Годишно в България се изхвърлят над 100 000 тона текстилни отпадъци, като само около 7 000 от тях се събират разделно. Липсата на ефективна национална система за оползотворяване на текстил остава сериозен проблем, като в момента не е задължително и разчита на екологичната култура и осъзнатост на гражданите и доброволни инициативи от страна на бизнеса.
През февруари тази година председателството на Съвета и представителите на Европейския парламент постигнаха предварително споразумение за актуализиране на Рамковата директива за отпадъците. Целта е да се насърчи по-устойчиво управление на текстилните отпадъци. Новите правила въвеждат разширена отговорност за производителите на текстил – те ще трябва да поемат отговорност за отпадъците от своите продукти, включително събирането и третирането им. Освен това, за да се ограничи свръхпроизводството на текстилни отпадъци и вредните практики на бързата мода, се предвижда забрана за изхвърляне на текстилни продукти, преди да са достигнали края на своя жизнен цикъл.
Международният ден на рециклирането, е напомняне за важността на устойчивото управление на отпадъците, коментират от българската компания TexCycle, която създаде първата система за разделно събиране на текстил у нас.
„Разделното събиране на текстилните отпадъци е основната стъпка към тяхното ефективно управление и устойчиво използване. Въпреки че рециклирането е важен процес, не трябва да забравяме, че удължаването на живота на дрехите и тяхното преизползване също играят ключова роля. Всеки текстилен продукт, поставен в контейнера за събиране, подпомага намаляването на отпадъците и опазването на природните ресурси.
Въпреки положителната тенденция за повишена осъзнатост сред потребителите, доброволните системи за разделно събиране в България вече се сблъскват с финансови затруднения и рискуват да спрат да функционират, ако не се осигурят стабилни и задължителни механизми за подкрепа. За да се постигнат устойчиви резултати, е необходимо да се въведат законодателни мерки възможно най-бързо, за да гарантират стабилността и разширяването на тези системи в цялата страна“, коментира Сирма Желева – мениджър „Устойчиво развитие“ в TexCycle.
Текстилната индустрия е един от основните индустриални потребители на вода и източник на замърсяване, като отпадните води от нея са повече от тези от битовите нужди на цялото човечество, се казва в един от последните доклади на Българска асоциация кръгов текстил (БАКТ). Освен това, тя е отговорна за 20% от глобалното замърсяване на водоизточниците, за парникови емисии, съизмерими с тези на всички самолети, кораби и влакове по света, и за значително понижаване на земеделските площи. Тези проблеми водят до търсене на нови решения за стимулиране на разделното събиране и оползотворяване на текстил.
