Втора част

Какво трябва да знаем за зимните ски туринг и фрийрайд

След като вече ви разказахме за зимния трекинг и ви дадохме полезни съвети, когато решите да потеглите към планината, поглеждаме към следващите зимни емоции. Ски туринг, ски трекинг, пантене, ски ходене, както и да го наречем говорим за все по-популярната комбинация от извънпистово изкачване със ски в планината и последващото спускане в стил фрийрайд.

След дълги години върху ски пистите у нас и навън бях сигурен, че освен нови технологии в ските, които промениха изцяло формата, дизайна и стила на каране, вече няма какво да ме изненада. Преди много години приятели ме убедиха да опитам заедно с тях нещо ново. Трябваше ми само един, единствен ден, за да се влюбя в това изживяване и да кажа огромно „уаууууу”, това е което ми трябваше – най-доброто от ските с най-доброто от планината, бинго..

Ако досега схващането беше, че ски се карат само в посока надолу, на писта и си 100% зависим от наличните съоръжения, това вече далеч не е така. Тотално освобождаване от оковите на работното време на лифта, на опашките, на това да караш и ходиш само там, където някой друг е решил.

 

Приключението ски туринг запали и мен и вече хиляди обичащи планината, да се екипират и да се впуснат по тази неотъпкана пътека. Ски турингът съчетава излизането в планината, избора на място, хижа, терен и склон/връх за изкачване чрез ходене с леко приплъзване на ските в посока нагоре (може да се носят и на раницата). Време в което организмът гребе с пълни шепи от неописуемите природни красоти, гледки и чист въздух. Красиви затрупани борови гори, ромолящи поточета, приятна и забавна приказка с приятел или любим човек, отпиване на леки зареждащи глътки чай и похапване сред девствената пустош са само малка част от онези малки микромоменти, които никога няма да забравим.

Всеки опитал знае, колко чаровно е да си леко изморен, да поспреш някъде в голямото бяло насред нищото, да запалиш огън или газов котлон и да похапнеш традиционните, по-вкусни от всякога домашни сандвичи, сурови ядки и плодове и да си направиш чай от разтопен сняг… Няма подобно изживяване, особено ако сте с любимия човек и романтиката напира от всичките ви сетива.

Тук за разлика от пистовите ски ти си активен и в посока нагоре и в обратната надолу, реализираш страхотна височинна тренировка, като тренираш всички мускулни групи - крака, гръб, седалище, ръце и дишане, а мозъкът и нервите ти така се успокояват и сливат с хармонията, че стреса остава някъде там в далечния сив напрегнат град, на който днес си сложил голямата обърната табела с надпис „ЗАТВОРЕНО“.

Неведнъж и два пъти тръгвайки на ски туринг съм намирал от само себе си решения на проблеми, които съм търсил усилено дни наред. В такъв момент, решенията просто се появяват сякаш мозъкът ми казва „хей готин, за благодарност, че ме изведе навън в истинското - ето ти сега решението…”.

Достигането до заветната финална точка идва някак естествено и то само за да сложи началото на другата щура част от приключението – спускането надолу през места, в които линията е само твоя, на които ти иде да забиеш знаме със собственото си име сякаш ти си единствен откривател. Преди това обаче нека се върнем миг назад там горе на върха или в хижата, до които бавно и неусетно сме проправили пътека и сме заситили чудовищния глад на фотоапарата/телефона за мега красоти, където обикновено срещаме и други групи приятели. Това е времето, в което на сладка приказка да направим бърз план за спускането ни надолу. Редно е изкачвайки се да сме наблюдавали терена, по който минаваме, особеностите, снежните дъски и навеси, релефа, риска от лавини, включително и евентуален лавинен профил на склона и да сме начертали перфектната линия на спускане. Това обикновено е плод на обсъждане или роля на най-опитния в групата или на водача, ако има такъв. Разбира се, добре е да съобразим и евентуална промяна на времето /например паднала мъгла може сериозно да ни затрудни/, както и умората и физическата форма на всеки в групата.

 

Ако имаш дори и най-малки съмнения за лавинна опасност, добре е да прецениш линията си и да избегнеш сериозен риск. Планината ме е научила, че никога не трябва да вървим срещу нея и напук на нея и нищо не е на всяка цена, че нищо и никога не е по-силно от природата и твърдения в стил „ама то на мен няма да се случи“ често имат недобър финал. Избери безопасен терен, за да се радваш и на следващи щастливи спускания. Ако времето внезапно се е вложило или имаме човек с проблем в групата, нека играем сигурно – ако сме в хижа може да обмислим дали да не останем там (всеки хижар в България би дал подслон и топла напитка) и или да не се върнем по пътеката или пътя, по който сме се качили.

И така - огледали сме ситуацията, всичко е на 6, и идва момента, които чакаме цял ден или седмица. Махаме коланите от ските, слагаме вакса, ако е необходимо, екипираме се добре, като не пропускаме задължителната каска и повторна проверка на лавинния уред и ….. разцепваш. Всичко пред теб става бяло, с красиви движения отмяташ завой след завой, правиш леки или не толкова леки дроп-ове (скок), а адреналина в теб те кара да се чувстваш по начин, който не може да се опише с думи. Разбира се част от играта е да направиш и 2-3 човки /да се забиеш в снега. Не че е търсен ефект, но без това не се минава.

И така до долу, където следват нечленоразделни и понякога и нецензурни крясъци, ръкостискане в стил give me five и бърз разбор на ситуацията.

И понеже се разбрахме, че ще играем на сигурно ето няколко съвета, които е добре да не забравяш

 

- Задължително споделете с приятел или близък, който не е с вас къде отивате, какво планирате и до колко часа по план трябва да има връзка с вас, в противен случай нека той да е готов да подаде сигнал първо на ПСС (денонощни телефонни линии 02 963 2000 или от мобилен 1470), а след това и на 112. Давайки сигнал за тревога бъдете максимално изчерпателни с всички данни, които знаете.

- Бъдете информирани и подготвени – за времето и ситуацията, за терена и местността, за евентуалните проблеми и трудни участъци, за места като заслони и хижи, в които можете да се скриете в случай на проблем.

- Лавините – никога не ги подценявайте и не се мислете за недостижим. Задължително е да имате поне базова, а ако може и по-сериозна подготовка по темата лавинна безопасност, можете да направите това на някое от многото обучения, които се провеждат от BEFSA/БАССЕС /Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил/ или да вземете книжка с препоръки от тях. Осигурете си задължително лавинен уред, научете се да работите с него и не забравяйте да му сложите батерии и да го включите. Научете се как да помогнете на приятели, ако се окажат затрупани в лавина. Ще ви трябват и лавина сонда и лопата. Шансът за оцеляване под тонове сняг е основно в първите 15 минути, в които само другарската помощ може да спаси живот.

- Когато преминавате през или подсичате склон с потенциална лавинна опасност, не го натоварвайте и минавайте по един през около 30-40 метра отстояние, вървете спокойно без да скачате или правите сложни маневри. Не спирайте и не почивайте на такова място, спрете след него. Винаги следете с поглед и слух склона под и над вас, много често лавината е съпроводена със специфични знаци или звуци, които опитните могат да доловят. Силната музика със слушалки в ушите не е най-добрата идея, оставете я за след карането.

снимки