Какво толкова може да се случи, ако си позволиш да направиш нещо съвсем ново, за което по начало смяташ, че не можеш, не ти се удава и никога няма да ти се наложи да правиш? Като рисуването, например … ?
Ще споделя с вас моето преживяване от един ден рисуване на открито, сред природата. Участвах в еднодневен пленер с бране и рисуване на рози. В началото ми допадна идеята да съм сред природата и за пръв път на розобер, а самото рисуване не влизаше в плановете ми. Та нали аз не съм художник! Но се оказа друго.
Ще кажа веднага: Не нарисувах шедьовър! Напълно съзнавам това, но се насладих на всяка стъпка от процеса на рисуване – от лекото скициране с молив, през първото потапяне на четката, до съзерцаването на готовата картина, заедно с другите участници. Първото зареждане получих в Калофер, в розовите градини, отвъд старите градски дувари, сред цветно ухание и тишина, нарушавана от песен на птици и нашите собствени гласове – отначало смутени, а по-нататък все по-уверени, по-приятелски и по-щастливи.
Насладих се на свободата да правя отново нещо, което ми доставяше такова удоволствие като дете. Тогава, като всички деца, аз не се притеснявах, че не мога да рисувам. Не се свенях и извинявах, че ще правя нещо, което инстинктивно ми доставяше удоволствие. По подразбиране рисувах с всичко възможно, навсякъде. Играех рисувайки. Дори не съзнавах каква огромна свобода е било това, тогава. Докато, един ден, ми казаха, че аз нямам истински талант на художник. Други деца рисуваха много по-красиво и точно.
Моментът на тази равносметка, така или иначе, идва в детството. У нас за съжаление обикновено, е като кръстовище с 2 опции: талантливите продължават да рисуват в художествени гимназии, а „неталантливите“, като мен, правят обратен завой и завинаги изтриват от мисълта си възможността да рисуват поне за собствено удоволствие. Пръстите се вдървяват, водени от табуто на мисълта. Колко по-добре щеше да е поне едно Т-образно кръстовище, с трета опция - за онези любители, които, съзнавайки, че това не е тяхната кариера, все пак продължават чрез рисуването да участват в една игра. Игра за възрастни, за собствена употреба. Тя ще доразвива сетивата и фантазията. Тя няма да ни остави пасивна публика, безразлична към чуждото удоволствие, игри, терзания, прозрения, постижения. Нима не са едни от най-пустите места у нас художествените галерии, негласно запазена територия за професионалисти ?!!
На пленера разбрах, че няма „недаровити“ хора. Всеки, при малка помощ и подходящи условия, може да активира и развие творческите си заложби, докато достигне заложения у него максимум. Може да навлезе в един нов свят и, ако успее да надмогне страховете и чувството за малоценност, пред него ще се разкрие непозната реалност с огромен потенциал.
Да прибавим към това и непринудената обстановка, в която всички ние, изживяхме заедно една игра за пораснали деца. Ние, любителите, всеки от нас с различна професионална ориентация - програмист, операционна сестра, маркетинг мениджър, вносител на мебели, адвокат, служител в банка, мениджър „ключови клиенти” в телекомуникационна компания, преподавател по история, студент по медицина.
В последните години активно се обсъждат теми за справяне с проблемите, стреса, и болестите. Предлагат идеи за релакс - СПА, спорт и разходки сред природата, които, разбира се, имат своето място. В този ден аз преживях различен подход към свободното време – релаксация чрез изкуство. Не чрез разглеждане на изложби или посещение на театър, а чрез собствено творчество. За мен процесът на творчество беше сложен и тайнствен, често излизащ отвъд човешките разбирания. Смятах, че трудността в рисуването идва от липсата на техника и многогодишна практика. Оказа се, че не е така. Важен е начина, по който възприемаме реалността и по който „разчитаме“ формите около нас. Способността да се изразиш чрез картина, стих или мелодия, зависи от умението да наблюдаваш в цялост света навън, както и света вътре в себе си. Това беше за мен едно истинско, пълноценно преживяване! Не бях само публика. Аз отново участвах. Когато се прибрах в къщи след това преживяване, бях изпълнена с радост, която от предишната ми позиция нямаше причина да съществува. Бях се докоснала до друга реалност и тя беше доста различна от ежедневието ми. Но разбрах, че тя може да стане моя. Чували сте, че всеки сам избира реалността, в която да живее, нали?
Така, че скъпи приятели, осмелете се да въведете цвят и чувство в ежедневието си. Те няма да натоварят излишно тежкият ви график. Те само ще ви обогатят. А възможностите в последните години стават все повече – танци, театър, фотография или рисуване, както и различни еднократни работилници, където можете да сътворите собствени свещи, да рисувате върху текстил, стъкло и още много други.
unity.bg
