През последния климатичен период се отчита повишаване на средната температура на въздуха с над 0,8°C в сравнение с предходния климатичен период. По отношение на валежите, голяма част от територията на България се оказва в преходна зона, където сезонните суми до голяма степен са изравнени (meteo.bg). Специалистите очакват, че както в повечето страни от Югоизточна Европа така и у нас за в бъдеще средиземноморското влияние ще има доминиращ ефект върху условията за растеж и развитие на растенията и в частност и върху лозята.
Очаква се до 2025 г. повишението на температурата на въздуха да бъде до 1,0°C (зима), 1,1°C (пролет), 1,4°C (лято) и 1,2°C (есен) спрямо периода 1961 – 1990 г (Александров, 2011 г.). Отчита се затопляне на зимите и положителна тенденция при абсолютно минималните стойности. Нараства и времето свободно от мраз. Есенният сезон става по-продължителен, сух и топъл, което влияе благоприятно върху процесите за натрупване на захари и багрила в зърното.
Нашите изследвания за вегетационния период маркират повишение на температурите за периода април – октомври с между 1,1°C и 1,6°C за периода 1986 – 2015 г. в различни области на Южна и Югоизточна България, което корелира с подобни констатации и извън нашия континент. Например в лозарски райони на Съединените щати, средната температура за вегетационния сезон (април – октомври) се е повишила с 1,12°C от 1970 г.
Изследванията в температурата показват, че към настоящия момент настъпват промени в началото, края и продължителността на фитоклиматичните сезони с между 5 – 7 дни С най-голяма продължителност на периода, с устойчив преход над 10℃ (вегетационния сезон при лозата), са станции в Хасково, Бургас, Карлово, Пазарджик, Пловдив, Свиленград и Стара Загора.
В последните години учените констатират нарастване на глобалните екстремни метеорологични явления, оказващи неблагоприятно влияние върху земеделието и в частност сектор лозарство. През изминалата 2021 г. в резултат на интензивни, пролетни мразове в много райони на Франция за часове, в чувствителна фенофаза, бяха отчетени отрицателни температури. Този факт компрометира в значителни размери реколтата от грозде и винопроизводството на страната.
Обилните валежи в чувствителните фенофази в съчетание с температури, близки до 20℃, може да увеличат нападението от иконимечки значими гъбни болести при винените лозя. В последните години в страната се наблюдават валежи от град в нетипични времеви интервали. В период на омекване (прошарване) на гроздето растенията нямат възстановителна способност и реколтата може да бъде изцяло компрометирана. Друг неблагоприятен ефект в резултат от промените в климата е нарастването на горещите дни и тропичните нощи със стойности >20℃. (CLAVIER, 6FP).
„Ампелография“ е науката, която се занимава с изучаването на сортовете лозя (от гр. αμπελος – грозде и γραφια – рисувам) и буквално означава описване на гроздето, като се взема под внимание и влиянието на околната среда. Обект на ампелографията е многобройното семейство Vitaceae (лозови), от което около 200 вида са с промишлено значение.
Някои от най-известните местни български сортове за бели и червени вина са Димят, Тамянка, Мискет червен, Мавруд, Памид, Гъмза, Широка мелнишка лоза; интродуцирани (сортове, които са внесени отвън)– Шардоне, Ризлинг, Мискет Отонел, Мерло, Каберне Совинаон. Сортовете Дружба, Наслада, Рубин, Букет, Сторгозия са селекции на Института по лозарство и винарство в Плевен.
Маврудът е късен сорт и в района на Пловдив узрява около средата на октомври. Най-подходящи за него са наносните почви в топлите микрорайони, без много ниски зимни температури. Капризите на времето определено са една от най-слабите му страни; за да узрее максимално, се нуждае от дълга, суха и топла есен. Захарността на гроздето обикновено е над 17℃ до 23℃, понякога 24℃ при титруема киселинност от 6,1 до 10,7 г/куб. дм. Специалистите отличават два клона – клон 1 и клон 2, със разлика в срока на зреене около 10 дни. От по-раннозреещия клон 2 се произвеждат много плътни вина с наситен тъмен цвят. Вината от сорт Мавруд са от най-ценените ни местни сортове и са сред най-предпочитаните и търсените на вътрешния пазар.
Димят е стар местен сорт, също късен винен и десертен сорт. Гроздето узрява през втората половина на септември. Лозите са със силен растеж и висока родовитост. Подходящ е за по-стръмни терени и варовити почви, но страда от засушаване. Непретенциозен е и се отглежда със сравнително лесна агротехника (по отношение на резитбата). Основният му недостатък е ниската му студоустойчивост, въпреки че има добра възстановителна способност. От него се произвеждат сухи бели вина с ванилов оттенък и конячни дестилати. Това е водещият бял сорт в Източния черноморски район на България (около Варна, Поморие, Преслав и Плиска), като се среща още по Родопската яка, Хасково и Ивайловград, и района около Чирпан.
Сира освен във Франция, е разпространен и в Швейцария, Италия, Австралия, Калифорния (САЩ), ЮАР, Аржентина, Мексико и Чили. През 2001 г. са засадени площи в района на град Любимец и в Сакар. За разлика от предходните местни сортове, Сира е ранен до средно зреещ сорт (около средата на август) и няма висока родовитост. Предпочита по-бедни, каменисти почви с добър дренаж. Устойчив на икономически значими заболявания при лозите. От Сира се правят отлични червени вина, купажни вина и розе. Младите вина имат характерни различни вкусови нюанси, плътен цвят с лилави нюанси. Стареенето изменя вкусовите му специфики.
Сортът Евмолпия е селектиран от Д. Бабриков и С. Кукунов от Мавруд и Мерло, много родовит, студоустойчив и узрява след началото на септември. От него се произвеждат висококачествени червени вина. Те съзряват бързо и са годни за консумация още в годината след гроздобера. Имат плътен рубиненочервен цвят, слаб плодов аромат и хармоничен вкус, по който наподобяват добрите маврудови вина.
Според аграрния доклад на МЗХГ, общото производство на вино от реколта 2020 е с 11,8% по-малко спрямо 2019 г. като се отчита спад в произведените количества за всички категории вина (бели вина с около 8% на годишна база; червени вина и розе – с около 16%). С най-голям дял от промишленото производство на вина – реколта 2020 са трапезните вина (вина без защитено наименование за произход или защитено географско указание) – 57%, следвани от регионалните вина (вина със защитено географско указание) с 43%.
Основна дестинация за износ на българските вина през 2020 г. остават страните от Европейския съюз, където са реализирани 77% от целия износ – с 5,9% по-малко на годишна база. Увеличение на годишна база бележи износът за Италия (с 46%), Франция (с 81%) и Дания (над три пъти), а намаление – този за Германия (с 34,5%) и Румъния (с 56,7%).
Климатичните промени ще поставят на изпитание малките изби и винопроизводители. Много често те са пазители на винтидж ефекта (вино от конкретна година, направено от грозде с много високо качество) на виното и ще имат нужда от подкрепата на държавата и всички любители на това питие. Едни от последните винени класации също показват, че слънчевата радиация и топлината на отделните райони е важен елемент от оценката за качеството. “Това може да донесе голям успех на българското вино”, казва Бодуа Аво, президент на конкурса Concours Mondial de Bruxelles. Точно този момент прави връзка между метеорологичните условия и вкуса на виното и го свърза с района на отглеждане и реколтата (годината). Или иначе казано метеорологичното време е затворено във всяка бутилка и създава така ценната принадлежност към мястото на отглеждане.
Повече информация на Климатека
