fbpx Инсултът - болестта на бизнеса | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Инсултът - болестта на бизнеса

1,5 млн. българи са застрашени от инсулт. Половината от тях дори не подозират за опасността, тъй като болестта няма сериозни предхождащи симптоми. България е на едно от челните места в класациите по заболеваемост, болестност и смъртност от инсулт. Годишно в страната ни инсултът покосява близо 40 000 души. Възрастовата граница е паднала до 40-60 години.
Ако трябва да се даде профил на хората в рискова група, то той би изглеждал по следния начин - заети, много ангажирани и активни хора, живеещи по-често в големите градове, рядко имат време за почивка и затова късно осъзнават риска, който застрашава живота им. Те не отделят време за посещение на личен лекар, дори и когато имат оплаквания.

Профилактика

Засега най-ефективна срещу болестта остава профилактиката. Европейски изследвания сочат, че тя намалява с 80% риска от инсулт. Практика е провеждането на профилактични шестмесечни лечебни курсове с медикаменти, които предпазват мозъка, от рода на КАВИНТОН. Едновременно с тях се прилагат и лекарства за намаляване на кръвното налягане. Профилактиката е средно с 8 пъти по-евтина от лечението на инсулт.
В Европа профилактичните прегледи за мозъчно-съдови заболявания са задължителни. У нас едва 6-10% от хората с хипертония се лекуват. Само 1 от 129 души, претърпели инсулт, са лекували високото кръвно налягане. Причините за отказ от превенция са много - подценяване на проблема, схващането, че лекарствата са вредни, неприятните усещания, свързани със страничните ефекти на лекарствата, недостатъчният диалог между пациент и лекар. Често инсултът настъпва след отказа на пациента да спазва лекарските предписания, т.е. терапията не се довършва докрай.


А инсултът е болест, която настъпва внезапно. Рядко има отчетливи индикации за нея. Хората имат главоболие и нарушено внимание, намалена работоспособност, емоционална лабилност. Възможни преходни оплаквания са също шум в ушите, замайване, разстройства в съня.
Първите по-сериозни симптоми като изтръпване на ръка или крак
нарушения в координацията или говора настъпват само дни преди инсулта. Най-често те са сутрин до 2-3 часа след ставане. Краткотрайни са, преминават за минути и не се приемат сериозно.

После идва болестта.

Едва 10% от хората успяват да се възстановят напълно след инсулта. В 70% от случаите се налага рехабилитация, 65% от пострадалите получават функционални нарушения. Финансовите последици на болестта също са изключително тежки - пострадалият може да не е работоспособен, често се налага още един член от семейството да остане вкъщи, за да се грижи за болния. По данни на европейски изследователски агенции лечението на един болен излиза 19 725 евро за 18 месеца и около 29 405 английски лири за 5 години. У нас средните разходи за болен извън поетите от здравната каса са приблизително 1000 лв. на месец.
В България между 20% и 30% от преживелите инсулт умират в края на първия месец. До края на петата година същата съдба имат приблизително 50% от инсултноболните. Между 2,2% и 7,9% годишно получават втори инсулт.

Най-честа причина за получаване на инсулт
е високо кръвно налягане


То се приема за такова, когато по-дълъг период надвишава стойността 140/90. За диабетиците границата е 130/80. Рисков фактор също са наднорменото тегло, тютюнопушеното, обездвижването, злоупотребата с алкохол. Все по-често като рисков показател се приема коремната обиколка. При мъжете тя не трябва да е над 102 сантиметра, а при жените от 80-85 сантиметра. Коремна обиколка над тези граници може да е придружена от латентен захарен диабет, който значително повишава риска от мозъчни инсулти.