че това е друго поколение возило.
Екодизайн
В интериор като че ли липсва този шармантно-футуристичен лукс, но веднага навежда на мисълта, че сигурно много от материалите са екологични. И е точно така – в тапицерията е използвана рециклирана пластмаса от бутилки, както и на таблото, във вратите има полиуретан от растително олио, в мокета рециклирани рибарски мрежи. Модулното табло има два интегрирани дисплея - 12,3” изцяло сензорен екран на информационно-развлекателната система и 12,3” дигитален клъстер. Допълнително има и head-up дисплей.
Цветовата фиеста достига своята кулминация именно в интериора. Може да изберете една от 6-те двуцветни теми, разработени от експерти по цветовете, за да ви помогнат да се чувствате най-комфортно. Аз естствено залагам на малдивското синьо, защото мислите ми още се реят по морето. Иначе може да се избира между 64 цвята. И ако това не е достатъчно режим Speed Sync Lighting добавя емоция към шофирането, като променя яркостта на вътрешното осветление, в зависимост от скоростта на автомобила. Като човек, който живее с цветовете за мен това е истински душевен оргазъм.
Салонът използва концепцията Mindful Cocoon и предлага сериозно пространство, което за задните пътници вече е абсолютно разточително, което сензитивно допълнително се увеличава от равния под и панорамния покрив.
Да си дойдем на думата – 500 реални километри, 400 с магистрална скорост
Смятам, че живеем в супер интересно време, когато сме свидетели на развитието на електрическите автомобили. И ако преди десет години бях екстаз, че мога да измина цели 65 километра на ток, то днес Hyundai Ioniq 6 цели 614 км. И мисля, че може да са напълно реални. Тестовият автомобил е оборудван с голямата батерия 77,4 кВтч с мощните 325 к.с. и впечатляващите 605 Нм. Има два електромотора и задвижване 4х4.
Базовият вариант предлага батерия с мощ 53 кВтч, 151 к.с., задно предаване. Има избор на още една по-мощна версия с 228 к.с. с батерия 77,4 кВт, отново само на задно предаване. Пробегът е 429 км.
Взимам автомобила с пълна батерия на 100% и рейндж само 392 км. Това е абсурд! Поглеждам към разхода – някой е преди мен е карал супер душмански – 52,6 кВтч/100 км. Успокоявам се. Нарочно не го нулирам, а оставям да видя как ще започне да спада при нормално каране. Отивам до Белчински бани през Железница, където има сериозно изкачване, после спускане, респективно и на връщане. Прибирам се със среден разход 15 кВтч/100 км. Добре!
В следобедните часове пътувам към едно село малко след Ботевград (ок. 90 км). Карам с около 110 – 120 на магистралата, все пак не познавам как се държи колата. Климатикът работи здраво, защото навън е от онези сахарски дни, дето ни морят вече повече от месец (при електромобилите климатикът също оказва влияние за разхода). На другия ден, когато потеглям обратно виждам, че имам налични 270 км. Сега е моментът да карам до София като всеки останал автомобил с максимална разрешена скорост. Минавам през един от кварталите на Ботевград – Зелин, където имат стръмно изкачване. Оттам се включвам на магистралата и между тунелите на Витиня, където е все изкачване карам около 125-130 км.
След последния тунел към София започва все леко спускане с малки изключения, а аз увеличавам скоростта и карам с около 130-140, на един два-пъти изпреварвам със 150. Общо бързите ми километри са били около 70. Колата има удивителна инерция и сама поддържа високата скорост дълго време. Едвам подавам ток с педала. Аеродинамиката се доказва. Както казах и в началото, чак се усъмних да не съм включила круизкотрола…Погледът ми през цялото време е на оставащите километри и разхода. И те ми изглеждат нереални. Изкачването на тунелите го минах с около 17 кВтч/100 км.
А след това? В София, в представителството на Hyundai, пристигам точно с 14 кВтч/100 км и 208 оставащи км и средна скорост 88 км/ч.(в началото има едни доста бавни, пълзящи километри, които свалят значително общата скорост). Звучи ми почти невероятно всичко, но е факт!
Правя груба сметка и излиза, че с магистрална скорост могат да се минат 400 км. Една идея по-бавно и 500. При смесено с градско движение и малко умение (защото за да се научиш да караш по най-добър начин електромобил се иска известно умение), убедена съм, че 614 км, които е обявил производителя, са напълно постижими.
350 км за 15 минути
Ioniq 6 е един от малкото електромобили изобщо, които имат иновативната 800-волтова акумулаторна система, осигуряваща едно от най-бързите зареждания възможни днес – само за 15 минути може да добави 351 км пробег, което е впечатляващо и вече преминава в нормално за представите измерение за зареждане. Максималната мощност на пълнене е 232 кВтч и лошото е, че подобна станция в София има само в шоурума на Hyundai.
